Решение № 1988 от 02.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1988 гр. София, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110202469 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на К. М. К. против електронен фиш серия К № 4664352, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи, че наложената глоба не следва да се изпълнява, тъй като на 29.03.2023 г. е изтекъл 2-годишният срок за изпълнението й. Моли електронният фиш да бъде отменен.

В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. М. поддържа жалбата, като се позовава на изтекла давност, тъй като от датата на извършване и заснемане на нарушението до неговото връчване са изтекли 3 години и 4 месеца. Излага доводи, че съгласно ТР № 2/12.04.2017 г. по т.д. № 3/2016 г. на ВАС несъбраните глоби се погасяват с изтичане на 2 години от налагането им. Моли ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в откритото съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно 1 и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, като същата е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна се установява следното:

На 29.03.2021 г. в 09.54 ч. в гр. София, по бул. „Асен Йорданов“ срещу Арена Армеец, с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бул.

„Шипченски проход“ с мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM S1“ с радар № 11743f0 било засечено движение на МПС марка и модел „******” с рег. № *****, при ограничение на скоростта от 50 км/ч в населено място.

Автоматизираното техническо средство „ARH CAM S1” и по-конкретно радар № 11743f0 е преминало периодична техническа проверка на 08.03.2021 г., като срокът на валидност на проверката е една година.

Към 29.03.2021 г. собственик на горепосочения автомобил бил жалбоподателят К. М. К.. Въз основа на тези данни и предвид начина на установяване на нарушението, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП бил издаден ЕФ серия К № 4664352, с който на собственика на МПС на основание чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - справка за собственост на МПС с рег. № *****; протокол за използване на АТСС рег. № 4332р-17276/30.03.2021 г., ежедневна форма на отчет, снимков материал към ЕФ и на разположението на АТСС, протокол от проверка № 10-С-ИСИС/08.03.2021 г. на Български институт по метрология, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, разпечатка от АИС-АНД, справка-картон на водача К., сертификат за преминато обучение, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, схема за организация на движението и пътните знаци на бул. „Асен Йорданов“, ръководство за употреба на СПУКС.

Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и описана 2 по-горе фактическа обстановка.

От приложения по делото снимков материал към атакувания ЕФ, заснет с преносима система за видеоконтрол „ARH CAM S1“ с радар № 11743f0, се установява, че на процесната дата - 29.03.2021 г. в 09:54 ч . , с отразени координати, е направена снимка с АТСС на МПС, като са записани датата, часа (включително и секундите), и е сниман регистрационния номер на автомобила, който съвпада напълно с този, чиито собственик е жалбоподателят.

Техническото средство - преносима видео-радарна система за контрол „ARH CAM S1” е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година, като АТСС и по-конкретно радар фабричен № 11743f0 е преминал проверка на 08.03.2021 г. От приложения по делото протокол от проверка № 10-С-ИСИС/08.03.2021 г. на Български институт по метрология е видно, че мобилната система за видеоконтрол отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на уреда.

Приложеният по делото протокол за използване на АТСС е надлежно съставен, съдържа всички изискуеми реквизити и съответства на попълнената ежедневна форма на отчет. Посочените в него часове на работа на мястото на контрол съответстват на отразените начало и край на работа на АТСС, отразена е посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, режима на измерване - стационарен, посоката на задействане на системата за видеоконтрол - приближаващи автомобили, както и номера на първото и последното статично изображение/видеозапис. Посочено е с необходимата конкретизация мястото на контрол, като е направена и снимка на разположение на АТСС на контролирания пътен участък, видно от която същото е било монтирано на триножник до пътното платно.

Видно както от отразеното в протокола за използване на АТСС, така и от схема за организация на движението на бул. „Асен Йорданов“ , контролираният участък попада в рамките на населено място и не е имало поставен пътен знак за ограничение за скоростта. Жалбоподателят също не излага твърдения за разрешена скорост в процесния участък, различна от 3 общовалидната за населено място.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От външна страна атакуваният фиш отговаря на посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП изисквания и съответства на утвърдения със заповед № 8121-з931/30.08.2016 г от министъра на вътрешните работи образец. Видно от съдържанието на електронния фиш са налице всички изискуеми от закона реквизити: посочени са териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точен час на извършване на нарушението, регистрационния номер на заснетото МПС, неговият собственик, описание на нарушението. От съдържанието на електронния фиш недвусмислено се извежда ограничението на скоростта в процесния пътен участък, както и скоростта на движение на лекия автомобил, инкорпорирано е наименованието на техническото средство, с което същата е установена.

Мястото на извършване на нарушението е посочено ясно и конкретно.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че въведените във фиша данни не са напълно достатъчни за пълното индивидуализиране на нарушението, доколкото очевидно наказващият орган твърди, че е налице повторност на извършеното административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, предвид посочване на санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 4 ЗДвП. За да се прецени дали е налице тази хипотеза, е следвало в обжалвания електронен фиш да се посочи съответният електронен фиш или НП, които обуславят наличието на повторност на извършеното административно нарушение. Видно от справката-картон на водача К., същият има предишни нарушения по чл. 21 от ЗДвП, но от това доказателство не става ясно кой електронен фиш на коя дата е влязъл в сила, поради което и не може да се съпостави с датата на деянието - 29.03.2021 г. Това означава, че освен че наказващият орган не е описал деянието като повторно в ЕФ, не е и доказал (предвид разпределението на доказателствена тежест), че К. К. е извършил процесното деяние по чл.21, ал.1 от ЗДвП при условията на повторност по смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП.

На следващо място, следва да се отбележи, че от събраните по делото доказателства не се установява извършването на процесното административно нарушение. Разпечатката от заснетото превозно средство с датата, часа, 4 засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила представлява годно веществено доказателствено средство, изготвено по предвидения в закона ред. В приложеното от АНО извлечение от паметта на устройството обаче не са налични данни за засечена скорост на МПС, поради което недоказано се явява движението на заснетото МПС с рег. № ***** с посочената в обжалвания ЕФ скорост от 67 км/ч.

На следващо място, налице е основание за отмяна на ЕФ и поради изтекла давност за административнонаказателно преследване. В случая сроковете по чл. 82 от ЗАНН не са приложими, тъй като касаят само хипотезата, когато актът, с който е наложено наказанието, е влязъл в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото ЗАНН не предвижда друго. Във връзка с давността ЗАНН регламентира конкретна уредба в два случая: по отношение на изпълнение на наказанието по влязъл в сила административнонаказателен акт ( чл. 82 от ЗАНН) и в разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН, които се отнасят до административнонаказателното производство в частта, която се развива пред административнонаказващия орган. Що се отнася до съдебната фаза на административнонаказателното производство, спрямо нея изрична уредба в ЗАНН не се съдържа, като по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, в този случай се прилагат разпоредбите за давността и абсолютната давност по НК. В глава IX от НК „Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание“, чл. 79 предвижда, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. Съгласно чл. 80, ал.

1, т. 5 НК вр. чл. 11 ЗАНН административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години.

Разпоредбата на чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН предвижда, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, а съгласно чл. 81, ал. 3 НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК.

В разглеждания случай, предвид датата на извършване на административното нарушение - 29.03.2021 г., още към момента на връчване на ЕФ – 01.02.2025 г. е била изтекла предвидената в закона обикновената 5 тригодишна давност, тъй като в рамките на този срок АНО не е предприел действия за реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето, които да са от естество да прекъснат давността.

С оглед гореизложеното обжалваният ЕФ следва да бъде отменен.

Предвид основателността на жалбата на жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, който има характер и на разписка, възнаграждението е заплатено изцяло и в брой. Така определеният размер не надхвърля минимално предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което направеното възражение за прекомерност в съпроводителното писмо на АНО следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4664352, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП на К.

М. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на К.

М. К. с ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6