Решение № 1214 от 07.08.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1214 гр. Плевен, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20244430107431 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.

Исковата молба е подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД представлявано от изпълнителния директор ***, против С. П. Й. ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на следните суми: 585,72 лева за главница за периода 01.11.2022 г.

– 30.04.2024 г. и лихва върху главницата в размер на 66,79 лева за периода 04.01.2023 г. до 04.07.2024 г. и законната лихва върху главницата от 14.08.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2621/14.08.2024г. по ч.гр.д. 4626/2024г. на ПлРС. Ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и възраженията, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането за ползвана и незаплатена топлоенергия на адрес адрес ***, и лихва върху главницата. Претендира разноски.

1

Назначеният особен представител на ответника счита, че исковата молба е нередовна, а по същество исковете са неоснователни и недоказани. Прави конкретни оспорвания на базата на твърденията си за нередовност на предявения иск. По същество оспорва исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено следното: На 14.08.2024г. „Топлофикация Плевен” АД, в качеството на заявител, е подал заявление до ПлРС, по което е образувано ч.гр.д. 4626/2024г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 2621/14.08.2024г. С тази заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца, както следва: сумата 585,72 лева за главница за периода 01.11.2022 г. – 30.04.2024 г. и лихва върху главницата в размер на 66,79 лева за периода 04.01.2023 г. до 04.07.2024 г. и законната лихва върху главницата от 14.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лв. за деловодни разноски и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед е била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и това е било основание съдът да укаже на заявителя да предяви установителен иск за остатъка от вземането си, съгл. чл. 415 от ГПК, което той е направил в законоустановения срок, подавайки искова молба на 20.12.2024г.

Не е спорно по делото, а и видно от представеният н.а. № 80, т. 2, д.252/2018г. на нот. Ваня П.а, ответникът - С. П. Й., разпореждайки се чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, със собственият си имот в г***, е запазил правото на ползване върху жилището пожизнено и безвъзмездно. На негово име е и партидата с абонатен номер 18621, по която са приетите по делото извлечения за исковия период. От извлечението по партида и приложените фактури за исковия период /от л. 9 до л. 20 от делото/ е видно, че претендираните главница и лихви не са заплатени до 14.08.2024г., след която дата вече е било поискано издаване на заповедта за изпълнение. От справката извлечение по пера на претендираната главница от абонатен номер 18621, се установява, че през периода от 01.11.2022 г. – 30.04.2024г. е била начислена сума в общ размер на 601.24лв./с ДДС/, която е за отопление без ИРУ – 333.93 лв.; ТЕ, отдадена от сградна инсталация – 238.51лв.; за дялово разпределение – 28.80лв. В първия месец от периода е 2 имало минимално заплащане на дължимите суми от 15.52лв., което е приспаднато от общо дължимата сума, поради което претендираната сума е в размер на 585.72лв. Обстоятелството, че имотът е топлофициран се установява от представените Протокол от 07.06.2002г. на ОС на ЕС в *** за избор на топленен счетоводител Холидей-Райзен ЕООД, Договор от 15.07.2002г. между посочената ЕС и Холидей-Райзен ЕООД за дялово разпределената ТЕ между потребителите в сградата. Видно от представените констативни протоколи и Свидетелства за проверка на топломера на абонатната станция на ЕС от 2021г. и 2023г., средството за отчитане е преминавало периодична проверка и съответства на изискванията.

При така установеното, съдът намира, че следва да признае за установено, че исковете за главница и лихва са дължими от ответника, доколкото той е ползвател с учредено вещно право на ползване на топлофициран имот, до който ищецът е доставял ТЕ за периода 01.11.2022 г. – 30.04.2024г. Не е било необходимо сключването на договор между страните и представянето на такова доказателство по делото, т.к. отношенията между ищеца и физическите лица се уреждат от Закона за енергетиката /ЗЕ/.

Разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По делото не е спорно, но и е видно от събраните доказателства, че в сградата – ЕС, има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа, и поради това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответникът - като физическо лице, ползвател на топлоснабден имот - е лице, ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище и има качеството на клиент на ТЕ. От подробната разбивка на елементите на главницата е видно, че имотът се отоплява с уреди без ИРУ.

Тежестта на доказване на плащането на главницата е на ответника, но в случая по делото не се представиха доказателства тя да е заплатена нито своевременно, нито след издаване на Заповедта за изпълнение. Поради горното, съдът намира, че претенцията за главница следва да бъде уважена, като основателна и доказана.

3

Съобразявайки чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /приложени към заповедното производство/, съдът установява, че вземането за всяко месечно потребление е станало изискуемо след изтичането на 30 дневен срок след периода, за който задължението се отнася, поради което и претенцията за мораторни лихви се явява основателна и доказана. В случая покана не е необходима, т.к. задължението е срочно и в ОУ е изрично посочено, че следва да бъде заплатено в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който то се отнася.

При този изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да присъдят разноски за исковото производство, които възлизат на 425.00лв. /25.00 лв. - заплатена държавна такса, минимума от 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, и 300лв. – възнаграждение за особен представител на ответника/. Съгласно т.12 от ТР № 4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното производство, които са в размер на 75.00лв.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, че С. П. Й., ЕГН ********** от *** ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 585,72 лева за главница за периода 01.11.2022 г. – 30.04.2024 г. и лихва върху главницата в размер на 66,79 лева за периода 04.01.2023 г. до 04.07.2024 г. и законната лихва върху главницата от 14.08.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2621/14.08.2024г. по ч.гр.д. 4626/2024г. на ПлРС.

ОСЪЖДА С. П. Й., ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „Източна индустриална зона” №128, разноски по гр.д. 7431/2024г. в размер на 425.00 лв. и по ч.гр.д. № 4626/2024г. на ПлРС, в размер на 75.00лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5