Решение № 300 от 11.02.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3024/2020
- Вид
- Решение № 300
- Подписан
- 11.02.2021
- В сила
- 11.02.2021
- Състав
- Ивелина Митева Събева, Мая Недкова, мл.с. Ивалена Орлинова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104а · Закон за енергетиката
- чл.116 ал.6 · Закон за енергетиката
- чл. 21, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл.98а · Закон за енергетиката
- чл.98в · Закон за енергетиката
- чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1 · Закон за нормативните актове
РЕШЕНИЕ
№ 300 гр. Варна , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Ивелина М. Събева
Членове:
Мая Недкова мл.с. Ивалена О. Димитрова при участието на секретаря Атанаска Н. Иванова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20203100503024 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.
№
267926/24.09.2020г. на
„Електроразпределение север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, чрез пълномощник срещу Решение № 260211 от 02.09.2020г., постановено по гр.дело № 2591/2020г. на Районен съд Варна,49 състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че М. М. А., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул."*****", бл.№*, ап.*, НЕ ДЪЛЖИ на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК: 104518621, сумата по фактура № 0106132758 от 11.02.2020г. в размер на 2344.70 лева/две хиляди триста четиридесет и четири лева и седемдесет стотинки/, начислена за периода 02.09.2015г. - 15.11.2019г. общо за 1536 дни, представляваща корекция на сметка, а не реално доставена и потребена ел. енергия за партида с клиентски № 1100061056 и абонатен № 0100907115, с адрес на потребление: гр.
Варна, „ул.****", бл.*, вх.*, ап.*, на която титуляр е М. М. А., ЕГН: **********, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът намира извършената корекционна процедура за законосъобразна, а предявения иск за неоснователен. Твърди се начислена сума за реално потребена от абоната ел. енергия, натрупана в т.н. скрит регистър, доказана с представения по делото протокол от БИМ, в качеството му на оторизиран и независим орган и заключението по СТхЕ. Потребителят е длъжен да заплаща стойността на ползваната в 1 имота ел.енергия. Същата се дължи на основание чл.55 от ПИКЕЕ вр.чл.200 от ЗЗД, като по делото е установено,че с спазени всички изисквания на правопораждащия фактически състав. Констативният протокол отразява действителното фактическо положение.Абоната е уведомен за корекционната процедура. Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и присъждане на направените в производството съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззиваемия, в случай че същия надвишава минималните размери съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който същата се оспорва с аргументи идентични с посочените в исковата молба.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.
В съдебно заседание по същество, редовно призован не се явява и не се представлява.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. М. А., ЕГН: ********** срещу „Електроразпределение север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата в размер на 2344.70 лева/две хиляди триста четиридесет и четири лева и седемдесет стотинки/, начислена за периода 02.09.2015г. - 15.11.2019г. общо за 1536 дни, представляваща корекция на сметка, а не реално доставена и потребена ел. енергия за партида с клиентски № 1100061056 и абонатен № 0100907115, с адрес на потребление: гр.
Варна, „ул.****", бл.*, вх.*, ап.*, на която титуляр е М. М. А., ЕГН: **********.
В исковата си молба ищецът твърди, че е извършена проверка на средството за търговско измерване и е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което е начислена сметката за използвана ел.енергия, в размер на посочената сума.
Оспорва констатациите от изготвения КП,т.к. не е налице законова процедура по съставянето му. Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, както и не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в становището, периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури. Твърди се, че „ЕРП“ не притежава права да продава ел.енергия и няма качеството на краен снабдител по смисъла на чл.98а от ЗЕ. Моли за положително решение по предявения иск и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „ЕРП Север“ АД, в който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че процесната сума представлява цена на потребено количество електроенергия, дължима по силата на съществуващото между страните продажбено правоотношение. Поддържа се, че е извършена проверка на средството за измерване, при която са спазени задълженията на ответника посочени в общите условия.
2
За проверката е съставен констативен протокол, на основание чл. 55 от ПИКЕЕ.Изготвения с обективираните в него констатации е годно основание за изготвяне на становище за начисляване на ел. енергия на начислените суми за потребена ел. енергия, като са спазени изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ. Абонатът е потребител ел. енергия в количество различно от отчетеното поради което дължи заплащането му, на основание чл.55 от ПИКЕЕ вр. чл.200 ал.1 пр.1 от ЗЗД. Излагат се съображения , че ако съда приеме неприложимост на разпоредбата на чл.55 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза , то доколкото в случая се касае за точно установено количество доставена на абоната ел. енергия, заплащането и се дължи на основание чл. 183 от ЗЗД.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищецът - въззиваем е потребител на електрическа енергия за обект, с адрес на потребление: гр. Варна, „ул.****", бл.*, вх.*, ап.*, с клиентски № 1100061056 и абонатен № 0100907115.
От КП № 1105763/15.11.2019г., се установява, че на посочената дата и по-горе адрес на потребление служители „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на процесното СТИ и са отчели стойностите в тарифи: 1.8.1,1.8.2,1.8.3,1.8.4 и 1.8.0.
Електромерът е демонтиран за проверка в БИМ и на негово място е монтиран нов.Протокола е подписан от актосъставителите и абоната лично.
Представен е по делото КП № 92/29.01.2020г. на БИМ – РО Русе, от който се установява, че при осъществяване на метеорологична експертиза на процесното СТИ е констатирано преминала ел. енергия в регистър 1.8.3 в размер на 013673.1 кВч. В протокола е посочено, че електромера съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия. Посочено е че СТИ не съответства на техническите характеристики – установена е намеса в тарифната схема на електромера.
По делото е представено становище от 11.02.2020г., за начисляване на корекция на 3 ел. енергия за периода 02.09.2015г. - 15.11.2019г. , извършена на основание чл.55 от ПИКЕЕ. като е посочено, че корекцията е
Изготвена е фактура № 0106132758 от 11.02.2020 г. на стойност 2344.70 лева.
От КП № 1101501 от 01.09.2015г. се установява, че процесното СТИ е монтирано на обекта на ищеца с нулеви показания на дневна и нощна тарифи.
От заключението на приетата от ВРС съдебно – техническата експертиза се установява, че процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2015г., като метрологичната му годност е шест години. Натрупването в тарифа 1.8.3 е преминало през измервателната схема на СТИ в резултат на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ.Натрупаната в регистър 1.8.3 ел.енергия е преминала през СТИ. Процесното СТИ не е смарт и не е включен в системата за дистанционно отчитане.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че в качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция количество електроенергия, което не е отчетено поради извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или неизправност на СТИ, че е извършена проверка на изправността на електромера и е използвана правилната съобразно одобрените и приети ПИКЕЕ/Общи условия/ методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена ел. енергия.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 55 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год. /, възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период при установено посредством метрологична експертиза измерено количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване.
Същите са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с предвиденото в чл.
83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА.
Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
Съгласно чл.98а и чл.98в от ЗЕ/ДВ бр.74 /2006г. в сила от 01.07.2007г./, Крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като отношенията между краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция,или 4 търговец, и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия.
В чл.55 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ПИКЕЕ/, приложими за процесния случай, е предвидено, че в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.