Решение № 13585 от 11.07.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 57020/2024
- Вид
- Решение № 13585
- Подписан
- 11.07.2025
- Състав
- КАЛИНА ВЕНЦИСЛАВОВА СТАНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 3, т. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 13585 гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20241110157020 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял Първи от ГПК.
Предявен е от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 131421443 срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД, ЕИК: 200299615 осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата 1 606.93 лв. (след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в хода на проведено на 10.07.2025 година открито съдебно заседание), представляваща регресно вземане ,сбор от изплатеното от ищеца по щета № 67012200245 застрахователно обезщетение в размер на 1591.93 лв., както и обичайните разходи за определяне на обезщетението в размер на 15.00 лв., по застраховка „Каско Престиж“ за щети на МПС „Тойота Авенсис“,с рег. № СВ4683МС ,в резултат ПТП на настъпило на 24.02.2022год. в гр.София ,по вина на водача на л.а.“Фолксваген Поло“ с рег.
№ ОВ5449ВВ , чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника ,ведно със законната лихва от 27.09.2024год. до окончателното й заплащане ,сумата от 1.31 лв. лихва за забава върху главницата за периода 16.10.2023 г. – датата на получаване на доброволната претенция при ответника до датата на завеждане на настоящата искова молба – 26.09.2024год.
Ищецът твърди ,че на 24.02.2022 г. в гр. София на ул. „Кюстендил“ било настъпило ПТП по вина на водачът на л.а. “Фолксваген Поло“ с рег. № ОВ5449ВВ ,Д. Б. ,който при маневра, завиване надясно, ударил спреният л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № СВ4683МС, собственост на „Грийн Брокеридж“ ООД, ЕИК 202677946, управляван от Р. Б..Бил изготвен Двустранен констативен протокол за ПТП от 24.02.2022 г. Поддържа ,че л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № СВ4683МС, собственост на „Грийн Брокеридж“ ООД, ЕИК 202677946 бил застрахован по застраховка „Каско Престиж“ в „Групама Застраховане“ ЕАД със застрахователна полица № 6701047021001766/2021 г., валидна от 25.07.2021 г. до 24.07.2022 г Била заведена претенция 1 под № 67012200245, в която подробно били описани констатираните по МПС увреждания. С Възлагателно писмо от 08.03.2022 г. по щета № 67012200245, на автосервиз „ТМ АУТО“ ЕООД /доверен сервиз/ било възложено извършване на ремонт на увреденото от ПТП МПС,който бил получен от собственик на 11.09.2023год. ,съгласно приемо-предаветелн протокол. Сочи ,че съгласно банково извлечение от 11.10.2023год. заплатил на „ТМ АУТО“ ЕООД изцяло сумата от 1591,93лв. за извършения ремонт по щета № 67012200245,като по нея били направени и обичайни разходи в размер на 15лв. Тъй като гражданската отговорност на автомобилистите за л.а. “Фолксваген Поло“ с рег. № ОВ5449ВВ била застрахована при ответника ,то отправил регресна покана с изх. № 20-03-2777/13.10.2023 г.
На 10.11.2023 г. в „Групама застраховане“ билполучен отговор, вх. № 10-03-6155, с който ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД отказал да изплати сумата, поради липса на основание за ангажиране на отговорност.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД ,ЕИК : 200299615, оспорва предявените искове, с отговор в срока по чл. 131 ГПК . Не оспорва валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/30/122000165026. Оспорва механизма на ПТП,както и вината на застрахования при него водач на автомобил.Твърди ,че вина за настъпването му има единствено водача на л.а.“Тойота", който бил спрян на място, на което това забранено със спирането си възпрепятствал преминаването на други автомобили, в това число и на процесния. Направено е и в условията на евентуалност възражение за съпричиняване от страна на водача на автомобила, застрахован при ищеца по изложените причини. Оспрова наличието на причинноследствена връзка с процесното ПТП и настъпилите вреди,сочени от ищеца, ,както и размера на претендираното обезщетение за вреди,който намира за завишен. Предвид посоченото моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил, както и да докаже възраженията си, в това число възражението си за съпричиняване по чл.
51, ал. 2 ЗЗД, като докаже в условията на пълно и главно доказване противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Тойота“, модел Авенсис“, с рег. № СВ 4683 МС, което е в причинна връзка с уврежданията на този автомобил.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че за лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № СВ4683МС е била сключена застраховка „Каско 2
Престиж“ в „Групама Застраховане“ ЕАД със застрахователна полица № 6701047021001766/2021 г., валидна от 25.07.2021 г. до 24.07.2022 г., а гражданската отговорност на автомобилистите за “Фолксваген Поло“ с рег. № ОВ5449ВВ е била застрахована от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД, ЕИК: 200299615, съгласно застрахователна полица № BG/30/122000165026; както и, че на 11.10.2023год. ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1591,93лв. на „ТМ АУТО“ ЕООД; както и, че от ищеца е отправена регресна покана до ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД, ЕИК:
200299615, получена от него на 16.10.2023год.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 24.02.2022 г. се установява, че на посочената дата около 10:55 часа, в гр. София, на ул. „Кюстендил“, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Тойота“, модел Авенсис“, с рег. № СВ 4683 МС, управляван от Р. Б., и лек автомобил “Фолксваген Поло“ с рег. № ОВ5449ВВ, управляван от Д. Б.. Отразена е схема на произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и видимите щети по МПС, като за лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № СВ4683МС е посочено предна броня, а за лек автомобил “Фолксваген Поло“ с рег. № ОВ5449ВВ – задна броня. Протоколът е подписан от двамата водачи.
Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.
Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях. Процесният протокол е подписан от участниците, без възражения, като съдържа и изрично признание на водача на лек автомобил “Фолксваген Поло“ с рег. № ОВ5449ВВ относно неговата вина за настъпване на процесното произшествие и механизма според отразената схема, доколкото е посочено в процесния протокол, че другото МПС, участващо в инцидента -„Тойота“, модел Авенсис“, с рег. № СВ 4683 МС, е било "в спряло състояние, паркирано, при тръгване/отваряне на врата". В случая се касае за извънсъдебно признание на неизгоден факт, което следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло с показанията на разпитания по делото свидетел Радослв А. Б.. От тях се установява, че управлявания от него лек автомобил е бил паркиран пред офиса на свидетеля на еднопосочна улица. Обяснява, че са го извикали, след като е станал инцидентът. В този дух звучат и показанията на другия разпитан по делото свидетел Д. Б. Б.. Последният разказва пред съда, че е ударил другия автомобил със задната част на управляваното от него МПС.
Уточнява, че искал да паркира, но не помни добре каква маневра точно е направил.
Подчертава, че другият лек автомобил е бил паркиран към момента на удара. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като те са основани на преки и непосредствени впечатления, същите са ясни, последователни, логични и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
От него се установява, че от техническа гледна точка може да се направи извод, че причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил “Фолксваген Поло“ с рег. № ОВ5449ВВ, който при маневра за завой надясно на заден ход, реализира ПТП с паркирания в близост друг автомобил, а именно „Тойота Авенсис“ с рег. № СВ4683МС. Сочи, че водачът на “Фолксваген Поло“ с рег. № ОВ5449ВВ е можел да предотврати процесния пътен инцидент, ако е оставил достатъчно дистанция /разстояние/ до 3 паркиралия в близост друг автомобил. От така представения механизъм на ПТП, вещото лице е извело, че щетите, установени по л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № СВ4683МС се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 24.03.2020 година произшествие в град София. Уточнено е, че за водача на л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № СВ4683МС не е имало възможност да предотврати произшествието, тъй като това превозно е било паркирано.
От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че по делото е доказано, че поведението на водача на лек автомобил “Фолксваген Поло“ с рег. № ОВ5449ВВ, е било противоправно /в нарушение на чл. чл. 40, ал. 1 ЗДвП/. Това е така, тъй като същият е следвало преди да започне маневра за завой чрез движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
Съдът намира за недоказано и направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното становище в трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по описа на II т. о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
Разпечатката съдържа 29 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/90094298-d944-496e-9041-1c95ffaa2cbe