Присъда № 325 от 27.11.2025, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 325 от 27.11.2025 г., постановена по НЧХД № 3729/2024 г. по описа на РС Варна,45-и състав

Срещу подсъдимата Е.Т.С. с ЕГН ********** е повдигнато от В.Х.Д. с ЕГН ********** обвинение за извършено престъпление от частен характер, наказуемо по чл. 182, ал. 2 вр.чл.26 ал.1 от НК, което фактически се е изразило в това, че за времето от 17.04.2024 г. до 20.09.2024 г. в качеството си на родител – майка на малолетния Д.В.Д. с ЕГН ********** е осуетила изпълнението на съдебно решение № 121/03.05.2022 г.,постановено по гр. дело № 347/2020 г. по описа на ОС Смолян, влязло в сила на 31.01.2024 г. по отношение на определения режим на лични контакти на детето Д.В.Д. с бащата В.Х.Д..

Частният тъжител В.Д. в хода на производството се представлява от адв. Н. Игнатова, АК Варна, която входа по същество намира, че от всички събрани по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимата от обективна и субективна страна е осъществила престъпление по чл.182 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, като е осуетила режима на лични контакти на бащата с детето.Прави подробен анализ на събраните доказателства и с тези съображения моли тъжбата да бъде уважена, като на подсъдимата бъде наложено съответното наказание.

Посочва, че подсъдимата възпрепятства срещите, като подзащитният и няма друга възможност, освен да търси правата си чрез институциите, както и, че не отговаря на истината, че тъжителят не се интересува от детето.Претендира присъждането на разноски.

Защитникът на подсъдимата- адв. И., АК-Варна поддържа, че липсва неизпълнение на съдебно решение от страна на подзащитната й, тъй като от обективна страна се касае за несъставомерно деяние, доколкото в настоящия случай според него се касае за нежелание на детето да отиде с баща си. Намира, че не е доказан умисъла от страна на майската да не изпълни съдебното решение.

Подс. С. разбира в какво е обвинена. Дава обяснения, в които твърди, че Д. не е припозна детето, когато се родило, а се отказал от него. Не го бил търсил две години и половина и не е плащал издръжка. Твърди, че когато влязло в сила решението на ОС Смолян потърсила социалните за помощ, но и било отговорено, че такова лице няма и не можело да се започне процедурата. Твърди, че детето имало здравословни проблеми, както и че стриктно спазвала решението на ОС Смолян.

В личната си защита и последна дума заявява, че не е виновна и моли да бъде оправдана.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Тъжителят В.Х.Д. и подс.Е.Т.С. се запознали в началото на 2016 г. в САЩ. Отношенията им се задълбочили, заживели на семейни начала, като през месец октомври 2016 г. С. забременяла. На 22.06.2017 г. се родило детето Д.. Тъжителят не припознал детето при раждането, защото към този момент бил в брак с друга жена. Двамата родители живеели заедно, но отношенията им се влошили и през м. септември 2019 год. С. заедно с детето и майка си се завърнали в България. В началото на 2020 г. Д. подал в кметството на община Чепеларе заявление за припознаване на детето, но с декларация майката оспорила извършеното припознаване. Впоследствие тъжителят разбрал, че детето е припознато от друг мъж – св.А.З..

С Решение № 121/03.05.2022 г. по гд № 347/2020 г. по описа на ОС Смолян ,ОС Смолян е приел за установено, че В.Д. е биологичният баща на детето Д.,като е постановил детето да носи имената Д.В.Д..Със същото решение съдът е предоставил упражняването на родителските права на детето Д.В.Д. на майката Е.Т.С. , при която детето да живее.Определил е режим на лични контакти на бащата В.Х.Д. с детето Д.В.Д. както 1 следва: през първите три месеца временно бъдат ограничени контактите всеки първи и трети петък от месеца, считано от влизане на решението в сила, от 15 до 17 часа, като срещите се осъществяват в присъствието на бабата на детето А.В. и социален служител от ДСП Варна, на определено от същата социална служба място, където може да се извършва наблюдение на контактите от съответен специалист /социален работник, педагог или психолог, включително и чрез предоставяне на социална услуга на родителите и детето, каквито са препоръките на вещото лице/ като детето бъде довеждано до ДСП- Варна от майката или бабата и вземано от същите след приключване на срещата; през следващите три месеца и след осъществени не по-малко от определените 12 наблюдавани контакта, бащата да взема детето всяка първа и трета събота от месеца за времето от 15 до 18 часа от дома на майката и да го връща в този дом, като задължава майката Е. С. да дава необходимото съдействие за осъществяване на личните контакти; през следващите три месеца бащата да взема детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа до 18 часа от дома на майката и го връща в този дом, като задължава майката Е. С. да дава необходимото съдействие за осъществяване на личните контакти; след изтичане на така определения деветмесечен период бащата да взема детето всяка първа и трета събота от 10 часа до 16 часа в неделя с преспиване при бащата от дома на майката и го връща в този дом, като задължава майката Е. С. да дава необходимото съдействие за осъществяване на личните контакти; бащата да взема детето всяка четна година за Коледа от 10 часа на 24 декември от дома на майката и го връща в този дом до 18 часа на 26 декември; бащата да взима детето всяка четна година за Великден от 10 часа на Разпети петък до 18 часа на Светлия понеделник; бащата да взема детето всяка нечетна година за Нова година за времето от 10 часа на 30 декември до 18 часа на 1 януари следващата година; бащата да взема детето за един месец през лятото ежегодно, който не съвпада с годишния платен отпуск на майката, като този месец всяка нечетна година да е от 20 юни до 20 юли, когато са рождените дни на детето и бащата (съответно 22.06. и 15.07), а всяка четна година детето да празнува рождения си ден с майката. бащата да може да взема детето и по всяко друго време със съгласието на майката и след предварителна уговорка, бащата да може да разговаря с детето чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка в рамките на свободното време на детето, съобразно дневния режим, определен от майката, като задължава майката най-малко два пъти седмично да осигурява такава връзка за общуване на детето с бащата.

Решението е влязло в сила на 31.01.2024 г.На 09.02.2024 г. на Д. е издаден изпълнителен лист № 7, на осн. Решение № 121/03.05.2022 г. по гд № 347/2020 г. по описа на ОС Смолян.

За да реализира правата си, частния тъжител с молба,вх.№ 6892/06.03.2024 г. в СИС при РС Варна поискал да се образува изп. дело № 497/2024 г.

В рамките на производството били предприети действия от страна на ЧСИ, като на С. била връчена покана за доброволно изпълнение.

Тъжителят ангажирал и Агенция за социално подпомагане, като на 18.04.2024 г. подал заявление в АСП Варна с искане да му бъде осигурен социален работник, в присъствието на който на 19.04.2024 г. в 15 часа да осъществи режима на лични контакти с детето си Д.В.Д..

На същата дата 18.04.2024 г. подс. С. подала в РС Варна искова молба с правно основание чл.132 ал.1 т.1 и т.2 от СК за лишаване от родителски права на тъжителя В.Х.Д. по 2 отношение на детето Д.В.Д..

От ОЗД към ДСП Варна била осъществена среща между подсъдимата и тъжителя, двамата подали заявление за ползване на социална услуга, въз основа на които била изготвена Предварителна оценка на потребностите на дете/родители от социални услуги за насочване към КСУ и ползване на социална услуга „ информиране и консултиране“ и „ застъпничество и сътрудничество“. Предварителната оценка била връчена на Д. и С., която последната обжалвала пред Адм. съд Варна. Издадени били две нови оценки. Д. и С. били насочени към на КСУ „Аспарухово“ и КСУ „Владиславово“ и двете към Фондация „Владиславово“. С. заявила, че по нейни съображения и лична преценка не желае да ползва услугите на КСУ „Аспарухово“ и КСУ „Владиславово“ към Фондация „Владиславово,а такива с доставчик ЦОП Аксаково, но от там и отказали.

На 24.07.2024 г. Д. подал жалба, че социалната услуга не е стартирала и не се изпълнява определения му режим на родителски контакти.

На 12.08.2024 г. от ЗДП Варна се взема решение спрямо детето Д.В.Д. да се предприеме мярка за закрила по чл.4 ал.1 т.1 от ЗЗД. След подадени на същата дата заявления от Д. и С., същите са насочени с направления за ползване на социални услуги, издадени на 19.08.2024 г. от ОЗД/ДПС Варна да ползват социални услуги в общността, предлагани в ЦОП УсмивкаВарна, а именно:“ информиране и консултиране“,“ застъпничество и посредничество“ и „ терапия“. Сключени са договори и с двамата родители. За осъществяване на контакт с бащата, както е било заложено в решението на съда от страна на ОЗД Варна са организирани срещи, на които да присъства социален работник и психолог от ОЗД към ДСП Варна, като до С. и Д. са били изпратени писмени покани.

На 03.09.2024г. е получен съобщение от ДСИ М.М., с приложена молба от Д., който желае да се организира среща между него и детето в присъствието на социален работник на дата 30.08.2024г. След проведена екипна среща на 05.09.2024г. в ОЗД към ДСП-Варна между социален работник, началник отдел ЗД и психолог от ОЗД се взема решение да се организират две срещи, първата опознавателна с детето за дата 18.09.2024г. и втората на 20.09.2024г. между дете и баща в условията на ОЗД в присъствието на социален работник и психолог. Изпратени са покани до родителите. На 18.09.2024г. се осъществява опознавателната среща. Социален работник и психолог се запознават с момчето. Същото отговаря, че не познава човек с имена В.. Отговаря, че не си знае трите имена. Баба му му е казала, че идва в ОЗД, защото там ще го спасят от лош човек, който иска да го вземе и да нарани майка му. На момчето е разяснено по достъпен начин, че ще участва в среща след два дни, като в ОЗД не запознават децата с лоши хора. Там ще играят и рисуват. На насрочената за 20.09.2024г. среща на детето с бащата, се отзовават бащата и майката, но детето не е доведено от страна на майката, както я няма и бабата – св.В.. Мотива на отказ от страна на майката е нежелание на детето да присъства на тази среща. С. заявява, че по насилствен начин няма да принуждава Д. да участва в такива срещи, очаква подкрепа в лицето на социалната услуга, към която са насочени. Отказва да доведе сина си, докато той не заяви желание и тя не се убеди, че той е спокоен. На С. е разяснено, че нейн ангажимент е да води Д. на организираните срещи, както е заложено в съдебното решение, както и че ангажимент на родителите, в случая на нея е да съобщи на детето си, че му предстои среща с баща му, както и да го подготви, че е необходимо то да участва. Същата си позволила да коментира, че не се интересува от съдебни решения.

С писмо С. настоява да подаде заявление, в което посочва, че желае предложената й социална услуга с направление от 19.08.2024г. да бъде за срок от 12 месеца. С писмо с изх.

№СЛ/Д-В/2560-018/25.09.2024г. на С. е изпратен отговор, относно рисковете за детето, което е наложило предприемане на мярка на закрила, същността на мярката на закрила, както и желанието й да се издаде ново направление за по-дълъг срок на ползване на социална услуга.

3

Да 20.09.2024 г. не е осъществена нито една среща на бащата – частния тъжител Д. с детето Д.В.Д..

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото доказателства: гласни – показанията на свидетелите Й.Х. К.Н., А.В., както и писмените доказателства: заверени копия на материалите по изпълнително дело № 3060/2024 г. по описа на ДСИ при РС Варна, продължено под № 1453/2024 г. по описа на ЧСИ Д.З.П.-Я., Молба вх. № 26159/21.03.2025 г. от Е. С., ведно с приложени доказателства – копия на Молба вх. № 05290/17.02.2025 г. по изпълнително дело № 2024711041453 на ЧСИ Д.Я.; Протокол от 15.02.2025 г. по изпълнително дело № 2024711041453 на ЧСИ Д.Я.;

Протокол за проведена среща на 07.03.2025 г. в ДСП Варна; Писмо вх. № 27210/25.03.2025 г. от Агенция „Социално подпомагане“, ведно със заверени копия на документи по опис, както и заверени копия на: Приложените към частната тъжба: Съдебно решение по гр.д. № 20205400100347 по описа на 2020 г. на ОС Смолян, 1 -ви гр.състав с отбелязване на датата на влизането му в сила; Становище на Е. С. по и.д. 3060/2024 г. на ДСИ при РС Варна;