Решение № 2782 от 10.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2782 гр. София, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Цветелина Ал. К.

Цветина Цолова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело № 20231100504011 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.250 от ГПК.

Съдът е сезиран с молба от 27.11.2023г. , подадена от адв.Р. Р. в качеството й на процесуален представител на ответницата Н. К. Б., с искане за допълване на постановеното по делото въззивно решение от 02.11.2023г. с произнасяне по претенцията на ищеца , касаеща вземането му по изравнителната сметка, отразена в обща фактура № 0056023432/31.07.2014г. за отоплителен сезон 2013г. до м.04.2014г., включително и по заявеното от молителката – ответник възражение за погасяване по давност на това вземане на ищеца. Молителката твърди, че съдът е бил сезиран надлежно с претенция за това вземане, по което липсва произнасяне със съдебния акт. При условията на евентуалност - в случай, че съдът приеме, че липсва надлежно заявена претенция за това вземане, то доколкото то не е посочено в издадената заповед за изпълнение – производството по делото по нея да бъде прекратено и исковата молба относно това вземане да бъде върната.

Насрещната страна по искането по чл.250 от ГПК – „Топлофикация София“ ЕАД с молба от 18.04.2024г. заявява становище за неоснователност.

Софийски градски съд, като взе предвид заявените от страните доводи и прецени относимите в настоящото производство доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Молбата за допълване на въззивното решение е допустима, като подадена в законоустановения 1 месечен срок по чл.250,ал.1 от ГПК и от процесуално легитимирана страна.

Разгледана по същество съдът намира молбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пределите на дължимия от въззивния съд инстанционен контрол е установен от предмета на въззивната жалба. В конкретния случай с въззивната жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД се атакува първоинстанционно решение, с което са отхвърлени предявените от ищеца по реда на чл.422 от ГПК претенции както следва: 1/ иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 2 642,95лв., претендирана като дължима от ответницата Н. Коства Б. цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014г.- 28.02.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК /21.10.2017г./ - до окончателното изплащане и 2/ иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 54,27лв., претендирана като дължима от ответницата мораторна лихва върху главницата за времето на забавата 15.09.2014г.20.01.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д.№ 5497/ 2017г. по описа на СРС , 123 състав. Решението е обжалвано от ищеца и в частта за разноските , разпределени между страните с оглед изхода на делото.

Именно в рамките на така очертания от предмета на въззивната жалба дължим инстанционен контрол се е произнесъл и въззивният съд с решението от 02.11.2023г., като е отменил обжалваното отхвърлително решение на СРС и вместо него е постановил друго, с което е признал за установено, че ответницата дължи на ищеца горепосочените суми. Поради това не е налице непълнота на постановеното от въззивния съд съдебно решение, доколкото с него съдът се е произнесъл по целия предмет на въззивното обжалване.

По заявеното при условията на евентуалност искане за частично връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, съдът приема следното:

Не е налице основание за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото в частта относно горепосоченото вземане.

Действително, в конкретния случай се установява, че със заявлението по чл.410 от ГПК от ищеца/заявител „Топлофикация София“ ЕАД е направено искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и за вземане /неуточнено по размер/ , представляващо дължима сума по изравнителна сметка, отразена в обща фактура № 0056023432/ 31.07.2014г., отнасящо се за отоплителен сезон 01.05.2013г. - 30.04.2014г. По това вземане съдът не се е произнесъл с издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като не е постановено и отхвърлително разпореждане относно него. Вземането е надлежно заявено от ищеца отново с исковата молба по реда на чл.422 от ГПК. При така установената липса на произнасяне по това заявено вземане, компетентен да се произнесе при преценка за наличие или липса на 2 предпоставките по чл.247 от ГПК /по отношение на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК / и при преценка за наличие или липса на предпоставките по чл.247 или чл.250 от ГПК по отношение на съдебното решение, е първоинстанционният съд – в рамките на заповедното и съответно- на исковото производство.

Воден от горните мотиви, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.250 от ГПК, заявено с молба от 27.11.2023г. на ответницата Н. К. Б., чрез процесуалния й представител адв.Р. Р. - за допълване на постановеното по настоящото дело въззивно решение от 02.11.2023г. с произнасяне по претенцията на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД , касаеща вземането му по изравнителната сметка, отразена в обща фактура № 0056023432/31.07.2014г. за отоплителен сезон 2013г. до м.04.2014г. , както и искането за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото по претенцията за това вземане.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3