Решение № 197 от 26.02.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Бургас, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20232100501919 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК: 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, подадена чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Християн Петров Пенев против решение № 378 от 01.09.2023 г., постановено по гр. д. № 268/2022г. на Районен съд – Несебър, с което са отхвърлени исковете на въззивника –ищец за приемане за установено по отношение на ответника И. Ц. Й. ЕГН: **********, адрес:

****, че същият дължи на банката ищец следните суми: сумата в размер на 1 230 евро, представляваща просрочена главница по договор за издаване на кредитна карта № 51РКО – Б – 1236 от 31.01.2017г., сумата в размер на 1 078.69 евро, представляваща непогасена договорна лихва, начислена за периода от 19.08.2017г. до 15.09.2020г., дължима на основание т.6 от анекс от 12.12.2007г. към договора за овърдрафт, сумата в размер на 114.19 евро, представляваща наказателна лихва, начислена за периода от 07.09.2017г. до 12.03.2020г., дължима на основание т.6 от анекс от 12.12.2007г. към договора за овърдрафт, сумата в размер на 79.20 евро, представляваща непогасена договорна лихва, начислена за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., сумата в размер на 41.28 евро, представляваща наказателна лихва, начислена за периода от 14.05.2020г. до 15.09.2020г., дължима на основание т.6.1. от анекс от 12.12.2007г. към договора за овърдрафт, сумата в размер на 24.26 евро, представляваща непогасена законна лихва, начислена за периода от 16.09.2020г. до 25.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2020г. до 1 окончателното й изплащане, за които вземания банката се е снабдила със заповед № 260191 от 03.12.2020г. за изпълнение на задължение за парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 260030 от 17.12.2020г.,издадени по ч.гр.д.№ 1077/2020г. по описа на Районен съд-Несебър , както и за сумата в размер на 60лв., представляваща разноски за изпратена и връчена покана за предсрочна изискуемост, за която сума е издадена заповед от 05.03.2021г. за изпълнение на задължение за парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 260192 от 08.03.2021г. по същото ч.гр.д.№ 1077/2020г. по описа на РС-Несебър да му заплати сумата в размер на 1025 лв., представляваща направените по настоящото дело разноски, включващи платена държавна такса – 175 лв., платен депозит за вещо лице – 500 лв., и юрисконсултско възнаграждение – 450 лв., съгласно списъка на разноските, както и сумата в размер на 152.81 лв., представляваща разноските, направени в заповедното производство.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с твърдения, че по повод направеното от ответника възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност неправилно съдът е приел, че давностният срок започва да тече от датата на първата забава по кредита, по съображения, че вземанията по договора за кредит за главница и лихва представляват периодични плащания. В подкрепа на становището си в жалбоподателят цитира многобройна съдебна практика, като счита, че началния момент, от който започва да тече погасителната давност в случая е от обявяване на предсрочната изискуемост, като давностният срок е петгодишен. По тези съображения, подробно развити в жалбата се счита, че изводите на съда, че основното вземане в погасено по давност за несъстоятелни. На следващо място в жалбата се излагат и възражения за неправилност на изводите на съда, че вземанията за договорна, наказателна лихва и такса обслужване на кредита са погасени с кратката тригодишна давност съгласно чл. 111, б. „б“ от ЗЗД. Сочи, че тъй като искът се счита за предявен от момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 25.11.2020г. към този момент давностният срок и по отношение на вземанията за договорна, наказателна лихва и разноските не е изтекъл, които обстоятелство счита,че е видно от извършената в първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза. На последно място се навеждат доводи за неоснователност на изводите на съда, че договора за кредит е прекратен през м. февруари 2011г., като счита, че при липса на изрична воля на страните за прекратяване, неизползването на банковата карта не е основание за прекратяване на договора за кредит.

По подробно изложените в жалбата съображения моли за отмяна на решението и изцяло уважаване на предявените искове. Моли за присъждане на разноските и пред двете съдебни инстанции, в т.ч и тези, направени в заповедното производство. В съдебно заседание въззивното дружество, чрез процесуалния си представител-юрисконсулт поддържа жалбата си, моли за отмяна на решението и уважаване на исковете. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият -ответник И. Ц. Й. е депозирал писмен отговор, в който е изложил становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита за правилен извода на районния съд, че процесния договор за кредит -овърдрафт няма 2 предварително определени погасителни вноски за главница и лихва, като заявява,че дължи връщане на банката само тези суми, които е ползвал от предоставения му кредитен лимит.

Сочи, че последното му задължение е от 04.02.2011г., като след тази дата до 08.08.2017г. не са му начислявани никакви задължения като лихви по кредитни операции, такси за картови операции, наказателни лихви за минимална вноска и лихва по дебитно салдо. Заявява, че правилно съдът е приел, че всяко отделно ползване на определена сума е довело до възникване на дълг към банката, поради което дължи не сумата от 5000 лв., а само ползвания по нея ресурс. По така изложените и доразвити в писмения отговор съображения счита, че правилно в първата инстанция е прието, че вземането на банката за главница и лихви е погасено по давност, изтекла към 30.06.2020г. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. В съдебно заседание въззиваемият излага становище за правилност на обжалваното решение и моли за потвърждаването му..

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед № 260191 от 03.12.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по ч.гр.д. 1077/2020г. по описа на НРС е разпоредено длъжникът И. Ц. Й. да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД сумата в размер на 1 230 евро, представляваща просрочена главница по договор за издаване на кредитна карта № 51РКО – Б – 1236 от 31.01.2017г., сумата в размер на 1 078.69 евро, представляваща непогасена договорна лихва, начислена за периода от 19.08.2017г. до 15.09.2020г., дължима на основание т.6 от анекс от 12.12.2007г. към договора за овърдрафт, сумата в размер на 114.19 евро, представляваща наказателна лихва, начислена за периода от 07.09.2017г. до 12.03.2020г., дължима на основание т.6 от анекс от 12.12.2007г. към договора за овърдрафт, сумата в размер на 79.20 евро, представляваща непогасена договорна лихва, начислена за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., сумата в размер на 41.28 евро, представляваща наказателна лихва, начислена за периода от 14.05.2020г. до 15.09.2020г., дължима на основание т.6.1. от анекс от 12.12.2007г. към договора за овърдрафт, сумата в размер на 24.26 евро, представляваща непогасена законна лихва, начислена за периода от 16.09.2020г. до 25.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса в размер на 102.81 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

С допълнителна заповед от 03.12.2020г. в същото заповедно производство съдът е разпоредил длъжникът да заплати на банката сумата от 60 лв. за изпратена покана за предсрочна изискуемост.

На основание чл. 418, ал. 1 от ГПК заповедният съд е допуснал незабавно изпълнение в полза на банката –кредитор за вземанията й срещу длъжника по издадените в нейна полза заповеди по чл. 417 от ГПК.

В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал писмено възражения, с оглед на 3 което в изпълнение на указанията на заповедния съд банката-кредитор е предявила в срока по чл. 415 от ГПК настоящите искове за съдебно установяване по реда на чл. 422 от ГПК на дължимостта на вземанията си по издадените заповеди по чл. 417 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-Б-1236, допълнен с анекс от 12.12.2007г., по силата на който банката-ищец е предоставила на ответника кредит – овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 5 000 евро. Посочено е, че в анекса от 12.12.2007г. е уговорно, че при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, ответникът следва да заплати на банката след изтичане на първите три отчетни периода годишна лихва в размер на 13% за безналични плащания на ПОС терминал и 15% за всички останали транзакции, а при неплащане на неплащане на погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит се дължи наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка 12%. Ищецът сочи, че предоставения овърдрафт е усвояван многократно до пълния размер на предоставената сума, като в табличен вид за посочените конкретните дати на усвояване за периода от 05.02.2007г. до 08.08.2017г., както и неговите погашения също по дати за периода от 09.03.2007г. до 12.08 2017г. Сочи се, че към 25.11.2020г. /датата на подаване на заявление по чл. 417 и чл.

418 от ГПК/ кредитът е в просрочие, считано от 05.09.2017г. с 1178дни, като поради неплащане в срок на задълженията по договора за овърдрафт на основание т. 13.1.1 от Раздел 12 на ОУ на банката на 23.06.2020г. е връчена на длъжника покана за доброволно изпълнение в 7 дневен срок от получаването й и тъй като длъжникът не е погасил задълженията си в същият срок банката-ищец е обявила договора за овърдрафт за предсрочно изискуем, считано от 16.09.2020г. По тези съображения моли за уважаване на исковете в горепосочените размери и периоди, за които вземания се е снабдил със заповеди по чл. 417 от ГПК и издадени въз основа на тях изпълнителни листи и присъждане на разноските в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез упълномощения си адвокатски представител е оспорил предявените искове. Възразил е,че претендираните от ищеца главница и договорна лихва по кредита са погасени чрез извършвани плащания и по давност. Счита, че клаузата, с която е уговорена наказателната лихва, противоречи на чл.33, ал.2, вр. ал.1 от ЗПК и е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.1, вр. ал.1 от ЗЗП, на което основание се явява нищожна съгласно чл.146 от ЗЗП и чл.24 и чл.21 от ЗПК , тъй като не съответства на принципа на справедливостта и еквивалентност на престациите, което е друго основание за нищожност – чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД – противоречаща на добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото.

Районният съд е квалифицирал предявените обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.430 от Търговския закон С обжалваното решение, районният съд е отхвърлил всички искове, по съображения, че към датата на предявяването им, чрез подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК същите са погасени по давност, чието начало е започнало да тече от датата, според която съдът е 4 приел, че процесният договор е прекратен с изтичане на крайния му срок през месец февруари 2011г. Счел е, че тъй като издадената на ответника на 11.01.2010г. кредитна карта е била последна и не е била валидна след 04.02.2011г., то фактът на неиздаването на нова кредитна карта от банката съставлява такова едностранно действие по прекратяване на договорната връзка между страните, поради което той е бил прекратен през м. февруари 2011г. По отношение на извършените за периода от 04.02.2011г. до 12.08.2017г. плащания, съдът е счел,че макар ответникът да е продължил да заплаща суми в полза на банката, като ги е превеждал по разплащателната сметка, за тези плащания не е било необходимо той да разполага с валидна и функционираща кредитна карта. Прието е също, че изявлението на банката през 2020г., с което е обявила предсрочна изискуемост на договора за кредит е извършено след като договора вече е бил прекратен през 2011г., както и, че към момента на обявяването на предсрочната изискуемост от банката вече е нямало останали суми от усвоения лимит, които да не били забавени и изискуеми.