Решение № 5127 от 11.10.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9095/2023
- Вид
- Решение № 5127
- Подписан
- 11.10.2023
- В сила
- 11.10.2023
- Състав
- Мария Янкова Иванова Вранеску, Пламен Колев, Никола Чомпалов
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 97, ал.1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5127 гр. София, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:
Пламен Колев
Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Пламен Колев Въззивно гражданско дело № 20231100509095 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Производството е образувано по жалба и допълнителна жалба на "Софийска вода“ АД, ЕИК **** срещу постановление от 03.05.2023 г. за отказ за изменение за разноски и определяне на разноски в размер на 12 лв.( с ДДС) по изпълнително дело № 20238510401023 на ЧСИ М.П..
С жалбата се оспорва размера на разноските. Жалбоподателят сочи, че преди образуване на изпълнителното производство, е отправил покана до настоящия взискател Д.а. ЕООД, в която е заявил готовност да плати доброволно вземането, представляващо присъдена сума по гр.д. № 8865/21 г. на СРс, което са придобил като цесионер и е поискал да посочи банкова сметка, по която да изпълни.
Сочи, че поканата е изпратена до адреса на управление, посочен в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ чрез лицензиран доставчик на неуниверсални пощенски услуги (куриерски пратки) „Тип Топ Куриер“ АД. Видно от товарителницата на посочения доставчик, на посочения в Търговския регистър адрес „неоткрита фирма, зак. къща, няма индикация за фирма“, а пратката, заедно с други до същия адрес, е върната на 12.10.2022г.
Счита, че след като настоящите взискатели недобросъвестно не са посочили действителен адрес, на който да бъдат открити, не са приели поканата, от което следва, че не са оказали дължимото съдействие като кредитори, за да изпълни задължението си. От това прави извод, че не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, следователно не следва да понесе каквито и да било разноски във връзка с образуването и воденето му.
Твърди, че поведението на взискателя в настоящото изпълнително производство съставлява 1 злоупотреба с право. Позовава се на чл.3 ГПК, нормиращ, че участващите в съдебните производства лица и техните представители са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, а недобросъвестното упражняване на права в нарушения на посочения основополагащ принцип на гражданското съдопроизводство, следва да бъде санкционирано с отказ от защитата им.
В настоящия случай счита, че е налице именно такова недобросъвестно упражняване на права, а целта на т.нар. взискатели е единствено да увредят длъжника, а не да удовлетворят свой легитимен интерес. Този извод се подкрепя от факта, че „Софийска вода“ АД незабавно, след като е уведомено за извършена цесия на присъдени разноски по гражданско дело, е предприело действие да уведоми новите кредитори, че е готово да плати, поискало е банкова сметка, по която да изпълни задължението си и същевременно е посочило, че липсата на отговор от страна на кредиторите съставлява липса на съдействие съгласно чл.95 ЗЗД. Кредиторите в настоящото производство са свързани лица, регистрирани на един и същи адрес, видно от публичния Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, и фактът, че този адрес представлява заключена къща, в която няма индикации за фирма (съгласно отбелязаното в товарителницата от доставчика на писмената пратка), само доказва отново, че т.нар. взискатели не защитават свой легитимен интерес, а съзнателно увреждат интереса на лицето, чийто кредитор са станали посредством цедираното вземане.
По отношение на таксата по т.14 от ТТР към ЗЧСИ счита, че тя не се държи, тъй като уведомлението не е изпратено по пощата, а по електронен път, в който случай такса не се дължи.
Моли да се отмени постановлението в частта за разноските.
Претендира разноски.
Взискателят "Д.а." ЕООД с ЕИК ****, чрез адв. М.Л.Л., оспорва жалбата.
Излагат, че приетият от ЧСИ хонорар за образуване и водене на Изпълнително дело е в размер на 200 / двеста лева/ и е съобразен с абсолютния минимум съгласно Наредбата за минимални адв. възнаграждения - и то само за образуване на изпълнително дело - въпреки че по делото са извършвани и други действия за събиране на вземането.
Относно твърдения на Длъжника, че не следвало да заплаща каквито и да било разноски по И.Д, - защото бил поискал банкова сметка, която не му била предоставена, излагат, че волеизявленията за желание за плащане са ирелевнтни за предмета на спора и по никой начин не биха могли да обосноват кредиторова забава. Сочат, че кредиторова забава, имаща за последица саниране на забавата на длъжника по смисъла на чл. 95 ЗЗД, е налице, ако длъжникът би представил доказателства, че освен предложението, действително е предприел каквито и да било действия по чл. 97, ал. 1. предл. 2 ЗЗД, включително и чрез удостоверяване на откази на банки за откриване на сметка в полза на трето лице при посочените по-горе законови и подзаконови предпоставки. Такива доказателства по делото не са били представени, поради което не следва да бъде прилагана редукцията на таксите поради прилагането на чл. 95 ЗЗД.
2
Поради същите съображения смятат, че не е налице недобросъвестност.
По отношение на допълнителната жалба не е изложил становище.
ЧСИ е изложил мотиви за неоснователност на жалбата, тъй като Отговорността за разноски в изпълнителното производство намира основание в това, че неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и извършените от взискателя разноски. Сочи, че при липса на доброволно плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях ще може да се реализира в изпълнителното производство, чрез някой от предвидените за изпълнение на паричните задължения изпълнителни способи. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението без затова да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист.
Смята, че разноски се държат, тъй като не е налице плащане преди образуване на изпълнителното дело.
Съдът намери от фактическа страна следното:
На 22.03.2023 г. в кантората на ЧСИ М.П. с peг. № 851 е образувано изпълнително дело № 20238510401023 въз основа на Изпълнителен лист издаден на 19.05.2022 г. от РАЙОНЕН СЪД СОФТ1Я на основание Съдебно решение по ГД № 8865 от 2021 г. на РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ 49 с-в/отд., С ВЗИСКАТЕЛ Д.а. ЕООД С ЕИК **** И ДЛЪЖНИК СОФИЙСКА ВОДА АД С ЕИК ****.
На 23.03.2023 г. на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 20082/22.03.2023 г., ведно с Постановление за разноски с изх. № 20083/22.03.2023 г. В Поканата за доброволно изпълнение и в Постановлението за разноски е посочен размерът на приетите по делото за събиране разноски на взискателя.
На 23.03.2023 г. е изискана справка от Регистъра на Национална агенция за приходите за наличие/липса на задължения.
На 23.03.2023 г. в Централния клон на Обединена българска банка е получено Съобщение за налагане на запор с изх. № 20084/22.03.2023 г., с указание след постъпване на дължимите суми по изпълнителното дело, запорът да бъде вдигнат.
На 03.04.2023 г. длъжникът е депозирал Жалба с вх. № 39534/03.04.2023 г. срещу приетите за събиране разноски по изпълнителното дело.
На 03.05.2023 г. с Уведомление с изх. № 29477/03.05.2023 г., съдебният изпълнител е отказал ца отмени разноските по изпълнителното дело, каквото е искането в Жалба с вх. № 39534/03.04.2023 г. и е приел за събиране сумата в размер на 12,00 лв. с ДДС, начислена за т.
4 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и изпращане на обжалваното Уведомление. За изготвените книжа, длъжникът е уведомен на 10.05.2023 г., посредством електронна поща.
,
3
На 19.05.2023 г. е депозирана жалба от длъжника с вх. № 57780/19.05.2023 г./с която се обжалва Уведомление с изх. № 29477/03.05.2023 г.
На 25.07.2022 г. препис от депозираната жалба от длъжника с вх. № 57780/19.05.2023 г. е връчена за възражение на взискател, посредством Съобщение за жалба за становище с изх.
№ 32881/22.05.2023 г. В законоустановения срок, взискателят не е депозирал възражение по отношение на жалба с вх. № 57780/19.05.2023 г.
Съгласно представените с жалбата документи, длъжникът е изпратил чрез лицензиран доставчик на неуниверсални пощенски услуги (куриерски пратки) „Тип Топ Куриер“ АД, покана до взискателя, с която признава, че е уведомен за прехвърлено вземане, като е поискал посочване на банкова сметка за превеждане на дължимата сума.
Видно от товарителницата на посочения доставчик, на посочения в Търговския регистър адрес „неоткрита фирма, зак. къща, няма индикация за фирма“, а пратката, заедно с други до същия адрес, е върната.
Съгласно депозирания с молбата за образуване на изпълнително дело договор за правна помощ, договорения размер на адв. възнаграждение за образуване и водене на делото е 200 лв.
Видно от преводното нареждане, сумата е била изплатена.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт по см. на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и следователно е процесуално допустима.
Разгледан по същество е неоснователна по следните съображения:
Отговорността за разноски в изпълнителното производство намира основание в това, че неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и извършените от взискателя разноски( така Тълк. решение 3/2015г. на ВКС).
В настоящия случай длъжникът не е удовлетворил притезанието на кредитора до момента на образуване на изпълнителното дело. Следователно е дал повод за завеждането му.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ(Наредбата), за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело се дължат два вида минимални възнаграждения: 1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв. и 2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания пропорционална такса в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал.
2.
В случая договореното възнаграждение за образуване и водене на делото в размер на 200 лв. е бил заплатен от взискателите. Следователно те имат право на разноски в посочения 4 размер, не надхвърлящ минималния размер за образуване на делото, чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от НАРЕДБА № 1.
Неоснователни са възраженията за наличие на кредиторова забава основано на поканата за плащане и за недобросъвестност, основано на това че дружеството не е намерено на адреса си на управление.
В съответствие нормата на чл. 97, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. Пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда.
В случая длъжникът не е оставил паричната сума за пазене в банка, съгласно нормативното изискване, за което е без значение дали кредиторът е на адреса си на управление или не.
Следователно не е освободен от последиците на неизпълнението, тъй като е налице е нормативно определен способ за това.
Горното налага извода, че дори да е налице кредиторова забава, жалбоподателят не е освободен от последиците на собствената си забава и дължи разноски за изпълнението.
Съгласно нормата на чл.4 от ТТР към ЗЧСИ, за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лв.
По делото няма данни ЧСИ да е изпратил по пощата призовка, препис от жалба, уведомление и книжа, поради което е неоправдано да се възлага такса с такъв характер в тежест на длъжника. Тя се отнася само до изпращане на книжа чрез пощенска услуга или куриер, но не и за изпращане на електронни писма на посочена от длъжника електронна поща.
Разпечатката съдържа 58 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9002c5f1-1bfe-46f1-b744-44548e454425