Решение № 26 от 24.01.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. С., 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20232200500477 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 738 от 10.10.2023г. по гр. дело № 20232230102387/23г. на Районен съд С., с което е:

- признато за установено по отношение на Сити кеш ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.С.** и С. И. Ж., ЕГН **********, от гр.С., ул.Г.И. **, че сключеният договор за потребителски кредит №491605 от 30.01.2021г. е нищожен, тъй като противоречи на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК;

- осъдено Сити кеш ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.С.** да заплати на С. И. Ж., ЕГН **********, от гр.С., ул.Г.И. ** на основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК сумата от 154.26 л в . , представляваща, получена, без основание от Сити кеш ООД, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба 13.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;

- осъдено Сити кеш ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.С.** да заплати на адвокат Д. В. М. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер 1 на 1041.60лв, както и държавна такса в размер на 117.16лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство.

Въззивникът обжалва цитираното решение, като твърди, че то е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Заявява, че в исковата молба се твърди, че в процесния договор за кредит нарушава чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, тъй като не е включена неустойката в посочения в него ГПР и се иска прогласяване на целия договор за нищожен на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД вр чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, евентуално – на основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД да се прогласи за нищожна клаузата на чл. 11 от договора, като евентуално е предявен и установителен иск за нищожна да се обяви клаузата на чл. 6 от договора на основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД и кумулативно е предявен осъдителен иск по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, а ответникът е признал предявения като евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка. Счита обаче, че съгл. чл. 26 ал. 3 от ЗЗД, нищожността на една клауза не влече нищожност на целия договор.

Нищожните части се заместват с императивните законови правила.въззивникът намира, че при правилно установена фактология, първоинстанционният съд е достигнал до неправилни и незаконосъобразни правни изводи, тъй като е налице действителен договор, като клаузата за неустойка действително се явява нищожна, но е следвало съдът да прогласи само нея за нищожна, а не, както е сторил – целия договор за кредит.

Твърди още, че ГПР е правилно определен, развива подробни доводи в тази насока и счита, че са спазени всички изисквания на чл. 19 ал. 1 от ЗПК.

Непосочването на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин само по себе си не е от естество да обоснове порок на клаузата от договора, уреждаща ГПР, тъй като смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на финансовата институция под формата на ГПР, което изискване в случая е спазено - чл. 3, т. 12 от договора за кредит и приложения погасителен план към него. Неправилно е твърдението на РС-С., че в ГПР следва да бъде включен и размерът на уговорената в чл. 11, ал. 1 от договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Подобно твърдение е в пряко противоречие, както с разпоредба та на чл. 19, параграф 2 от Директива 2008/48/ЕО, така и с нормата на чл.

19 ал. 3 т. 1 от ЗПК. Следователно, процесната неустойка не попада в общите разходи по кредита и не може да се вземе предвид при изчисляване на ГПР. Оттук следва, че неустойката не следва да се калкулира в посочения размер на ГПР и същата не може да се приравнява на лихвата, тъй като според уговореното между страните, тя няма такава функция.

Въззивникът сочи още, че не е назначена експертиза, която да установи колко процента е ГПР с включена неустойка, поради което 2 констатацията на съда относно завишения размер на ГПР не следва да се възприема, тъй като не се е установила по законовия ред.

С оглед всичко изложено въззивникът иска да бъде отменено като неправилно атакуваното решение и вместо това постанови решение, с което договорът за паричен заем да бъде обявен за действителен и да му присъди разноските, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Сочи нов адрес за връчване на книжа и съобщения на хартиен носител, или желае връчването да се извърши чрез ССЕВ.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна.

Заявява, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Излага подробна аргументация по същество, като оборва последователно всички релевирани с въззивната жалба оплаквания. Намира, че правилно първостепенният съд е преценил, че с предвиждането на заплащане на неустойка се заобикаля разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите и правилно районният съд е прогласил недействителността на договора за кредит и му е присъдил платената на несъществуващо основание сума, както и разноските по делото.

С оглед изложеното въззиваемата иска да се остави без уважение въззивната жалба, да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно и да й се присъдят разноските за тази инстанция.

Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява 3 процесуален представител по закон или пълномощие.

В с.з. въззиваемата, редовно призован, не се явява и не се представлява.

С писмено становище, подадено от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва въззивната жалба, поддържа отговора и моли съда да потвърди решението на СлРС, развива подробна аргументация относно основателността на исковете.

Претендира присъждане на разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд намира, че въззивната жалба е редовна и допустима, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предявени са осъдителен иск за връщане на платено без основание и обуславящи го установителни искове, в условията на евентуалност помежду си, за обявяване недействителността на договор за потребителски кредит или на отделни негови клаузи.

Главният правопораждащ факт, от който ищцата черпи основанията си, а ответникът – възраженията си, е сключването на 31.01.2021г. на договор за потребителски кредит № 491605 между нея и ответника „Сити кеш“ ООД, гр. С., по силата на който вторият, в качеството си на кредитор, е отпуснал на първата паричен кредит в размер на 1000 лв., платим на 23 седмични вноски, от които две погасителни вноски от по 7, 79 лв. и 21 вноски по 51, 80 лв., с установен ГПР 48, 47 %, с ГЛП 40, 05%, като общата сума за плащане била посочена като 1 103, 38 лв.

Кредитополучателката удостоверявала с подписа си, че е получила сумата в брой в момента на подписването на договора.

4

Като неразделна част от договора бил подписан и погасителен план, в който са посочени в отделни графи главница, лихва, вноска, неустойка и вноска с неустойка, като последната била в общ размер за периода – 1 679 лв.

В чл. 6 от ДПК е уговорено, че „страните се споразумяват, че договорът за потребителски кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения – 1. – банкова гаранция; 2 – поръчител, отговарящ на условията на чл. 33 от ОУ към договора за кредит“, а в чл. 8, че „с подписването на настоящия договор кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита, за уведомен, че ако не предостави договореното в чл.

6 от настоящия договор обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 23 от ОУ към договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 575, 62 лв., с начин на разсрочено плащане, посочен в Приложение 1 към настоящия договор за кредит.“

Разпоредбата на ОУ на „Сити кеш“ ООД за заеми Кредирект, регламентираща обезпеченията, към която ДПК препраща, гласи: „Когато това е предвидено за съответния продукт, за обезпечаване изпълнението на договора за заем, при сключване на индивидуалния договор страните могат да уговорят предоставянето на някое от следните обезпечения:

1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход;

2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на 5 договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

(2) Заемодателят си запазва правото еднолично и без да се мотивира да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема и да откаже сключване на договор за заем, докато не бъде предоставено искано обезпечение или да откаже сключване на договор за заем при непредставяне на исканото обезпечение.“ Тези общи условия са общодостъпни, тъй като са публикувани на страницата на ответното дружество.

Кредитополучателката е внесла на 30.01.2021г. сумата 73 лв., а на 17.02.2021г. е погасила предсрочно кредита със сумата 1 081, 26 лв.

Претендира се връщането на даденото поради липса на основание, което ищцата-кредитополучателка свързва с нищожност на договора, респективно – на клаузите за обезпечение и неустойка по чл. 6 и чл. 8 от ДПК.