Протокол № 252 от 13.12.2022, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 252 гр. Бургас, 12.12.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Галина Т. Канакиева

Петя Ив. П. Дакова при участието на секретаря Елена П. Георгиева и прокурора Л. Г. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600238 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Съдебното заседание започна в 10.45 часа, поради разглеждане на ВНОХД № 206/2022 г. в същата съдебна зала, в което участва същият съдебен състав.

Подсъдимият Т. Г. Г., защитник адв. Х. К. се явява лично и упълномощения

Жалбоподателите частни обвинители Г. В. Г., Р. Б. Г. и Т. Г.

В., не се явяват, редовно призовани. За всички се явява упълномощеният повереник адв. Н. К.

З а Апелативна прокуратура – Бургас се явява Апелативният прокурор Л. П.

По хода на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото. Моите доверители редовно са уведомени, не възразяват да се разгледа делото в тяхно отсъствие.

1

АДВ. К.: Няма пречки за даване ход на делото.

Съдът като изслуша становищата на страните и предвид обстоятелството на редовното призоваване на неявилите се частни обвинители, изявлението на повереника им, че желаят ход на делото да се даде в тяхно отсъствие, както и процесуалните правила, че неявяването на частните обвинители не е пречка за разглеждане на делото О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Страните поотделно ЗАЯВИХА, че нямат искания за отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.

ДАВА ХОД на съдебното следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.

АДВ. К.: Няма искания за събиране на доказателства.

АДВ. К.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.

Като изслуша становищата на страните и като не намери служебна необходимост от събиране на нови доказателства за изясняване на фактическата обстановка, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА писмените доказателства към делото.

ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.

ДАВА ХОД на съдебните прения.

ПРЕДОСТАВЯ думата за пледоарии на прокурора.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбата 2 на частните обвинители е частично основателна.

На първо място, следва да се отбележи, че по делото няма никакъв спор относно фактическа обстановка, правна квалификация и доказаност на обвинението срещу Г. и аз ги поддържам изцяло, както са в присъдата и в мотивите към нея.

Сливенски окръжен съд е приложил института на съкратено съдебно следствие, с признаване от страна на подсъдимия на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са подкрепени от всички събрани по делото доказателства, включително и заключенията на назначените експертизи.

Несъмнено подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като е имал обективна възможност да намали скоростта и да спре, но е блъснал пострадалия В., движещ се с предимство по пешеходна пътека и по непредпазливост е причинил смъртта му.

По делото спорът е относно размера на двете наказания, като съобразно жалбата на частните обвинители се иска тяхното увеличаване и съответно преценка да се приложи или не чл. 66, ал. 1 от НК.

По отношение размера на наказанието, считам, че Сливенският окръжен съд сравнително правилно е определил размера на наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия, като е съобразил съществен превес на смекчаващите вината обстоятелства. Определил е размера на наказание „лишаване от свобода“ към долната граница, след което е приложил правилно чл. 58а, ал. 1 от НК и е редуцирал размера на наказанието с 1/3 – до 2 години „лишаване от свобода“.

Относно увеличението на този размер и по приложението по реда на чл. 66 от НК има аргументи и в двете насоки, тъй като не може да не се отрече, че тези престъпления зачестиха през последните години, силно възмущават обществото, а е важна и генералната превенция на наказанията за тези престъпления, още повече, нарушението е сравнително грубо, тъй като е извършено на пешеходна пътека. Вярно е също, че престъпленията по транспорта поначало са с висока степен на обществена опасност, особено когато се е стигнало до смърт. Но когато става въпрос за наказание по конкретно дело и преценка за чл. 66, ал. 1 НК, несъмнено следва да се вземат предвид фактите по делото, закона и съдебната практика. По настоящото дело се касае за едно нарушение, дължащо се според мен на очевидно неправилна преценка и самонадеяност от страна на подсъдимия, че ще премине преди пострадалия по пешеходната пътека. Да, деянието е на пешеходна пътека, но това е част от правната квалификация и не е отегчаващо вината обстоятелство.

Аз не считам, че подсъдимият е лице с висока степен на обществена опасност и не виждам необходимост той да търпи ефективно наложеното му наказание и не считам, че той е толкова опасен за околните, че 3 да трябва да бъде изолиран от обществото, още повече, че говорим за водач, който е неосъждан, за непредпазливо престъпление и за оказана помощ на пострадалия. При това той е семеен, с две малки деца и болна съпруга и ако той е в затвора ще страдат по-скоро те, а и характеристичните му данни са отлични. Освен това Г. признава вината си, изразява съжаление и според мен трябва да му се даде шанс да се поправи, което всъщност е и основната цел при прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК. Разбира се, има и аргументи в насока за увеличаване размерите на наказанията и аз по-скоро съм съгласен с аргументите на алтернативност във въззивната жалба на частните обвинители, като според мен следва да се наложи наказание от 4 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, с редукцията - 3 години „лишаване от свобода“, с приложение на чл. 66 НК и максимален петгодишен изпитателен срок.

Считам за правилно да бъде увеличен размерът на наказание за лишаване от право да се управлява МПС на Г. поне до 5 години, тъй като той е наказван многократно за нарушения по ЗДвП и се проявява като недисциплиниран водач, а и все пак да не забравяме, че става въпрос за ПТП на пешеходна пътека.

Ако не възприемете тези мои аргументи за увеличаване на тези наказания, с прилагане на чл. 66 от НК, моля да потвърдите обжалваната присъда като алтернативен вариант.

Считам, че следва да се потвърди и мярката за неотклонение „подписка“ на Г., като съответно на деянието и на становището ми е за прилагане на чл. 66 от НК.

АДВ. К.: Почитаеми апелативни съдии, аз във въззивната жалба съм изложил своите аргументи. Няма да ги преповтарям пред Вас, поддържам ги изцяло. Моля да постановите Вашия съдебен акт в съответствие с направените искания. По отношение на мярка за неотклонение, присъединявам се към казаното от прокурора, считам, че е адекватна към настоящия момент и следва да бъде потвърдена.

АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, въззивната жалба срещу присъдата на СлОС намирам за неоснователна. Същата е необоснована и не е подкрепена с правни аргументи. Твърдението в жалбата за направени неправилни изводи относно степента на обществена опасност на деянието и дееца, не се основават на доказателствата по делото, поради което намирам, че са налице условия жалбата да бъде оставена без уважение и присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена изцяло. В жалбата си частните обвинители изтъкват, че наложеното с присъдата наказание, е явно несправедливо и че от страна на съда е проявена изключителна снизходителност към подсъдимия. В материалите по делото има данни за изключителност, но това са изключителните и многобройни смекчаващи 4 отговорността обстоятелства по отношение на подзащитния ми.

Фактът, че с присъдата първоинстанционният съд е оценил тези обстоятелства, въпреки че не ги е отчел като изключителни, не следва да се преценя като проява на снизходителност, а по-скоро на проявена обективност при оценка на всички доказателства по делото и то в съвкупност.

Ще си позволя да споделя нещо. Преди разглеждане на делото в Сливенски окръжен съд, с подзащитния ми си дадохме дума да не повдигаме въпроси, засягащи в негативен план личността на пострадалия В..

Съмненията ми дали сме постъпили правилно, бяха разколебани напълно от твърдяното във въззивната жалба от страна на частните обвинители, че, цитирам: „За съжаление справедливо наказание се налага единствено когато случаят добие медийна известност, каквато тук не е налице“. Да, медиен шум около случая нямаше, защото щеше да се припомни на обществеността в града и на съда може би, че съвсем наскоро пострадалият като кандидат за народен представител, беше заловен от полицията да отглежда марихуана в Природен парк „Сините камъни“, за което по НОХД № 205/2022 г. СГС на 26.01.2022 г. му наложи две наказания – за отглеждане на марихуана и за държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества, по което споразумението е влязло в сила.

Позволявам си да повдигна този въпрос не за да обърна внимание за това, че има престъпен акт, а преди всичко за това, че разпространението на наркотични вещества има пряко отношение към безопасността на движението - защо? Защото тези наркотични вещества в крайна сметка отиват при всички категории участници в движението, отиват при водачите на МПС.

Позволих си да го споделя. В крайна сметка на другия полюс на нещата е подсъдимият, лице с положително добри характеристични данни. Съжалявам, но ще вметна, не е взета проба и не е направено изследване за наркотични вещества на пострадалия.

На другият полюс е подсъдимият, лице с изключително добри характеристични данни, с изключително добри личностни данни. Става въпрос за работещ млад човек, полагащ грижи за дома, за семейството, за малките си деца, помагащ на непълноценната в здравословно отношение съпруга. Лице, което е оказало реална и в един момент резултатна помощ на пострадалия при възникналото ПТП, който е показал искрено съжаление и съпричастност към смъртта, на близките.

Ще кажа следното, всеки от нас може да бъде на мястото на пострадалия, но в този динамичен свят, смея да кажа, в този транспортен градски хаос, в който сме принудени да живеем, не бива да пропускаме, че всеки от нас, още повече, че може да се случи и на децата ни, да бъдем на мястото на водача и когато в конкретен инцидент няма алкохол, няма наркотици, няма агресивно шофиране или неприемливо висока скорост, присъдата следва да бъде в такива граници, че да не съсипва съдби, още повече да не съсипва съдбите на близките.

5

Във връзка с изложеното си позволявам да твърдя, че първоинстанционният съд е обсъдил обективно и в пълнота всички обстоятелства по делото. Фактическите изводи се основават на безспорно установената фактическа обстановка и доказателствата по делото. Обективно е оценена обществената опасност както на деянието, така и на дееца.

Обсъдени и оценени са смекчаващите отговорността обстоятелства, които са множество по отношение на подсъдимия, така и отегчаващите такива, и съдът е постановил една справедлива присъда.

Поради което Ви моля, уважаеми апелативни съдии, да постановите съдебен акт, с който да потвърдите присъдата на СлОС изцяло във всичките й части като законосъобразна, обоснована и справедлива.

Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ

Т. Г. Г. : Дълбоко съжалявам за случилото се. Направих всичко възможно по силите си да помогна с всичко, което мога. След това говорих и с близки, и с доктори, и с професори в София, обаче в един момент се случи това. Човекът почина. Спор няма, случилото се, се е случило, не може да се върне времето назад колкото и да съжалявам, колкото и да искам да го върна, не може да се върне времето назад. Знам, че съм виновен. За части от секундата стават найлошите неща.

Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.