Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 51 от 19.05.2025, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Наказателно дело от общ характер 915/2024
Вид
Присъда № 51
Подписан
19.05.2025
В сила
23.04.2026
Състав
ДЕЯН ГОСПОДИНОВ ИЛИЕВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда № 51 от 19.05.2025 г. по НОХД № 915/24 г.

Обвинението по обвинителен акт на прокурор В. Н. срещу В.П.У. е по чл. 235, ал. 1 от НК за това, че на 21.03.2023 г. в землището на с. Т., общ. П.б., обл. С.З., в отдел № **, подотдел „**“ с редовно писмено позволително, но извън указаните в него дървета, извършил сеч от горския фонд на 32 броя дървета от дървесен вид „зимен дъб“, равняващи се на 13,08 плътни кубични метра дърва за огрев на стойност 1962.00 лева.

В с.з. от 03.02.2025 г. (Протокол рег. № 131 от 04.02.2025 г.) прокурорът В. Н. намери, че е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението относно времето на извършване на деянието без промяна на правната квалификация, което съдът намери за допустимо и наказателното производството срещу подс. Узунов продължи за престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК за това, че на неустановена дата в периода от 20.03.2023 г. до 21.03.2023 г. включително в землището на с.Т., общ. П.б., обл. С.З., в отдел № **, подотдел „Е“, с редовно писмено позволително, но извън указаните в него дървета, извършил сеч от горския фонд на 32 броя дървета от дървесен вид „зимен дъб“, равняващи се на 13,08 плътни кубични метра дърва за огрев на стойност 1962 лв.

В с.з. от 07.04.2025 г. (Протокол рег. № 432 от 09.04.2025 г.) прокурорът Валентин Кралев намери, че е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението относно пълната липса на редовно писмено позволително за сеч, издадено на подсъдимия без промяна на правната квалификация, което съдът намери за допустимо и наказателното производството срещу него продължи за престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК за това, че за времето от 20.03.2023 г. до 21.03.2023 г. включително в землището на с. Т., общ.

П.б., обл. С.З., в отдел № **, подотдел „Е“, без редовно писмено позволително, е отсякъл от горския фонд 32 броя дървета от дървесен вид „Зимен дъб“, равняващи се на 13,08 плътни кубични метра дърва за огрев на стойност 1962 лв.

Подсъдимият в с.з. не се признава за виновен.

Защитникът му – адв. М. Кърпачева в с.з. пледира за оправдаването му.

Представителят на РП-С.З., ТО-Казанлък в с.з. поддържа обвинението.

От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Фирма „Тера 04“ ЕООД, с. Александрово, община П.б. имала издадено редовно писмено позволително за сеч № 0710824 за горска територия отдел № 255, подотдел „Е“, землище с. Т., общ. П.б.. Дърветата били маркирани от горски надзирател на ЮИДП0–ТП, ДЛС „Мазалат“ с. Горно Сахране, общ. П.б. - св. Бахтияр Смаил Сюлейман с оранжева боя и контролна горска марка (КГМ) Б6177. Маркирането приключило с карнет опис на 11.10.2022 г. Марката се поставяла в основата на пъна, а боята както в основата на пъна, така и по-нагоре на дървото на нивото на гърдите, за да се види, кое дърво е предвидено за сеч и дали отрязаното е било маркирано. Границата, до която следвало да се сече била ясно обозначена с отбелязване на дърветата с хоризонтални линии със същата боя, като тези дървета не били част от предвидените за сеч.

Подс. Веселин Узунов бил нает лице от „Тера 04“ ЕООД без трудов договор като му се заплащало всяка седмица, съобразно обема на извършената сеч. На 20.03.2023 г. подсъдимият бил определен от бригадира на дружеството да работи в котловинен участък в посочения по-горе отдел като другите дървосекачи били разположени в съседни райони на подотдела. Границите на участъка на подсъдимия, определен за сечене бил в края на района, били очертани с боя с хоризонтални линии. Подсъдимият работил сам в района и режел 1 дърветата с моторен трион. Подсъдимият извършил сеч на определените за това дървета, но тъй като му се заплащало върху реално изработеното с ползвани от него спрей и „марка“ „маркирал“ немаркирани с оригинална КГМ и боя дървета и преместил границата, като очертал нова такава. Така отсякъл 32 броя дървета от дървесен вид зимен дъб, предназначени за огрев. На 21.03.2023 г. св. П. К. П., също горски надзирател и св. Бахтияр Смаил Сюлейман били на работа и извършвали обход на охранителен участък в землището на с. Т., общ. П.б.. В отдел № 255, подотдел „Е“ констатирали нарушението, извършено от подс. Узунов – незаконна сеч на 32 броя дървета от дървесен вид „зимен дъб“.

Свидетелите установили на място подсъдимия, че по пъновете и дърветата има прясна боя от спрей и „марка“ без номер, но им липсва оригинална КГМ. Те измерили пъновете и въвели данните в асортиментна таблица, използвайки специализиран софтуер и установили, че отсеченото се равнява на 13,08 плътни кубически метра. Служителите на ТПДЛС“Мазалат“ маркирали с червена боя пъновете и незаконно отсечените дървета, които били налични и потърсили съдействие от органите на МВР, които дошли на място и установили самоличността на подс. Узунов. Отрязаните 32 броя дървета били взети от горските надзиратели и оставени на съхранение в склад на ТП ДЛС „Мазалат“ с. Горно Сахране с Разписка Серия ЮИДП № 061431. За констатираното нарушение били съставени констативен протокол и АУАН № 288/2023 г., Серия ЮИДП – 28 2022 г., № 000343 от 24.03.2023 г. При другите дървосекачи не били установени нарушения.

Видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза от заключението на която стойността на отсечените от подс. Узунов 13,08 плътни кубични метра немаркирани дървета от дървесен вид „зимен дъб“, били на стойност 1962 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П.

П., Бахтияр Сюлейман, Александър Илинов, Асан Дженкчи, Шериф Бакал, Разписка Серия ЮИДП № 061431, АУАН № 288/2023 г., Серия ЮИДП – 28 2022 г., № 000343 от 24.03.2023 г., констативен протокол, позволително за сеч № 0710824, данни от търговски регистър, справка на „Тера 04“ ЕООД, справка за трудови договори, които отчасти кореспондират на обясненията на подсъдимия.

Подсъдимият в с.з. отрича да е рязал немаркирани дървета, отрича да е „маркирал“ дървета, но съдът не дава вяра на тези обяснения, както и не приема възраженията на защитника.

В с.з. подсъдимият не отрича, че е работил в посочения по-горе участък от подотдел „е“ на отдел ** – горска територия в землището на с. Т..

От показанията на свидетелите П. П. и Бахтияр Сюлейман, косвено и от показанията на останалите свидетели, се установява, че незаконно отсечените дървета били „маркирани“ с прясна боя от спрей и с „марка“, наподобяваща КГМ, като границите на участъка били преместени с очертаването на нови лини. Свидетелите непротиворечиво установяват механизма, по който е била извършена незаконната сеч, като установяват, че имало видима разлика от оригиналната маркировка, защото боята вече избелявала. Съдът приема тези показания за достоверни, защото от позволително за сеч № 0710824 е видно, че маркирането на участъка е приключило с карнет опис на 11.10.2022 г., а констатацията за незаконна сеч била направена на 20/21.03.2023 г., т.е. около 5-6 месеца по-късно. За съдът е безспорно авторството на деянието, доколкото в с.з. се събраха еднозначни доказателства, че в участъка е работил само подсъдимия, а заплащането е било въз основа на отсечената дървесина, от което следва, че подсъдимият е имал интерес и мотив да извърши деянието. В тази връзка съдът не споделя възраженията на защитника за липса на авторството поради неподписване на акта и констативния протокол (КП). Тези два документа представляват неуредени по НПК писмени доказателства и подписването им е по волята и желанието на подсъдимия, но от това не могат да се правят генерални изводи за липса на авторството, а те следва да се преценяват в контекста на всички доказателства. По отношение на възражението, че експертизата е бил изготвена по документи и от тази гл. точка се поставя под съмнение количеството добита дървесина, съдът също не го споделя. Съдът отбелязва, че стойността на дървесината не е съставомерен елемент в разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от 2

НК, а от значение е броят на отсечените дървета, доколкото това надхвърля административната отговорност по Закона за горите или е критерий за маловажност или малозначителност на случая. Съдът отбелязва също, че закрилата по чл. 235, ал. 1 от НК има за цел запазването на горите като национално богатство, доколкото едно дърво придобива стопанско значение (турнус) след достигане на една значителна биологична възраст. Като за пример в Наредба за сечите са изброени различни възобновителни сечи според възрастта на дърветата, както следва:

Светлолюбиви видове (по-бързорастящи):

Елша, тополи, върба, бор, бреза - възобновителна около 15-20-годишна възраст.

Дъб (издънкови гори): За издънкови дъбови и церови гори възобновителният период може да е до 25-30 години.

Сенкоиздръжливи видове (по-бавнорастящи):

Смърч, ела, бук - зрелост значително по-късно, приблизително на 40-60-годишна възраст. За тях възобновителните периоди могат да са над 50 години.

Други видове:

Липа, бряст, ясен - попадат в междинна категория.

Семенни насаждения: Растат по-бавно, но интензивно могат да растат до 120-150 години.

Издънкови гори: Растат по-бързо в млада възраст, но кореновата им система се изтощава с времето и обикновено не надвишават 80 години.

В допълнение към биологичните особености на видовете, върху определянето на турнуса на сеч и придобиването на стопанско значение влияят и други фактори като целите за стопанисване - дали гората се управлява за производство на дървесина, за опазване на биоразнообразието (например при насаждения над 60 години, където се запазва подраст от редки видове), или за други цели.

В случая подс. Узунов е отсякъл дървета от зимен дъб със стопанско значение за огрев (посочено е в КП), от което следва, че дърветата са били на възраст най-малко или равна на посочената по-горе 25-30 г.

И най-сетне използвания косвен метод от горските надзиратели за измерване на незаконно добитата дървесина, чрез измерване на пъновете на дърветата дава достатъчна яснота на съда за резултата от деянието и преценката за размера на наказателната отговорност. Още повече, че според свидетелските показания изчислението е било направено със специализиран софтуер, което минимизира грешката в определянето на обема.

Имайки предвид изложените дотук мотиви съдът намира, че от обективна и субективна страна подс. Узунов е осъществил състава на чл. 235, ал. 1 от НК.

С извършването на сеч на немаркирани дървета на неустановена дата в периода 2021.03.2023 г. включително извън обхвата на позволително за сеч № 0710824, издадено на „Тера 04“ ЕООД, с. Александрово, подс. Узунов е осъществил изпълнителното деяние сече от състава на престъплението.

Позволителното за сеч № 0710824 разрешава сечна „Тера 04“ ЕООД, с. Александрово в землището на с. Т., общ. П.б., обл. С.З., в отдел № **, подотдел „Е“ на дървета маркирани с оранжева боя и КГМ Б6177.

В случая подсъдимият е сякъл дървета в посочения отдел и подотдел, но такива извън указаните в позволителното за сеч. От тази гледна точка съдът не споделя обвинението от с.з. от 07.04.2025 г. (Протокол рег. № 432 от 09.04.2025 г.), според което подсъдимият следва да носи отговорност въобще за всички отсечени дървета – маркирани и 3 немаркирани, тъй като е нямал позволително за сеч, издадено на негово име и валиден трудов договор с „Тера 04“ ЕООД, с. Александрово, но съдът следва да вземе предвид тази особеност на случая, че подсъдимият съзнава, че сече маркирани дървета за др. лице, което има позволително и, с което е в граждански отношения за заплащането на извършената дейност. Освен това по делото представителят на РП-С.З., ТО-Казанлък изменил обвинението не направи искане да се установи и размера на маркираната дървесина, отсечена от подсъдимия, защото същата става предмет на обвинението.

Ето защо по обвинението, което се явява едно - последно формулирано обвинение (вж. ТР 2-02, т. 2, ТР 57-84 ОСНК, т. 1) за същото еднакво наказуемо престъпление, подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан.

От обективираните действия на подсъдимия следва извода, че същият е действал с пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е знаел и съзнавал, че сече немаркирани от горски надзирател дървета.