Определение № 1849 от 08.08.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1849 гр. Бургас, 08.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Йорданка Г. Майска

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно гражданско дело № 20222100501202 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК-203670940 чрез юк. Магдалена Гълъбова против Разпореждане № 7400/27.06.2022г. по ч.гр.д. № 3424/2022г. на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявление по чл.410 от ГПК на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение против длъжника М. Г. Х. с ЕГН-********** от *** за разликата между присъдените 341,88лв. до пълния предявен размер от 941,47лв. - обезщетение за забавено плащане за периода 11.02.2018г. – 29.05.2022г., на основание Договор за потребителски кредит № 7000263939/09.05.2017г. сключен между длъжника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено по силата на подписано на 29.10.2021г. Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания о 31.08.2018г. на заявителя, както и в частта за разноските, изчислени съобразно уважената част от заявлението.

Разпореждането се обжалва като неправилно и се моли за неговата отмяна с аргумент, че при отговарящо на изискванията на чл.127, ал.3 ГПК и чл.128, т.1 и т.2 ГПК заявление, с ясно посочена цена на претендираното вземане, изложение на обстоятелствата на които се основава искането, както и при развиващо се едностранно производство, заповедният съд няма право да извършва самостоятелни преизчисления на търсените лихви върху главното вземане, при спор техния размер може да се установи в исковото производство. Посочва се, че в конкретния случай в договора за потребителски кредит изрично е вписана клауза, че при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска, като допълва, че посочената уговорка изцяло кореспондира с разпоредбата на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК. Цитира съдебна практика.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се уважи цялото искане за мораторна лихва, така както е сторено със заявлението, включително и за присъждане на пълния размер на сторените разноски.

Съдът като взе предвид изложените възражения намира за установено от фактическа 1 и правна страна следното:

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от надлежна страна, за която обжалваното определение поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, частната жалба е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис не е представен за връчване на насрещната страна.

Разгледана по съществото на спора подадената частна жалба, се явява основателна.

Съображенията за това са следните:

Производството по ч.гр.д.№ 3424/2022г. по описа на БРС е образувано по заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника М. Г. Х. за парично вземане както следва: 1654,23лв.-главница, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на депозиране на заявлението пред БРС; сумата от 521,84 лева – договорна лихва за периода 10.02.2018 г. – 15.05.2020 г.; сумата от 941,47 лева – обезщетение за забава за периода 11.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, /изключая периода 13.03.-14.07.2020г. съобразно разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИРОРНС/, както и сторените в заповедното производство разноски. Сумите се претендират на основание Договор за потребителски кредит № 7000263939/09.05.2017г. сключен между длъжника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено по силата на подписано на 29.10.2021г. Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания о 31.08.2018г. на заявителя.

Представен е Договор за потребителски кредит № 7000263939/09.05.2017г. сключен между длъжника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за отпуснат кредит за потребителски цели в размер на 1500лв. със срок на кредита 15.05.2020г., при 35 броя месечни погасителни вноски от по 78,31лв., ГПР-41,78, годишен лихвен процент от 27,09%.

По заявлението е издадена заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение за думата от 1654,23лв.-главница, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на депозиране на заявлението пред БРС; сумата от 521,84 лева – договорна лихва за периода 10.02.2018 г. – 15.05.2020 г.; сумата от 341,88 лева – обезщетение за забава за периода 16.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, /изключая периода 13.03.-14.07.2020г. съобразно разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИРОРНС/, както и сторените в заповедното производство разноски от 90,74лв., преизчислени съобразно уважената част от заявлението.

С обжалваното разпореждане РС-Бургас е намерил, че тъй като не са изложени твърдения за предсрочна изискуемост на задължението по договора, то кредитополучателятне е в забава върху тръсеното задължение от 1654,23лв., считано от посочената в заявлението дата – 11.02.2018г., а от настъпване на падежа на последната падежирала вноска по кредита – 15.05.2020г. до датата на подаване на заявлението, като е посочил, че за този период мораторната лиха възлиза на 341,88лв., до който размер и период е издадена заповедта по чл.410 ГПК, като за горницата до претендираната сума от 941,47лв. заявлението е отхвърлено. Със същото определение искането за разноски за разликата от присъдените със заповедта по чл.410 ГПК - 90,84лв. до претендираните 112,35лв. е отхвърлено.

Настощият състав не споделя становището в обжалваното разпореждане и счита, че в конкретния случай доколкото производството е по чл.410 ГПК и страната посочва че срокът на договора е изтекъл не стои въпросът дали е обявявана предсрочна изискуемост. В конкретния случай видно от поясненията в т.12 от заявлението за периода и размера на обезщетението за забава и приложеният договор, от стана на заявителя се търси първо на договорно основание уговорената в т.9.4 санкционна лихва за забава на всяка просрочена вноска и такава се търси до настъпване на падежа на последната неплатена вноска от договора – 15.05.2020г., а след това до подаване на заявлението пред съда се претендира 2 мораторна лихва на законно основание. Всяка лихва представлява възнаграждение, което длъжникът трябва да изплати на кредитора в замяна на това, че ползва парите му, когато не успее да направи това в законовия срок, започва да тече законовата лихва. Тази мораторна лихва представлява обезщетение за възникнали вреди на кредитора вследствие на това, че не е получил парите си навреме. Когато длъжникът не може да върне в срок задълженията си, кредиторът не е в състояние да използва своите парични средства и следователно му се дължи обезщетение. Тази законна лихва започва да тече още от първия ден на забавянето и продължава до изплащането на целия дълг. В конкнетния случай в т.9 от заявлението е посочен общ период и обща сума, но са дадени пояснения в т.12 от заявлението. При подаване на възражение, компетентен е исковият съд в подробности да изясни спорните въпроси, в случай че такива има. Заповедното производство има за цел да се установи дали вземането е спорно, освен ако се установи някоя от хипотезите на чл.410, ал.2 ГПК.

Съгласно приетото в т.2б на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ВКС, в производството по чл.410 от ГПК, съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи въз основа на представени такива, и преценката на съда по основателността на искането е ограничена единствено до проверка на твърденията изложени в заявлението. В случая твърденията изложени в т.9 и т.12 от заявлението по чл.410 от ГПК индивидуализират претендираното вземане по основание и размер за всяко от отделните пера (главница, договорна лихва и законна лихва върху непогасената главница), т.е. заявлението е редовно от формална страна. В заявлението са изложени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на претендираните вземания за главница и договорна лихва в посочения размер и период.

Предвид изложеното към момента не е налице основание да се откаже издаването на заповед за изпълнение и за претендираната лихва за забава. Заявителят е изложил твърдения за неизпълнение на задължението на длъжника в уговорените срокове, поради което претендира заплащане на обезщетение заради забавено изпълнение на задължението.

Обезщетението заради забава компенсира неблагоприятните за кредитора последици, резултат от неизпълненото в срок задължение. Ето защо съдебният състав намира, че с оглед изложените от заявителя твърдения за забава, заповед следва да се издаде и за претендираното обезщетение в посочения размер и период. По отношение на претендирания размер, съдът намира, че в производството по чл.410 от ГПК не може без назначаването на експертиза /което би станало в производство по чл.422 от ГПК и то ако се окаже че вземането е спорно/ да се определя размер на претендирана сума. С оглед съдържанието на жалбата и изхода по делото заявителят има право на пълния размер сторени съдебни разноски в заповедното производство, поради което разпореждането и в тази му отхвърлителна част следва да бъде отменено .

Тъй като с частната жалба не е отпръвено искане за разноски за въззивното производство, поризнасяне в тази насока не следва.

Мотивиран от изложеното Окръжен съд Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 7400/27.06.2022г. по ч.гр.д. № 3424/2022г. на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявление по чл.410 от ГПК на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение против длъжника М. Г. Х. с ЕГН-********** от *** за разликата между присъдените 341,88лв. до пълния предявен размер от 941,47лв. обезщетение за забавено плащане за периода 11.02.2018г. – 29.05.2022г., на основание Договор за потребителски кредит № 7000263939/09.05.2017г. сключен между длъжника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено по силата на подписано на 29.10.2021г. Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания о 31.08.2018г. на заявителя, както и в частта за разноските, изчислени съобразно уважената част от заявлението, като искането за разноски за разликата от присъдените със заповедта по 3 чл.410 ГПК - 90,84лв. до претендираните 112,35лв. е отхвърлено, като вместо това ПОСТАНОВИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940 против М. Г. Х. с ЕГН-********** от *** за разликата между присъдените 341,88лв. до пълния предявен размер от 941,47лв. обезщетение за забавено плащане за периода 11.02.2018г. – 29.05.2022г., на основание Договор за потребителски кредит № 7000263939/09.05.2017г. сключен между длъжника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено по силата на подписано на 29.10.2021г. Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания о 31.08.2018г. на заявителя, както и в частта за разноските, за разликата от присъдените със заповедта по чл.410 ГПК - 90,84лв. до претендираните 112,35лв..

ВРЪЩА делото на РС Бургас за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4