Решение № 2844 от 20.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 62408/2022
- Вид
- Решение № 2844
- Подписан
- 20.02.2025
- Състав
- Катя Николова Велисеева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2844 гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20221110162408 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени обективно съединени осъдителни искове от ......... срещу ........ с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за сумата 5867,48 лв. с ДДС, представляваща цена за извършен превоз по Транспортна заявка-договор 30.20.12 на товар от Б до Б, за което е издадена фактура № 7000008709 от 31.12.2021г., ведно със законната лихва от 17.11.2022г. до изплащане на вземането, с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 449,84 лв., представляваща мораторна лихва за периода 14.02.2022г.-16.11.2022г. върху главницата, както и иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за сумата от 2800,00 лв. представляваща неустойка за просрочие на плащанията за периода 31.03.2022 г. до 16.11.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК е предявен насрещен иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр.2, вр. чл. 82 ЗЗД от ........ срещу ........., с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 4914,00 лв., представляваща обезщетение за вреди в размер на заплатено навло за извършен повторен превоз на преопакованата стока от Б до Б от трето за делото лице.
В исковата молба по първоначалния иск се твърди, че страните са обвързани от облигационни правоотношения по транспортна заявка-договор 30.20.12, по силата на който ответникът е възложил на ищеца извършването на транспортни услуги. Последният е изпълнил задълженията си по договора, като е оформил товарителница, за което му се дължи сумата от 5867,48 лв. с ДДС. Поддържа, че за последната била издадена фактура №7000008709/31.12.2021г., получена от ответника, който в предвидения 45-дневен срок не е заплатил дължимото. Сочи, че съгласно приети от Комисия за регулиране на съобщенията ОУ се дължи неустойка в размер на 10 евро за всеки просрочен ден. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на първоначалната искова молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че страните са сключили договор за превоз на товари, но ищецът не е изпълнил задълженията си по него и е налице пълно неизпълнение. Сочи, че ищецът не е предоставил никакви документи на ответника, свързани с превоза, както и че стоката не е била доставена на крайния получател. Ответникът е признал и приел наличие на вреда в доставката, поради което стоката е следвало да бъде 1 върната от Б обратно в Б за преопаковане и преетикетиране, но ищецът отказал да осъществи обратния курс до Б. Сочи, че липсва подпис за доставка върху ЧМР и доставката не е била извършена. Оспорва претенциите за лихва и неустойка, в т.ч. че последната не е уговорена. Твърди нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави. Моли съда да отхвърли исковете.
Ищецът по насрещния иск ........ поддържа, че ......... не е изпълнил договора от 21.12.2021г. Сочи, че при пристигане на стоката в Б, било констатирано, че същата е в лошо състояние, отговорността за което е на превозвача ........., което наложило връщането й в Б за преопаковане. Поддържа, че след връщане на стоката в Б, ......... отказал да осъществи обратния курс до Б. Последният бил реализиран от друго дружество, за което ищецът по насрещния иск заплатил сумата от 4914 лв., за което била издадена фактура №23461/21.02.2022г. Моли съда да уважи иска.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника по насрещния иск. Оспорва твърденията на ищеца за неизпълнение на превоза по транспортна заявка-договор № 30.20.12 от 21.12.2021г. Поддържа, че при доставянето на товара в Б е констатирана нарушена цялост на опаковките, при което стоката е върната за преопаковане и преетикетиране, като за щетата е уведомена застрахователна компания „Л“, която е заплатила обезщетение от 4411,57 лв. по заведена щета ............ Сочи, че застрахователната компания изрично е обърнала внимание, че сумата по заведената щета следва да бъде платена oт ......... на ........ след като последният издаде фактура и заплати дължимото по навлото фактурирано с фактура № 7000008709/31.12.2021г. на стойност 5867,48 лв.
Поддържа, че на 28.03.2022г. ........ издава и изпраща на ... Фактура №
0201900675/25.03.2022г. за нанесената щета, като си удържа сумата от 4411.57 лева от друго тяхно плащане дължимо на ......... по стара фактура. Така на 28.03.2022г. ........ превежда по банковата сметка на ......... само сумата от 4727.01 лева от дължими стари плащания в размер на 9138.59 лева и си удържа сумата от 4411.57 лева без заявено съгласие от страна на ..........
Липсва протокол за прихващане подписан от двете страни или някакъв вид споразумение, подписано от двете страни, което да е счетоводно и правно издържано. Ответникът сочи, че след като е изпълнил задължението си за доставка на товара до Б му се дължи заплащане без значение обстоятелството, че има щети по товара, за което е възникнало вземане за обезщетение. Последното не освобождава ........ от задължението да заплати навлото, в т.ч. не е налице уговорка за отказ от плащане между страните. Поддържа, че ......... има право да откаже нов транспортен договор и от него не следва да се претендира сума по сключен такъв с друго дружество. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска чл. 79, ал.1 ЗЗД
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение между страните, по което ищецът е изпълнил точно и в срок задълженията си по превоза, а за ответника е възникнало задължение за заплащане на дължимото възнаграждение, както и размера на същото. В тежест на ответника е да докаже заплащане на дълга, както и своите правоизключващи и правонамаляващи възражения.
Страните не спорят, а и се установява от представена транспортна заявка – договор 30.20.12, че ответникът ........ е възложил на ищеца ......... транспорта на олекотени завивки на палети 13.6 около 10 тона, които да бъдат натоварени в гр. Пловдив на 20.12.2021 г. с място на разтоварване гр. Темсе, Б на 27/28.12.2021 г. Договорено е възнаграждение в размер на 4889,57 лева без ДДС, платимо 45 календарни дни след получаване на оригинална фактура и 2 броя товарителница. В заявката са вписани особени указания, че при разтоварване товарът не трябва да се излага на дъжд, както и че камионите задължително трябва да бъдат покрити по време на транспортиране на стоката. С подаването на заявката за международен превоз от страна на ответника и нейното приемане от страна на ищеца е сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки с всичките последици от това, включително и 2 задължението на възложителя да заплати договореното възнаграждение за превоза при изпълнение от страна на превозвача на неговите задължения по осъществяването на самия превоз. Отношенията между страните се уреждат от нормите на ..........та за договора за международен автомобилен превоз на стоки (.......... СМR), които имат императивен характер по арг. от чл. 41, т. 1 от нея като страните не разполагат с възможност да уговарят други клаузи в противоречие с разпоредбите на ..........та.
Разпоредбата на чл. 9 от стоки .......... СМR предвижда, че договорът за превоз се установява с товарителница (като форма за доказването му), като до доказване на противното тя удостоверява условията на договора и получаването на стоката от превозвача.
В случая видно от товарителница (ЧМР) за осъществен от страна на ......... превоз на 21 палета и 121 пакета олекотени завивки, стоката е транспортирана до гр. Темсе, Б, но нейното получаване е отказано като е вписана забележка, че стоките са напълно мокри. Действително стоката не е била приета от получателя, което е основание за ангажиране отговорността на превозвача при наличие на предпоставките за това, но не е спорно, че превозът по релация Б - Б е осъществен в срока за това. За извършения превоз ищецът е издал фактура №7000008709/21.12.2021 г. на стойност 5867,48 лева с ДДС възнаграждение за транспортна услуга по поръчка 30.20.12. Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза, прието по делото без възражения от страните, издадената от ищеца фактура №7000008709/21.12.2021 г. е била осчетоводена и от двете дружества като в счетоводството н а ........ е отразена като задължение към .......... Според практиката на ВКС (решения № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ІІ ТО на ВКС, р. № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ІІ ТО на ВКС решение №46/ 27.03.2009 г. по т.д. №546/08 на ІІ ТО на ВКС) за да се приеме, че фактурите отразяват определено правоотношение и признаване на задължение по тях с осчетоводяването им и теглене на данъчен кредит, следва във фактурата да фигурира описание на стоката като артикул и стойност, начин на плащане и т.н., което в настоящия случай се установява. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника и включването в дневника за покупки по ДДС представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване. Освен че съдържа всички необходими реквизити, обективиращи съществените елементи на сделката – описание на стоката, начин на плащане, наименования на страните и време и място на издаване, фактура №7000008709/21.12.2021 г. е и двустранно осчетоводена, което дава основание на съда да приеме съществуването на определено задължение по облигационно отношение в претендирания размер от 5867,48 лева с ДДС.
Ответникът навежда твърдения за недължимост на сумата, тъй като е отказано получаването на стоката, за което е вписана забележка от получателя, че „са напълно мокри“. В представената товарителница липсват мотивирани възражения от страна на превозвача относно пакетирането на стоката при изпращането й от Б, поради което и на основание чл. 9, т. 2 от .......... СМR съдът приема, че стоката и опаковката й са били в добро състояние по време на приемането й от превозвача, респ. че отговорността за състоянието на опаковката при доставката е на превозвача. Не се твърдят, а и не се установяват някой от основанията по чл. 17, т. 2 .......... СМR при наличието на които превозвачът се освобождава от отговорността за повреждане на стоката, напротив на основание валидно сключена застраховка „Отговорност на превозвача“, последният е уведомил своя застраховател „Л“ като е заведена щета №Lutz claim no.7053518, wet damage claim (duvet) – Gloria. По заведената щета застрахователят след обстоен преглед на стоката и нейната опаковка е определил обезщетение в размер на 1279,67 евро, както и 600 евро за преопаковане и 600 евро за транспортни разходи. На правоимащото лице е изплатена сума в размер на 1879,67 евро, което се потвърждава и от заключението на съдебно - счетоводната експертиза.
По делото е представена издадена от ........ фактура №0201900675/25.03.2022 г. с получател ......... за сумата 4411,57 лева с ДДС неустойка за повредена стока, преопаковане и сортиране дестинация Б – Б (1879,67 евро и 735,26 ДДС). Не е спорно, че същата не е заплатена от ищеца, а ответникът е направил прихващане със задължения към превозвача към 31.01.2022 г. в общ размер на 9138,59 лева по фактура №0000109011/31.01.2022 г. и 3 фактура №0000109110/31.01.2022 г. като на 28.03.2022г. е превел по сметката на ......... само сумата 4727,01 лева след удържани 4411,57 лева. Независимо, че по делото не се твърди, нито е представен протокол въз основа на който ответникът да е направил извънсъдебно прихващане, доколкото ищецът не спори, че е имал вземане в размер на 9138,59 лева, както и че дължи сумата 4411,57 лева след издадена за това фактура, то съдът приема, че направеното от настоящия ответник изявление за прихващане е породило своя материално правен ефект като двете насрещни вземания се смятат погасени до размер на по – малкото от тях с обратна сила от първия момент, в който прихващането е можело да се осъществи, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното е било изпълняемо като кога е настъпила ликвидността е без значене. Установява се, че изявлението за прихващане е достигнало до своя адресат.