Решение № 133 от 18.02.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Бургас, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д***** като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ

Административно наказателно дело № 20212120205585 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от Й. Б. АДЖ., ЕГН ********** от гр.Г****, улица „Й.....С.....“ №.....

Жалбата е подадена против Наказателно постановление №220000664/29.11.2021 г. издадено от Директор на РД „АА“ – гр.Бургас.

С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.93в, ал.15, т.3, предл.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) за нарушение на чл.34, § 6, б. "б" от Регламент (ЕС) № 165/2014 на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 500.00 лева.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. В жалбата се посочва, че процесното НП е незаконосъобразно, не се отрича фактическата обстановка, но се посочва, че наказващия орган не е обсъдил приложението на чл.28 ЗАНН. Счита се, че случаят е маловажен. В с.з. се явява процесуален представител, който моли за отмяна на процесното НП и за присъждане на разноски.

1

Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител, не се взема становище по жалбата. В съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена на съда се посочва, че обжалваното НП е съобразено с материалните и процесуални правила при издаването му и се предлага да бъде потвърдено.

Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, в случай, че същото превишава размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 02.12.2021 г., видно от приложената към него разписка, а жалбата е постъпила в съда на 10.12.2021 г. с вх.№27980/13.12.2021 г. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.2, ал.3 и ал.4 НПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 20.11.2021 г. около 16:30 часа по републикански път I-7 километър 322 след ГКПП „Лесово“ в община Елхово, област Ямбол, докато извършвал случаен превоз на пътници с автобус „И****“ с рег.№ ЕВ ******, жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на ИА „АА“.

Процесното МПС било оборудвано с аналогов тахограф Siemens VDO 13246010 със сериен №01313681. По време на проверката било констатирано, че жалбоподателят, като водач, не е попълнил мястото на започване на използване на тахографски лист от 20.11.2021 г.

В резултат на посочената проверка на място и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, М.М.-Д***** (инспектор към РД „АА“ Бургас) съставила против жалбоподателя Акт №297382/20.11.2021 г. за установяване на административно нарушение (АУАН). На същата дата срещу подпис на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В цифров вид 2 вмененото на жалбоподателя нарушение било по чл.34, § 6, б. "б" от Регламент (ЕС) № 165/2014.

На 29.11.2021 г., в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН от съставянето на АУАН и в рамките на инструктивния срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, Директора на РС „АА“ – гр.Бургас издал процесното наказателно постановление, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 02.12.2021 г.

На 10.12.2021 г. с вх.№27980/13.12.2021 г., в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с в съда постъпила процесната жалба.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.92, ал.1 и 2 ЗАП, както и на основание Заповед №РД-08-249/24.02.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (т.I.6. – за издаване на наказателни постановления).

Съгласно чл. 288 от ДФЕС – Регламентът е общо приложим, задължителен в своята цялост и пряко приложим акт от вторичното законодателство на Съюза. Регламентът съдържа задължителни, както за държавите-членки, така и за техните физически и юридически лица, правила за поведение. Той се прилага пряко и директно в държавите-членки, което означава, че не е необходимо приемането на никакви допълнителни актове от страна на държавата (такива, които да го транспонират в съществуващото вътрешно законодателство, което е и съществената разлика между Регламента и Директивата, доколкото нормите на последната следва да се транспонират във вътрешното право, за да породят действието си, освен с някои изключения). Всяка една държа-членка е длъжна да прилага Регламента в неговата цялост, като срещаните обективни или субективни вътрешни трудности не са основание за неприлагане. Република България е член на Европейския съюз, считано от 01.01.2007 г., с влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и следователно Регламентът е част от нормативната уредба на страната.

Твърдението, че нормите на Общностното право с пряко приложение (каквито, както стана ясно са Регламентите) следва да се прилагат само при празнина във вътрешното право или при необходимост от дерогиране на 3 съществуващи, но противоречащи им национални норми, противоречи на основните принципи на законодателството на ЕС и е превратно тълкуване на разпоредбата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, поради което и не се споделя от настоящия състав. Регламентът цели осигуряване на еднакво прилагане на правото на Съюза във всички държави-членки точно поради което се прилага директно, без да е необходимо последващо транспониране от всяка една от страните.

Съгласно чл. 34 § 6 б. "б" от Регламент (ЕС) № 165/2014 всеки водач на превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф, въвежда следните данни върху тахографския лист б. "б" – датата и мястото, където започва използването на тахографския лист и датата и мястото където приключва използването. В настоящият случай това не е сторено, поради което и правилно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана.

Няма спор, че процесният автомобилен превоз е извършен на територията на страната. Доколкото обаче територията на Република България е част от Общността, то по силата на горепосочената разпоредба – за същите е приложим режимът на Регламент (ЕС)№ 165/2014, поради което и правилно АНО се е позовал на него.

Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. [3] Случаят понастоящем не разкрива някакви особености, които да са по-съществени и които да налагат приложението на чл.28 ЗАНН. Предвид посоченото съдът не приема, че настоящия случай е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, поради което правилно наказващия орган е пристъпил към издаване на обжалваното сега НП.

На основание посоченото дотук, настоящия съдебен състав приема, че следва процесното НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно издадено.

Мотивиран от посочено и на основание чл.63, ал.2, т.5 във връзка с чл.58д, т.1 ЗАНН, 22. наказателен състав на Районен съд – Бургас 4

[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[3] Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007 г., ОСНК РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №220000664/29.11.2021 г. издадено от Директор на РД „АА“ – гр.Бургас.

Решението, съгласно чл.63в ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

_______________________

Съдия при Районен съд – Бургас: Вярно с оригинала!

М.Д.

5