Решение № 17975 от 07.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17975 гр. София, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря В.А ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110123737 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № 124647/04.05.2023 г. на [ фирма ] ЕАД, ЕИК , срещу В. Н. В., ЕГН **********, и П. А. Д., ЕГН **********, с която са предявени при условията на субективно пасивно и обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца при условията на разделност следните суми във връзка с топлоснабден имот с абонатен № : 1/ 4 209,20 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. , бл., вх., ет. ап., с абонатен № ; 2/ 55,56 лева – главница, представляваща неплатена цена за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.06.2018 г. – 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 40 ГПК – 25.08.2021 г. до окончателното плащане; 3/ 505,63 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 16.10.2019 г. – 09.07.2021 г., и 4/ 11,23 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 31.07.2018 г. – 09.07.2021 г., при следните квоти – за В. Н. В. – ½, и за П. А. Д. – ½, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.09.2021 г. по ч. гр. д. № 49200/2021 г. на СРС, 29 състав.

В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че ответниците, в качеството на собственици на топлоснабдения имот са потребители на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са обвързани от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа се, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната 1 топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължат и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата П. А. Д.. Изразява се становище за недопустимост на производството по делото.

Предявените искове се оспорват изцяло по основание и размер. Прави се възражение за погасяване на част от вземанията поради изтекла погасителна давност. Поддържа, се че ответницата е единствен собственик на процесния недвижим имот и няма основание ищецът да претендира заплащане на суми, свързани с топлоснабдяването на имота в условията на разделност от двамата ответници. Оспорва се сключения договор между [ фирма ] ЕАД и клиентите в сградата в режим на етажна собственост на адрес: гр. София, ж.к. , бл., вх. .

Оспорва се Нотариален акт № . от 25.05.1999 г., том , рег. № , дело № 97/1999 г. и се твърди, че това е документ с невярно съдържание.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника В.

Н. В.. Поддържа се, че всички дължими от него суми за имота са изплатени. Твърди се, че никога не е живял в имота и единствен ползвател на предоставената топлинна енергия до него е ответницата П. Д., както и че неговата част от апартамента е продадена на 30.12.2020 г.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заповедно дело № 49200/2021 г. на СРС, 29 състав, от което се установява, че на 25.08.2021 г. [ фирма ] ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Н. В. и П. А. Д. за следните суми: 1/ 4 209,20 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. , бл., вх., ет. ап., с абонатен № ; 2/ 55,56 лева – главница, представляваща неплатена цена за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.06.2018 г. – 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 40 ГПК – 25.08.2021 г. до окончателното плащане; 3/ 505,63 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 16.10.2019 г. – 09.07.2021 г., и 4/ 11,23 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 31.07.2018 г. – 09.07.2021 г., при следните квоти – за В. Н. В. – ½, и за П. А. Д. – ½. Претендират се разноски в заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

С разпореждане от 30.09.2021 г. по ч. гр. д. № 49200/2021 г. на СРС, 29 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски.

Препис от заповедта за изпълнение е връчен лично на длъжницата П. А. Д. на 31.01.2022 г. /видно от разписка на л. 17 – гръб от заповедното дело/. В едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжницата П. А. Д. е депозирала възражение срещу постановената заповед за изпълнение, в което е оспорила дължимостта на заявените суми.

Препис от заповедта за изпълнение е връчен лично на длъжника В. В. Н. на 08.10.2021 г. /видно от върнал се отрязък от съобщение на л. 16 от заповедното дело/. В едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК /на 05.11.2021 г. – л. 22 от заповедното дело/ длъжникът В. В. Н. е депозирал възражение срещу постановената заповед за изпълнение, в което е оспорил дължимостта на заявените суми, при мотиви, че са погасени чрез плащане, за което е представил доказателства. Доколкото приложените към възражението доказателства за плащане удостоверяват извършени такива преди депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК, възражението на длъжника не представлява такова по чл. 414а ГПК, поради което и преценката за основателността на наведенето възражение се дължи от исковия съд в производството по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

С оглед спазването на законоустановения едномесечен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК от страна на двамата длъжници, вкл. В. В. Н., правилно и в пълно съответствие с изискванията на процесуалния закон, регламентирани в разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, заповедният съд е указал на ищеца възможността да предяви установителен иск относно 2 вземанията по издадената заповед. При тези обстоятелства исковият съд намира за необосновани възраженията на ответницата П. А. Д., че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила спрямо другия ответник, респ. че предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск спрямо В. В. Н. е процесуално недопустим поради липса на подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Противно на доводите на ответницата П. А. Д., наведени в срока по чл. 131 ГПК, в изпълнение на дадените му указания, обективирани в Разпореждане № 41816/31.03.2023 г., заявителят е ангажирал пред заповедния съд нарочни доказателства за спазване на едномесечния срок за предявяване на установителен иск досежно вземанията по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – като е депозирал молба вх. № 124700/04.05.2023 г., ведно с приложен към нея екземпляр от входирана пред СРС искова молба срещу длъжниците в заповедното производство по ч. гр. д. № 49200/2022 г. на СРС, 29 състав. Що се касае до възраженията на ответната страна, че в същия едномесечен срок заявителят не е ангажирал доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на установителните му претенции, настоящият състав намира същите за неоснователни. Това е така, тъй като в Разпореждане № 41816/31.03.2023 г. не се съдържат указания на заповедния съд за представяне на доказателства за платена държавна такса за разглеждане на исковете по чл.

422 и сл. ГПК, вкл. не се съдържа и посочване на конкретния размер на дължимата държавна такса. При липса на указания в тази насока, вкл. конкретни, ясни и точни такива, непредставянето на доказателства за внесена такса не представлява форма на процесуално бездействие на заявителя – ищец в настоящото производство, поради което и спрямо последния не могат да бъдат прилагани неблагоприятни процесуални последици чрез връщане на исковата му молба.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху държавно място от ЖСК [ фирма ], гр.

София, № , том ,, дело № 262/1989 г. на нотариус Е. А., . нотариус при СРС, от който се установява, че В. Н. В. и П. А. Д. /ответницата в настоящото производство/ са придобили правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент ., ет. , в сградата на [ фирма ], бл., кв. , в м. , с площ от 103,26 кв. м. /подробно индивидуализиран в НА/. Видно от Удостоверение изх. № /15.01.2013 г., издадено от ГИС София, между стар адрес: ЖСК [ фирма ], бл., и настоящ адрес: ж. к. , бл., вх. , съществува идентичност. Следователно горепосоченият нотариален акт удостоверява придобиването на правото на собственост върху процесния недвижим имот – обстоятелство, което не е спорно между страните по делото.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том, вх. рег. № , дело № 97/1999 г. на нотариус Т. А., с рег. № . на НК, с който В. Н. В. е дарил на своя брат В. Н. В. /ответник в настоящото производство/ правото на собственост върху притежаваната от него ½ идеална част от апартамент № ,, ет. , в сградата на [ фирма ], бл., вх., с площ от 103,26 кв. м.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение № , том, рег. № , дело № 759/2013 г. на нотариус Р. Д., с рег. № . на НК, с който П. А. Д. е призната за собственик на основание давностно владение на ½ идеална част от самостоятелен обект с идентификатор № , представляващ апартамент ., ж. к. , бл., вх. А.

По делото е представено и прието влязло в сила Решение № 1179/13.02.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1645/2019 г. по описа на СГС, . Б въззивен състав, с което е изцяло обезсилено Решение № 549957/30.11.2018 г., постановено по гр. д. № 39621/2014 г. по описа на СРС, 75 състав, с което е била допусната делба на процесния апартамент № , между В. Н. В. и П. А. Д., и е прекратено производството по делото. Видно от мотивите на СГС основанието за прекратяване на производството по съдебна делба между В. Н. В. и П. А. Д. е наличието на влязъл в сила предходен съдебен акт, постановен в делбено производство между П. А. Д. и праводателя на В. Н. В. – В. Н. В., с което е допусната делба на процесния имот при равни квоти от по ½ идеална част, ползващ се с обвързваща сила спрямо страните по него и техните правоприемници, в т. ч. В. Н. В., като частен правоприемник на В. Н. В., придобил вещни права върху имота в хода на висящия делбен процес по гр. д. № 7576/1998 г. на СРС, 58 състав. Следователно въпросът относно съсобствеността върху процесния апартамент № , е разрешен между ответниците с влязъл в сила съдебен акт, съгласно който 3 всеки един от тях притежава по ½ идеална част от правото на собственост върху него.