Определение № 839 от 07.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 459/2025
- Вид
- Определение № 839
- Подписан
- 07.07.2025
- В сила
- 18.07.2025
- Състав
- Мариана Мавродиева Мавродиева, Веселина Косева Мишова, Орлин Найденов Летов
Цитирани разпоредби
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 839 гр. Стара Загора, 07.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана М. Мавродиева
Членове:
Веселина К. Мишова
Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20255500500459 по описа за 2025 година Обжалвано е определение № 1781 от 17.06.2025 г., постановено по гр.д.
№ 2088/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено искането на ищеца Х. Ж. Т. да бъде освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото.
В жалбата са изложени съображения, че обжалваното определение е неправилно. Частният жалбоподател твърди, че получаваната от него пенсия е далеч под минималната работна заплата и от необходимите средства за издръжка на сам човек според данните в НСИ. Дължимата държавна такса била почти ½ от пенсията му и ако я заплати, няма да му останат средства за издръжката му. Иска съдът да вземе предвид и здравословното му състояние, възрастта, групата инвалидност. Иска съдът да постанови определение, с което да отмени определението на пълвоинстанционния съд.
Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания и съображенията, изложени в отговора, намери за установено следното:
Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба от Х. Ж. Т. срещу Е.Г.М., с която е предявен иск за защита на ограничено вещно право – право на ползване върху апартамент, който е бил подарен на ответницата. Цената на иска е в размер на 39 075,90 лв. Искането за освобождаване от такси и разноски е направено с исковата молба.
С обжалваното определение
№
1781 от
17.06.2025 г. първоинстанционният съд е приел, че получаваният от ищеца месечен доход в размер на 850 лв. му позволява да внесе дължимата държавна такса в размер на 390, 74 лв.
Въззивният съд намира определението за неправилно.
По молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са 1 предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса, и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото.
В случая от представените от ищеца медицински документи се установява, че той е в увредено здравословно състояние. Многократно е бил хоспитализиран. С експертно решение на ТЕЛК № 3041 от 07.12.2015 г. му е признато 80% увреждане пожизнено. Ищецът е роден на 19.02.1947 г. и към настоящия момент е на 78 години. Разведен е. Получава общо 850 лв. месечно от пенсия. Не е декларирал други доходи. С решение № 258 от 26.09.2024 г., постановено по гр.д. № 371/2023 г. на ОС –Стара Загора, е признато за установено, че апартамент, находящ се в гр. С.З., ***, гараж, находящ се на същия адрес, лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № СТ *** ВР и ремарке с рег. № СТ *** ЕК са придобити по време на брата при липса на съвместен принос от страна на Х. Ж. Т.. Видно е от това решение, че ищецът живее в гр.
С.З., ***, Дом за стари хора. С н.а. № 142 от 13.12.2007 г. той и бившата му съпруга са дарили на Е.Г.М. апартамент, находящ се в гр. С.З., ***.
При така изяснените обстоятелства и като взе предвид, че размерът на дължимата държавна такса е 390,74 лв., въззивният съдът счита, че ищецът не разполага с достатъчно средства, за да може да заплати тази сума за дължимата държавна такса за предявения от него иск. Налице са предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК, доколкото ищецът не притежава достатъчно средства да заплати държавната такса, както и разноските по делото, което е основание да бъде освободен от това задължение поради липса на доходи и имущество.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1781 от 17.06.2025 г., постановено по гр.д. № 2088/2025 г. на РС – Стара Загора, в обжалваната част с която е отхвърлена като неоснователна молбата на ищеца Х. Ж. Т. за освобождаването му от заплащане на държавна такса и разноски по делото, като вмчесто него ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 ГПК Х. Ж. Т. от гр. С.З. от 2 заплащане на държавна такса и разноски по гр.д. № 2088/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Определението може да бъде обжалвано пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3