Решение № 216 от 24.09.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Свиленград, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20255620100099 по описа за 2025 година

С исковата молба са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД – за признаване за установено в отношенията на страните съществуването на вземанията, дължими по Договор за кредит № OL00095726 от 9.4.2024г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 817/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград, а именно: сумата 400 лева - главница, дължима по Договор за кредит № OL00095726 от 9.4.2024г., с падеж 24.5.2024г., сумата от 18.85 лева – лихва за забава за периода 25.05.2024 г. до 25.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.09.2024 г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът в хода на делото по същество сочи, че поддържа исковата претенция и справи искане за постановяване на неприсъствено решение при наличие на условия за това.

Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответникът е получил съобщение по чл.131 от ГПК и не е представил в срок отговор на исковата молба, същия е редовно призован, но не се е явил в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка (чл.238, ал.1 ГПК); на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства (чл.239, ал.1 ГПК). Съдът счита, че са спазени всички предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК. В случая, ответникът чрез поведението си е проявил незаинтересованост към настоящото производство, т.е. същият не може да черпи права от собственото си бездействие.

Налице са предпоставките по чл. 239, ал. 1 от ГПК:

По чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявения иск ищецът се позовава на приетите по делото доказателства, приложени с исковата молба, както и с молба от 23.09.2025 г.

Ето защо е налице вероятната основателност на претенциите по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

1

По изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл.238 ал.1 и чл.239 ал.1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено решение.

На основание чл.78 ал.1 ГПК искането на ищеца за присъждане на разноски, е основателно, поради което следва да бъде уважено.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС- Свиленград, съответната държавна такса върху присъденото изменение на издръжката, а именно държавна такса в размер на сумата от 151.20 лв., както и 5 лв. /пет лева/ за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. З. Г., ЕГН ********** дължи на “Кредито” ООД, с ЕИК 204554530, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 400 лева - главница, дължима по Договор за кредит № OL00095726 от 9.4.2024г., с падеж 24.5.2024г., сумата от 18.85 лева – лихва за забава за периода 25.05.2024 г. до 25.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.09.2024 г. до окончателно изплащане на задължението за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 397 от 10.10.2024 г. по ч.гр.д. № 817/2024 г. по описа на РС-Свиленград.

ОСЪЖДА М. З. Г., ЕГН **********, да заплати на “Кредито” ООД, с ЕИК 204554530, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК общо сумата от 887.10 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото производство за държавна такс аи адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

2