Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 479 от 05.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 725/2022
Вид
Решение № 479
Подписан
05.12.2023
В сила
06.03.2025
Състав
Елена Захариева Калпачка

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 303 · Търговски закон
  • чл.303а · Търговски закон
  • чл. 309а · Търговски закон
  • чл. 309а, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 318 · Търговски закон
  • чл. 327, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Пловдив, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20225300900725 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове от И. Д. К., против “Домат” АД с. Джулюница, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 309а, ал. 1 ТЗ.

Ищецът И. К. твърди, че е регистриран като земеделски производител и има дълготрайни търговски взаимоотношения с ответника „Домат” АД, като в периода от 30.10.2017г. до 08.11.2017г. му продал различни количества селскостопанска продукция - домати. Съобразно трайно установените търговски връзки между страните, продукцията била предавана на купувача с протоколи и кантарни бележки, като за всяка доставка били издавани от ищеца фактури, включително за осъществените в процесния период пет доставки, чиято обща стойност възлизала на 28782,24 лв. с ДДС. Въпреки получаването на стоката от страна на купувача, той не бил заплатил цената в срок, поради което бил изпаднал в забава и дължал и обезщетение в размер на законната лихва, върху вземането по всяка фактура. Моли да бъде осъдено дружеството ответник да заплати общо за главница 28782,24 лв., от които:

5602,08 лв. по фактура №90/30.10.2017г.; 3528 лв. по фактура №93/01.11.2017г.; 7101,60лв. по фактура №94/04.11.2017г.; 6526,08 лв. по фактура №95/06.11.2017г.; 6024,48 лв. по фактура №96/08.11.2017г.

Претендира се заплащане и на обезщетение за забава както следва: 2923,99 лв. върху главницата по фактура №90/30.10.2017г. за времето от 30.10.2017г. до 1

21.12.2022г.; 1839,46 лв. по фактура №93/01.11.2017г. за времето от 01.11.2017г. до 21.12.2022г.; 3696,76 лв. по фактура №94/04.11.2017г. за времето от 04.11.2017г. до 21.12.2022г.; 3393,60 лв. по фактура №95/06.11.2017г. за времето от 06.11.2017 г. до 21.12.2022 г.; 3129,40 лв. по фактура №96/08.11.2017г. за времето от 08.11.2017 г. до 21.12.2022 г. Претендира заплащане на разноски, представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът не отрича твърденията на ищеца относно сключване на договорите и предаване на стоката, като представя копия от дневниците си за покупки по ЗДДС, за удостоверяване на датата на вписване на задълженията по процесните фактури. Прави възражение, че последната фактура е осчетоводена при него на 30.11.2017г., като крайният срок за нейното плащане съобразно чл.303а ТЗ бил четиринадесет дни от нейното получаване.

Предвид това намира, че във времето от 14.11.2017 до 14.11.2022г. давностният срок за вземанията, който е пет години, е изтекъл, а делото било образувано след изтичането му, поради което моли производството по делото да бъде прекратено, поради недопустимост на иска.

В хода по същество в съдебно заседание ищецът, чрез авилият се процесуален представител адв. К., поддържа исковите претенции, които счита доказани изцяло, оспорва направеното възражение за погасяването им по давност, доколкото с постановление на МС във връзка с ковид кризата са спрени сроковете, в това число и за погасителната давност.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните са били в трайни търговски отношения, във връзка с покупкопродажба на земеделска продукция, която ищецът предавал на ответника, като за всяка отделна продажба била издавана фактура с посочване на количеството, цената и стойността на продукцията, което се установява от представените по делото фактура

№90/30.10.2017г., фактура

№93/01.11.2017г., фактура №94/04.11.2017г., фактура №95/06.11.2017г. и фактура №96/08.11.2017г. Към всяка една от фактурите е приложен приемопредавателен протокол, подписан от продавача и представител на купувача – шофьор на ответника, приел продукцията, който съдържа всички съществени елементи на договора за покупко-продажба - страни, предмет и уговорена 2 цена, както и кантарна бележка от същата дата, подписана от двете страни, която удостоверява измереното количество продукция, записано във фактурата и приемо-предавателния протокол. Тези писмени доказателства са приети по делото и не са оспорени от ответника. Съгласно нормата на чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването, което не е сторено от ответника – купувач.

Ответникът не оспорва и факта на сключване на договорите за покупкопродажба, като представя писмени доказателства – копия от счетоводните си книги – дневници за покупки за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г., от които се установява, че фактурите, издадени месец ноември 2017 г. са приети от ответника и отразени в счетоводните му книги, с оглед ползване на данъчен кредит, на датата на издаването им. Включването на фактурите в дневника за покупко-продажби на ответника също е извънсъдебно признание на задължението, като, ведно с приетите по делото писмени доказателства, доказват сключване на договора за продажба и възникване на задълженията на страните по него, доколкото договорът за търговска продажба е неформален договор и може да се сключи и в устна форма.

С представените фактури и двустранно подписаните приемопредавателни протоколи освен възникване на договорното правоотношение по договор за продажба между страните, се доказва също, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е предал посочените във фактурите, приемо-предавателните протоколи и кантарни бележки количества домати, които са били приети от представител на ответника без възражение, но изпълнение на насрещното задължение от страна на купувача да заплати уговорената цена не се доказва и не се твърди по делото.

Ответникът релевира възражение, че задължението му да плати цената се е погасило с изтичане на пет години от крайния срок за плащане на последната фактура – 14.12.2022 г. По делото не се твърди страните да са уговорили срок за заплащане по договора на закупената земеделска продукция. Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго, като разпоредбата е специална и дерогира общите правила, част от които е цитираната от ответника разпоредба на чл. 303 ТЗ. Така уговорената цена в настощия случай се дължи 3 на датата на издаване на фактурите, която е и датата на предаване на стоката, съгласно представените приемо-предавателни протоколи.

Поради изложеното първото задължение за заплащане на цената е възникнало на 30.10.2017 г. Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, както е в настоящия случай. Давностният срок е започнал да тече от 31.10.2017 г.. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Или от датата, когато е започнал да тече давностния срок 31.10.2017 г. до датата, на която е спрял, съгласно посочената императивна правна норма - 13.03.2020 г., е изтекъл срок от 2 години, 4 месеца и 12 дни.

Съгласно §13 от Преходни и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник", или от 21.05.2020 г.

Така от 21.05.2020 г. до 21.12.2022 г., когато е датата на предявяване на иска, са изтекли две години и седем месеца. Или от 31.10.2017 г. до 21.12.2022 г., когато е предявен искът, отчитайки факта, че за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече, е изтекъл срок от 4 години, 11 месеца и 13 дни. Или предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна давност за вземането по най-рано издадената фактура, не е изтекла до датата на предявяване на иска. Доколкото вземането по останалите четири фактури, издадени месец ноември 2017 г., е възникнало в по-късен момент, то и по отношение на тях, отчитайки периода на извънредно положение, в който давностният срок не е текъл, не е изтекъл необходимия за погасяване на задължението срок от пет години до превяване на иска, съответно вземането по процесните пет фактури не е погасено на основание изтекла давност, а направеното от ответника възражение е неоснователно.

Съгласно чл. 309а ТЗ когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а 4 длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, каквото обезщетение се дължи и по общите правила на чл. 86 ЗЗД. Както бе посочено по-горе, цената за предадената продукция е била дължима на датата на предаването, на която са издадени и приетите по делото фактури, от която ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. До датата на подаване на исковата молба същото е в размер по всяка една фактура, установен с приетото без възражение на страните заключение на вещото лице по допуснатата ССЕ, която съдът възприема, и което съвпада изцяло с размера на заявените по делото претенции, а именно по фактура с № 90/30.10.2017г. на стойност 5 602,08 лв. с ДДС изчисленото обезщетение за забавено плащане е в размер на законната лихва от 2923,99 лв.; по фактура с № 93/01.11.2017г. на стойност 3528,00 лева с ДДС – обезщетението до датата на подаване на исковата молба е в размер на 1839,46 лева, по фактура с № 94/04.11.2017г. на стойност 7101,60 лева с ДДС обезщетението в размер на 3696,76 лв., по фактура с № 95/06.11.2017г. на стойност 6526,08 лева с ДДС обезщетението за забавено плащане е в размер на 3393,60 лева, а по фактура № 96/08.11.2017 г. на стойност 6024,48 лева с ДДС законната лихва за забава на плащането е в размер на 3129,40 лева.

Ето защо предявените искове се явяват основателни и доказани в претендираните размери, поради което следва да бъдат уважени изцяло.

С оглед изхода от спора на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер на платената държавна такса по делото, възнаграждение за ССЕ, както и възнаграждение по договор за правна помощ за един адвокат, или общо 6 950,63 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Водим от горните съображения, съд ът

РЕШИ:

ОСЪЖДА “ДОМАТ” АД , ЕИК 104090925, със седалище и адрес на управление с. Джулюница, ул. “Гарата” № 2, да заплати на И. Д. К., ЕГН **********, ****, със съдебен адресат адв. Т. Д. и адв. П. К., ****, сумата от 28 782,24 лв. (двадесет и осем хиляди седемстотин осемдесет и два лева и двадесет и четири стотинки) главница, представляваща цена по договор за покупко-продажба на домати, за който са издадени фактури № 90/30.10.2017 5 г., № 93/01.11.2017 г., № 94/04.11.2017 г., № 95/06.11.2017 г. и № 96/08.11.2017 г., на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 318 ТЗ, сумата от 14 983,21 (четиринадесет хиляди деветстотин осемдесет и три лева и двадесет и една стотинки) обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на издаване на всяка от фактурите до датата на подаване на исковата молба – 21.12.2022 г., на осн. чл. 309а, ал. 1 ТЗ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 21.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 6 950,63 лв.

(шест хиляди деветстотин и петдесет лева и шестдесет и три стотинки) направени разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.