Решение № 7748 от 27.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7748 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д. като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110128806 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.

6 ЗПФУР и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „И.Ф.“ ЕООД срещу Ж. Х. Х. за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 800 лева, равняваща се на 409,03 евро, представляваща неплатена главница по Договор за кредит от разстояние № 464618 от 04.12.2023 г., ведно със законната лихва от 15.01.2025 г. до окончателното плащане, сумата от 92,34 лева, равняваща се на 47,21 евро , представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 04.12.2023 г. до 01.06.2024 г., както и сумата от 61,59 лева, равняваща се на 31,49 евро , представляваща лихва за забава за периода от 01.06.2024 г. до 20.12.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.01.2025 г. по ч. гр. д. № 2640/2025 г. по описа на СРС, 119 състав.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит от разстояние № 464618 от 04.12.2023 г. Поддържа се, че информация за сключването на процесния договор, както и приложимите към него Общи условия били достъпни на уеб адреса на ищеца: www.minizaem.bg. като съгласно същите ответникът е попълнил въпросник от сайта на ищеца, отбелязал е, че е съгласен и приема общите условия и съответно след преценка 1 от ищеца, последният го е одобрил и му е изпратил по лична ел. поща договор и общи условия. Потвърждението ставало от заемателя след въвеждане на предварително получен уникален код на електронен адрес, изпратен му по имейл. След извършване на паричния превод клиентът получавал обаждане за потвърждение, което се записвало. В хода на кандидатстването кредитополучателят бил изпратил снимка на личната си карта, от която било видно, че предоставените лични данни съвпадат. Била предоставена снимка от „вайбър“ и такава тип „селфи“ с лична карта, като било видно, че снимащият се и лицето от снимката на личната карта съвпадат. По време на провеждане на видео разговора отново била извършена преценка за самоличността на кредитополучателя. Ищецът твърди, че гореописаната процедура е била извършена от ответника, в резултат на което на същия е бил отпуснат паричен заем от 800 лева, която сума му била изплатена на каса на „И.“ АД, за което му било изпратено съобщение по телефон. Сочи, че ответникът дължи и фиксирана лихва на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 в размер на 40,15 % за периода от 04.12.2023 г. до 01.06.2024 г., възлизаща на сумата от 92,34 лева. Моли съда да установи вземанията, така както са предявени в заповедното производство.

Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК от ответника Ж. Х. Х., с който предявените срещу него искове се оспорват с довод, че в случая не се установява надлежно и валидно възникнало договорно правоотношение. Сочи, че договорната разпоредба, с която е уговорен необосновано висок процент на възнаградителна лихва, е недействителна, като размерът от 40,15 % противоречал на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.

1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР:

В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1./ наличието на валиден договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР (предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора); 2./ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3./ настъпила изискуемост на задълженията по договора и техният размер.

След като се запозна със съдържанието на представения по делото договор, сключен между страните, настоящата инстанция счита, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит по чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на 2 улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ответникът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищецът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на „търговец“, според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на „потребител“, според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма на предоставяне на потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия случай такъв е и предметът на процесния договор. От представения договор е видно, че ищецът се е задължил да предостави на ответника парична сума срещу задължението на последния да я върне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл. 10, ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Дефиниция на понятието „траен носител“ се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

В случая претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен с ответника договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително 3 средство за комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието „финансова услуга“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на „средство за комуникация от разстояние“ - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори и изпращането на съобщения по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1/ изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя;

2/ спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/ получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни изявления се прилага Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги – ЗЕДЕУУ (загл. изм. - ДВ бр. 85 от 2017 г.), като изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.). Съгласно чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година, „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, поспециално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона и чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 – „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва; Квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламента означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи; Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ), но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ). Когато посочените предпоставки са налице, създаден е 4 подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е установената в чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Електронните документи, представени на хартиен носител, следва да бъдат ценени като доказателства в съответствие с разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК, тъй като възпроизвеждането им върху хартиен носител не променя характеристиките им, като преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание (в този смисъл решение № 77/17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/14 г. на ВКС, IV ГО; опр.