Решение № 2891 от 11.07.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 2891

Хасково, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - II състав, в съдебно заседание на единадесети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ИВА БАЙНОВА

При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА административно дело № 20247260700548 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2 вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от Х. З. - [държава], с посочен по делото адрес: ТЦ – Пъстрогор, с. Пъстрогор, общ. Свиленград, срещу Решение №УПП-290/07.06.2024г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. При издаването му били нарушени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденеца. Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се съображения, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно било от съдържанието му, че са обсъдени въпросите, свързани с обстановката в Алжир, с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които бил обект в Алжир, но това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващия по същество. Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващият се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване в страната си на произход. Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Неправилно бил приложен и чл.13 ал.1 т.2 от ЗУБ. Оспорващият сочи, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Животът му бил в опасност и както заявил многократно пред ДАБ, искал да живее в България. Заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в Алжир, ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в Алжир. Моли се да се има предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕО. Оспорващият счита, че обжалваното решение противоречи на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.

Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците, ТЦ – Пъстрогор (Б. К.), в писмен отговор, депозиран чрез пълномощник, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“ с вх. № 105450-2453/28.05.2024г. (с името Х. А. А. от Алжир) и подадена чрез ТЦ – с. Пъстрогор към ДАБ под вх. №561/03.06.2024г., заведени в ДАБ под рег. №УП 16277/03.06.2024г., Х. З. от Алжир е поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Х. З., [държава], роден на [дата]. в Алжир, [населено място], неженен.

Чужденецът е регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-16277/03.06.2024г. като Х. З., гражданство Алжир, етническа принадлежност - ***, роден на [дата]. в Алжир, [населено място], със същия постоянен адрес, професия – общ работник, със средно образование, религия – ***, неженен, без документи за самоличност.

С Писмо рег. № УП-16277/04.06.2024г. на ДАБ, Директорът на ТЦ – с. Пъстрогор е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 05.06.2024г. с Х. З. е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№УП-16277/05.06.2024г. Чужденецът заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Нямал други използвани имена, но при задържането дал друго име, защото мислел, че няма да го върнат. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Напуснал Алжир през м.02.2024г. легално, със самолет за Турция. Откраднали му документите в Турция. В Турция работел малко като общ работник, където намери работа. Събирали се на едно място и от там ги вземали за работа. Не останал в Турция, защото не била неговата цел, искал по-добър живот в Италия. Заявил, че там ще работи, нямало определена работа, каквото намери. Пристигнал в Република България преди двадесет дни с още един човек. Преминали скрити в един камион през турско-българската граница. Трафикантът обещал да ги заведе до Сърбия, но на един път слезнали от камиона и ги задържала полицията. Били уморени, скрили се между гумите. Шофьорът не знаел, че се качили. Пътувал за Италия, това била крайната му цел. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не бил подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Разказал, че напуснал Алжир, защото не плащали достатъчно за труда им, търсел по-добър живот. В Алжир бил общ работник, работел където има работа. От 5 години работел, всеки ден излизал и търсел работа – в земеделие, в станция за почистване на коли и на други места. Получавал по 4 евро на ден. Завършил гимназия и записал право в университета, в столицата Алжир, но не завършил. На третата година напуснал, защото учил и работил, но не можел да продължи така, предпочел да работи, защото нямал пари, за да живее, нямало кой да му дава пари. Помислил си да работи и да завърши в Европа, може би в Италия. Според него били необходими около 2000 евро на месец, за да живее добре в Алжир, за нормален живот – за храна и жилище. Сам изкарвал пари, за да живее – за храна и дрехи. Обучението било безплатно, но сам се издържал. Това била причината , поради която напуснал страната си, нямало други причини. Заявил, че би се завърнал в Алжир, когато има статут и живее легално, само на гости, да се види с роднините, а ако има повече пари, би се върнал, за да живее в Алжир. Не членувал в политическа партия или организация. Не е имал неприятности с властите в страната, с армията или полицията. Не е получавал заплахи от някого в Алжир. Срещу него не било упражнявано физическо насилие в Алжир. Подал молба за закрила в Република България, защото тук се държали добре с тях и ако имало възможност би останал в България.

С Решение № УПП-290/07.06.2024г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на Х. З. е била отхвърлена, на основание чл.70, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.13 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 10.06.2024г., а жалбата е подадена на 10.06.2024г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Б. А. К., младши експерт в Транзитен център – с. Пъстрогор, определена със Заповед № ЦУ-РД05-69/22.03.2023г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 03.06.2024 г., а оспореният акт е издаден на 07.06.2024г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред решаващия орган при ТЦ – с. Пъстрогор при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.