Решение № 3192 от 20.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 221/2025
- Вид
- Решение № 3192
- Подписан
- 20.08.2026
- В сила
- 20.08.2026
- Състав
- ЦВЕТЕЛИНА ЗАХАРИЕВА МИХАЙЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 126 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 3192 гр. София, 20.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20251110200221 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. И. Е., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 24-4332-010684/20.05.2024 г., издадено от Д.Д.Д. - началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 126 от ЗДвП.
С наказателното постановление е прието, че на 02.05.2024 г. около 12:03 часа, в гр. София, по ул. „Околовръстен път“, с посока на движение от ул.
„Александър Пушкин“ към ул. „Братя Бъкстон“, жалбоподателят управлявал специален автомобил ,,***'' C 13, с рег. № ,,***'', като превозвал лек автомобил „,,***''“, с рама № JMZKEN*********. Прието е, че превозваният автомобил бил с тегло 1628 кг, поради което водачът бил претоварил автомобила, като превишил общата допустима маса, отразена в свидетелството за регистрация на МПС, с 308 кг.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в законоустановения срок. В жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност на НП, като се сочи, че нарушението не е установено по несъмнен начин.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Излага, че при проверката полицейският служител е прегледал документите и е приел, че автомобилът е претоварен с около 300 кг „по документи“. Жалбоподателят заявява, че превозваната „,,***''“ е била за 1 ремонт, със свален двигател и скорости, както и че натовареният автомобил не е бил претеглен на кантар, за да се установи действителната му маса към момента на проверката.
Въззиваемата страна - началник сектор в СДВР, ОПП-СДВР, редовно призована, в последното съдебно заседание се представлява от юрисконсулт М., която моли жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Н а 02.05.2024 г. актосъставителят П. С. В., на длъжност младши автоконтрольор при СДВР, отдел „Пътна полиция“ спрял за проверка Е. Е., който управлявал специален автомобил ,,***'', с рег. № ,,***''. Въз основа на представените от Е. документи, В. преценил, че превозваният със специален автомобил ,,***'' товар надвишава допустимия по закон такъв.
Причината била, че със специалния автомобил жалбоподателят превозвал лек автомобил „,,***''“, с рама № JMZKEN*********, който съгласно регистрационен документ бил с тегло 1628 кг. П. В. извършил преглед на представените документи и въз основа на данните в тях приел, че жалбоподателят превозва товар с маса, надвишаваща отразената в свидетелството за регистрация допустима маса, като превишението било 308 кг. В тази връзка той съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA № 257189/02.05.2024 г..
В АУАН било посочено, че на 02.05.2024 г. около 12:03 часа в гр. София, по ул. „Околовръстен път“, с посока на движение от ул. „Александър Пушкин“ към ул. „Братя Бъкстон“, Е. Е. управлява личния си автомобил (специален автомобил ИВЕКО с рег. № ,,***'') и е претоварил същия, като превозва на него лек автомобил „,,***''“, с рама № JMZKEN*********, който съгласно регистрационен документ бил с тегло 1628 кг. Въз основа на тези данни актосъставителят приел, че жалбоподателят е превозвал товар с маса, надвишаваща отразената в свидетелството за регистрация допустима маса, като превишението било 308 кг .
Въз основа на така съставения АУАН административнонаказващият орган издал процесното наказателно постановление
№ 24-4332010684/20.05.2024 г., с което възприел изцяло фактическите констатации в акта, квалифицирал деянието като нарушение на чл. 126 от ЗДвП и наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500 лв., на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство, с оглед изясняване на делото от фактическа страна, съдът е изискал от ОПП-СДВР информация за теглото на двата автомобила според свидетелствата им за регистрация. Представена е справка от централната база на АИС-КАТ относно специалния автомобил 2
,,***'' C 13, с рег. № ,,***'', от която се установява, че технически допустимата максимална маса на автомобила е 3500 кг, а масата на ПС в движение е 2180 кг.
По отношение на лекия автомобил „,,***''“ е представена справка, както и копие на чуждо свидетелство за регистрация, от които се установяват регистрационни данни за автомобила, включително посочена маса на ПС в движение 1628 кг, както и технически допустима максимална маса 2125 кг.
В хода на съдебното следствие е разпитан актосъставителят П. С. В..
Същият заявява, че е съставил акта по чл. 126 ЗДвП „по документи“ за претоварване, като е гледал талоните на автомобилите и е направил извод, че ако теглото на двата автомобила превишава три тона и половина, то автомобилът е претоварен. Свидетелят сочи още, че ако жалбоподателят му бил казал, че превозваният автомобил има липсващи части, би извикал колеги от ДАИ за премерване с кантарна везна. Същевременно В. заявява, че не си спомня точно къде се е случила проверката, както и че не си спомня марката и модела на автомобилите.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК вр. чл. 84 ЗАНН - АУАН, процесното НП, справките от ОПП-СДВР, протоколите от проведените съдебни заседания, писмените бележки на въззиваемата страна, както и въз основа на гласните доказателствени средства - показанията на актосъставителя П. С. В..
Съдът кредитира писмените доказателства относно това, че срещу жалбоподателя е било образувано административнонаказателно производство, че е съставен АУАН, че въз основа на него е издадено процесното НП, както и че регистрационните данни на специалния автомобил ИВЕКО сочат технически допустима максимална маса 3500 кг и маса на ПС в движение 2180 кг. Съдът кредитира и справките относно регистрационните данни на лекия автомобил „,,***''“, но само като доказателства относно данните, отразени в съответните регистрационни документи, а не като доказателства за действителната маса на конкретно превозвания автомобил към момента на проверката на 02.05.2024 г.
Показанията на актосъставителя съдът кредитира в частта, в която същият заявява, че е съставил акта въз основа на документите, без реално претегляне на натовареното ППС, тъй като тези показания са логични и съответстват на останалите доказателства по делото. В останалата им част показанията не могат да обосноват несъмнен извод за действителната маса на натовареното ППС, доколкото свидетелят не е извършил лично измерване, не е възприел факти относно реалната маса на превозвания автомобил, не си спомня марката и модела на автомобилите и сам сочи, че ако е бил уведомен за липсващи части, то е щял да извърши претегляне с кантарна везна.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, тъй като е подадена от лице с активна 3 процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че той следва да провери законосъобразността на обжалвания акт изцяло, включително правилното приложение на процесуалния и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, В настоящия случай наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от длъжностно лице от ОПП-СДВР, оправомощено да установява нарушения по ЗДвП. Не се установява нарушение на сроковете по чл. 34 ЗАНН, доколкото АУАН е съставен на датата на проверката - 02.05.2024 г., а наказателното постановление е издадено на 20.05.2024 г.
Въпреки това съдът намира, че процесното НП следва да бъде отменено, тъй като от събраните доказателства не се установява по несъмнен начин осъществяването на вмененото нарушение по чл. 126 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба при превозване на товари масата на натовареното пътно превозно средство не трябва да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация. От обективна страна за съставомерността на нарушението е необходимо да бъде установено, че към конкретния момент на проверката водачът е управлявал натоварено ППС, чиято действителна маса надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството за регистрация на същото ППС.
Следователно предмет на доказване в случая е не само каква е масата на автомобилите по регистрационни документи, а каква е била действителната маса на натовареното ППС към момента на проверката. Това е така, защото нормата на чл. 126 ЗДвП санкционира фактическо състояние - движение на натоварено ППС с маса над допустимата, а не абстрактно изчисление, основано единствено на регистрационни данни.
В случая административнонаказващият орган е приел, че специалният автомобил ИВЕКО е бил претоварен, като е събрал масата на ПС в движение на ИВЕКО (2180 кг) и посочената в регистрационните документи маса на превозвания автомобил „,,***''“ (1628 кг). Така е достигнал до сбор от 3808 кг, т.е. до превишение с 308 кг над технически допустимата максимална маса от 3500 кг.
Този подход обаче не доказва по несъмнен начин действителната маса на натовареното ППС към момента на проверката. По делото не е извършено реално претегляне на специалния автомобил заедно с превозвания товар. Не е съставен протокол за измерване, не е представена кантарна бележка, не е извикана компетентна служба за претегляне, не са ангажирани други технически доказателства за реалната маса на натовареното ППС.
Това има съществено значение, защото жалбоподателят изрично е заявил в съдебно заседание, че превозваният автомобил „,,***''“ е бил за ремонт, със свален двигател и скорости. При това положение регистрационната маса на 4 автомобила като завършено и окомплектовано превозно средство не може автоматично да се приеме за действителна маса на конкретно превозвания товар към момента на проверката. Особено съществено е, че твърдяното превишение е в размер на 308 кг, т.е. сравнително близко до границата от 3500 кг. При наличието на твърдение за липсващи тежки части от превозвания а в т о м о б и л , това обстоятелство е от решаващо значение за съставомерността на нарушението и не може да бъде пренебрегнато.
Съдът отчита, че актосъставителят е посочил, че жалбоподателят не му бил казал за липсващи части, но това не променя доказателствената оценка.
Административнонаказателната отговорност не може да бъде ангажирана въз основа на предположение, че превозваният автомобил е бил с масата, посочена в документите му. Доказателствената тежест за установяване на всички елементи от състава на административното нарушение лежи върху административнонаказващия орган. Жалбоподателят не е длъжен да доказва своята невиновност, нито да доказва отрицателния факт, че масата на превозвания автомобил е била по-ниска от посочената в регистрационните документи. Достатъчно е по делото да възникне разумно съмнение относно действителната маса на товара, за да не може нарушението да бъде прието за доказано по несъмнен начин.
Не може да се приеме и че направеното в АУАН изчисление само по себе си установява нарушението. Действително редовно съставеният АУАН има доказателствено значение, но то не е неограничено и не освобождава съда от задължението да провери дали описаните в него факти са установени по несъмнен начин. В случая актът не съдържа резултат от реално измерване, а възпроизвежда извод на актосъставителя, основан на документи. Този извод е оспорен от жалбоподателя и не е потвърден с други обективни доказателства относно реалната маса на натовареното ППС към момента на проверката.
Разпечатката съдържа 38 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ffe9619-0ba1-4ae0-8d02-ab1b98f44638