Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2104 от 29.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2023/2024
Вид
Определение № 2104
Подписан
29.07.2024
В сила
29.07.2024
Състав
Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Цвета Боянова Борисова, Мария Ненова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2104 гр. Пловдив, 29.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка Д. Свиркова Петкова

Членове:

Мария Ненова

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502023 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 против Определение № 6580/30.05.2024г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр.д. № 264/2024г. по описа на РС Пловдив, с което е оставено без уважение искането на заявителя за изменение в частта за разноските на Определение № 4866/18.04.23г. по ч.гр. д. №264 по описа на съда за 2024г.

С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност на атакувания акт. Излагат се твърдения относно признаците на фактическата и правна сложност на делата. Жалбоподателят счита, че следва да се вземе предвид Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. на СЕС. Поддържа се, че в НМРАВ няма определен размер на адвокатското възнаграждение при подаване на възражение по чл.414 ГПК от длъжник срещу заповед за изпълнение, поради което такова не се дължи. Искането е за отмяна на обжалваното определение и намаляване на присъдения адвокатски хонорар до размера от 50 лева.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба по чл.248 от ГПК, с 1 която се иска изменение на Определение № 4866/18.04.23г. в частта с разноските, като се определи адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева вместо присъденото такова в размер на 400 лева.

С постановеното

Определение

№

4866/18.04.23г. първоинстанционният съд е обезсилил Заповед № 209/09.01.2024г., издадена по ч.гр.д. №264/24г., поради непредставяне на доказателства за предявяване на иск в срок, като заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъден да заплати на адвокат Р. Р. сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение.

Видно от данните по делото, към възражението против заповедта за изпълнение е представено пълномощно, ведно с договор за правна защита и съдействие от 15.02.2024г., в който е посочено, че длъжникът се представлява безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Представен е и списък на разноските, като се претендира възнаграждение в размер от 440 лв. Защитата на длъжника е реализирана, чрез подаване на възражение по готов образец, връчен му заедно със заповедта. Поради това, настоящият съдебен състав приема, че оказаната му в тази връзка правна помощ не се изразява в процесуално представителство, а в предоставяне на съвет или справка.

Минималният размер на възнаграждение, дължимо за такъв вид правна помощ, попада в хипотезата на чл. 6, т. 5, предложение последно от Наредба № 1/09.07.2004 г., а именно - подаването на „други молби“ и е в размер на 200 лв. Поради това, присъденото адвокатско възнаграждение от 4 0 0 лв. за предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 от Закон за адвокатурата с е явява прекомерно високо в сравнение с фактическата и правна сложност на действието по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, които пълномощникът на длъжника е извършил в тази връзка. Ето защо присъденият от районния съд размер от 400 лева следва да бъде намален до посочения минимален такъв в чл. 6, т. 5, предложение последно от Наредба № 1/09.07.2004 г.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 6580/30.05.2024г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр.д. № 264/2024г. по описа на РС Пловдив, с което е оставено без уважение искането на заявителя за изменение в частта за разноските на Определение № 4866/18.04.23г. по ч.гр. д. №264 по описа на съда за 2024г., като вместо това постановява:

2

ИЗМЕНЯ Определение № 4866/18.04.23г. по ч.гр. д. №264 по описа на ПРС в частта с разноските, като:

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 да заплати на адв.Р. Н. Р., АК-Пловдив сумата от 200 лева адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3