Решение № 307 от 09.06.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Видин, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря ТАНЯ Г. Т.А като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20241320101240 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ от В.

Ц. И., като настойник на А. В И. от с. А., общ. Д., против Г. Ф., гр. С, ул. „Г.

И.” № *.

В исковата молба се твърди, че на 01.01.2024 г., около 01:00, в с. А, обл. В., по ул. „А.", М. А. управлявал лек автомобил „БМВ 745 И", с peг. № ******. По същото време, по същата улица, но с посока обратна на посоката на движение на л.а. „БМВ 745 И", Т. М..И.. управлявала л.а. „Фолксваген Голф", с peг. № ******, като заедно с нея в автомобила пътували Л. И. и ищеца А. И.. В този момент, водачът на л.а. „БМВ 745 И", приближавайки участъка от пътя, намиращ се срещу дом № 43, поради вероятно движение със скорост, несъответстваща на условията на пътя и собствените му възможности, загубил контрол над управлението на автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал сблъсък с правомерно движещия се в своята пътна лента л.а. „Фолксваген Голф", като нанесъл значителни материални щети по предна и странично-лява част на автомобила. Вследствие от сблъсъка е пострадал и ищеца, който е получил различни по вид и тежест телесни увреждания. За настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на местопроизшествието пристигнал екип на ОДМВР - Видин и екип на Спешна Медицинска Помощ. Полицейските служители съставили Констативен 1 протокол за ПТП с пострадали лица № 1860806/13.01.2024 г., а по отношение на виновния водач било взето административно отношение - съставен му бил АУАН № GA1118270/01.01.2024 г.

Вследствие на гореописаното ПТП е пострадал ищецът А. И., който е получил следните травматични увреждания: Контузия на гръден кош, с повърхностни травми в областта - разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни.

Веднага след настъпване на ПТП, ищецът бил откаран в МБАЛ „Св.

Петка" АД гр. Видин. При постъпването си в лечебното заведение, той бил във видимо отпаднало състояние, с оплаквания от остро главоболие и болки в областта на гръдния кош. С цел установяване на налични травматични увреждания, медиците извършили множество параклинични и образни изследвания, изразяващи се в рентгенографии на череп, шийни прешлени, гръден кош и бял дроб. След извършване на всичко необходимо, медиците констатирали гореописаните телесни увреждания. Веднага било приложено медикаментозно лечение.

В исковата молба се твърди, че освен гореописаните болки и страдания, А. И. страда от психическа недоразвитост, изразяваща се в тежка умствена изостаналост, с установен Синдром на Даун. Вследствие на преживяното ПТП, психическото състояние на ищеца значително се влошило.

С оглед на това, той бил прегледан от психиатър, който установил значително нарушение в поведението му. Ищецът станал напрегнат, тревожен и страхово зареден. Системно отказвал да се храни, появили се нарушения в съня му, бил видимо притеснен, като всичко това било в причинно-следствена връзка с преживяния стрес от процесното ПТП. След проведени процедури за изследване на психичния му статус, психиатърът назначил медикаментозна терапия.

Ищецът твърди, че в следствие на ПТП и получените при него травматични увреждания, е принуден да търпи силни по интензитет физически болки и страдания. Въпреки проведеното консервативно лечение, не изпитва подобрение в здравословното си състояние, болките му така и не отшумяват. Ищецът твърди, че вследствие получената контузия на гръден кош изпитва остри болки в областта на травмираната зона, които се засилват при вдишване и издишване, а движенията, които се осъществяват с участието на 2 торакса са силно ограничени и болезнени. Ищецът чувства постоянна умора и липса на енергия. В допълнение, поради наличното състояние на тежка умствена изостаналост, психическото му състояние значително се е влошило, ищецът е станал още по-напрегнат, притеснен и неспокоен. Чувства се физически и емоционално сринат, изпитва страх да пътува с автомобил.

Страда от упорито безсъние, а когато успее да заспи, сънува кошмари от претърпяното ПТП, така сякаш преживява изживяното отново и отново.

Ищецът поддържа, че физическите и емоционални травми и съпътстващите ги болки и страдания, неудобства и затруднения, които е търпял и продължава да търпи, се явяват неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП на 01.01.2024 г. и с оглед на справедливостта, те следва да бъдат репарирани.

Ищецът посочва, че тъй като към датата на ПТП по отношение на увреждащия л.а. „БМВ 745 И" с peг. № ****** не е била налице валидна действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, то ответното дружество се явява пасивно легитимирано да отговаря по така предявената претенция.

Ищецът сочи, че с Искане от 02.02.2024 г. е била предявена доброволна претенция пред застрахователното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение за търпените от него неимуществени вреди. В отговор на отправеното Искане, с писмо, Изх. № 24-01-55/09.02.2024 г., от Г.

Ф. са поискали представяне на допълнителни документи, документи, с които и към настоящия момент ищецът не разполага. В допълнение, с писмо изх. № 24-01-54/30.04.2024 г. от дружеството го уведомили, че не е налице основание за заплащане на застрахователно обезщетение.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди „Г. Ф.", вписано в Търговския Регистър с БУЛСТАТ ************, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г.И." №*, да заплати на А. В И., ЕГН **********, представляван от неговия настойник В. Ц. И., ЕГН **********, сумата в размер на 1 250,00 (хиляда двеста и петдесет) лева - главница, предявена като частичен иск от 10 000,00 (десет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на ПТП от 01.01.2024 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 30.04.2024 г. - датата на постановения отказ от страна на застрахователя до 3 окончателно заплащане на обезщетението.

Претендират се направените по производството разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който оспорва изцяло исковата претенция по основание и по размер, като прекомерно завишена и отправя искане същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Ответникът твърди, че липсват доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на участниците в него.

При условията на евентуалност оспорва изцяло твърдения от ищците механизъм на настъпване на процесното ПТП. Поддържа, че от ангажираните по делото доказателства не се установява фактът на извършено от посочения за виновен водач противоправно и виновно нарушение на Закона за движение по пътищата.

Ответникът оспорва твърденията в исковата молба за наличие на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка на настъпилите вреди за ищеца с механизма на пътнотранспортно произшествие.

При условията на евентуалност, оспорва твърдението в исковата молба, че ищецът търпи посочените неимуществени вреди.

Оспорва твърденията в исковата молба за наличието на посочените в нея неимуществени вреди, търпени от ищеца и вредите като факт от обективната действителност. Оспорва да са настъпили за ищеца сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие. Твърди, че е налице липса на проявление на неимуществени вреди за ищеца, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Оспорва твърдението в исковата молба, че ищецът търпи твърдените в исковата молба неимуществени вреди. Поддържа, че не са представени никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения. Посочва, че не съществува основание в закона, въз основа на което съдът да презюмира действително претърпените неимуществени вреди. Сочи, че при непозволеното увреждане вредата не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от тази страна, която претендира обезщетение, в случая 4 ищецът. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, обезщетението се дължи за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди трябва да са действителни, да съществуват обективно и да са причинени от делинквента. Ответникът не е обвързван от твърденията на ищеца, нито по отношение наличието на неимуществени вреди, нито относно техния размер.

Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за прекомерно и неоснователно завишен съобразно претърпените от ищеца вреди, социално-икономическите условия на живот в страната, в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД и с практиката на съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.

В случай, че ищецът докаже наличието на твърдените вреди и че същите са вследствие на виновното поведение на водач, чиято отговорност се покрива от Г. Ф., то ответникът твърди, че видът и интензитетът им в никакъв случай не могат да имат за паричен еквивалент на стойност претендирания от ищеца размер. Счита, че обезщетението трябва да е достатъчно, но не следва да е прекомерно - да е в размер, който деморализира и ненужно обогатява ищеца и който смущава общественото нравствено чувство.

Ответникът посочва, че застрахователното обезщетение следва да бъде извършено не от застраховател, а от Г. Ф., създаването на който има за цел да не бъдат напълно лишени от застрахователно обезщетение увредени лица в случаите, в които няма основания за изплащане на такова по договорно правоотношение със застраховател. По силата на чл. 558, ал. 1 от Кодекс за застраховането размерът на обезщетението, изплащано от Г. Ф., не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие. По този начин посочените в чл. 492 от КЗ лимити се явяват за Фонда максимални, в рамките на които конкретният размер бива съобразен с доказателствата, принципа на справедливостта, установените в страната икономически условия и стандарт на живот и трайната съдебна практика към датата на ПТП. Ответникът посочва, че установените в чл. 492 от КЗ промени на лимити на отговорността отразяват договорното задължение на държавата ни като страна-членка на Европейския съюз по хармонизиране на вътрешното 5 право с общностното по отношение на правни норми от Директиви на ЕС, добиващи пряко приложение от момента, в който станат част от вътрешното законодателство на държавата-членка. Те не отразяват изменение на важни икономически критерии като минимална работна заплата, трудова заетост и покупателна способност на българското население, поради което ВКС в практиката си взема становище за значението на лимитите наред с всички други критерии при определяне на справедливи обезщетения във всеки спор „Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент".

Ответникът посочва, че вече е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната претенция № 24210035/02.02.2024г. ищецът е уведомен, че следва да представи доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховането, които не са представени в Г. Ф. по щетата.

Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в значителен размер, който е пътувал в увреденото МПС без да постави задължителния предпазен колан, което е в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилите травматични увреди. Освен това, твърди, че родителите на А. В И. са проявили небрежност, изразяваща се в непредприемане на необходимите действия и са поставили в риск живота и здравето на сина си, като не са упражнили достатъчен и навременен контрол, допускайки поставеният им под запрещение син да се качи в МПС без да се уверят, че е детето е обезопасено чрез съответните средства, съгласно Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.