Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 333 от 24.06.2026, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Гражданско дело 1162/2023
Вид
Решение № 333
Подписан
24.06.2026
В сила
30.07.2026
Състав
Галена Николаева Манова-Узунова

Цитирани разпоредби

  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.428, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3, б."ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.115, ал.1, б."ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б."б", пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.138 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.138, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2, ал.1, т.1 · Закон за кредитните институции
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33 · Закон за потребителския кредит
  • чл.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.298, ал.1, т.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Разлог, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Гр. дело №

20231240101162 по описа за 2023 година

Подадена е ИМ от „П.И.Б.“АД, ЕИК*, ч/з юрк. А.И.М., с адрес *, против Ц.И.К., ЕГН*, и П.А.К., ЕГН*, и двамата с адрес: *, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правни основания чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, и чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, във вр. с чл.138 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с цена на исковете общо от 12`291.48 €.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че м/у Кредитора ПИБАД (по-долу „Б.“) и Кредитополучателя Ц.И.К., ЕГН*, е сключен Договор №*/24.06.2011 г. за банков кредит („Договора за кредит”), с който Б. е отпуснала кредит от 4`250.00 €, с краен срок за погасяване на всички дължими суми - 27.06.2021 г. (съгласно т.1 и т.3 от Договора за кредит). Сочи се, че договорът за кредит е сключен по реда и при условията на чл.298, ал.1, т.1 от ТЗ и Общите условия на „П.И.Б.”АД за кредити на ФЛ.

Твърди се, че страните са договорили за ползвания кредит годишна лихва в т.4 от Договора за кредит от действащия към датата на начисляване Базов лихвен % на Б. за €, увеличен с надбавка от 10.01 пункта. Към датата на сключване на договора за кредит, включително до датата на падежа на същия, Базовият лихвен % на Б. за €, е от 7.99%. Сочи се, че съгласно т.1.1 от раздел I от Общите условия на ПИБАД за кредити на ФЛ (Общите условия) „Базов лихвен % (БЛП)” е променлив лихвен индекс, който Б. използва като базов при изчисляване на лихвения % по кредита. БЛП се утвърждава от УС на Б. и изчислява за всеки отделен вид валута по обявена от Б. методика на база съотношението м/у планираните разходи по пасива на Б. и пазарните лихви за същата валута, приложим към кредити в национална и чуждестранна валута. БЛП се прилага като референтен лихвен % за договорите за кредит, сключени преди 23.07.2014 г.

Сочи се, че погасяването на кредита е уговорено на месечни погасителни вноски, по погасителен план, представляващ Приложение №1 към Договора за кредит, съгласно раздел V, т.5.1 и т.5.2. от Общите условия.

Твърди се, че годишният % на разходите към датата на сключване на договора за кредит и посочен в т.5 от раздел II от Договора за кредит, като % и сума, както и таксите и комисионните в т.6 и т.7 от раздел II от Договора за кредит, вр. с Раздел I, т.1.1., б.„б“ от Общите условия на Б. и съгласно разпоредбите на чл.19 от ЗПК, и на приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, в които са посочени както математическата формула за изчисляване на годишния % на разходите, така и общите положения и допълнителните допускания, 1 използвани при изчисляване на годишния % на разходите. По силата на препращането текстът на чл.19 ЗПК, и приложение №1 към чл.19, ал.2 ЗПК, е част от договора за банков кредит и общите условия. Навеждат се доводи, че на основание т.10, раздел II от Договора за кредит „Плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка в Б., посочена в Раздел I, т.1. от договора, се отнасят в просрочие, и се олихвяват с договорения в т.4 лихвен % плюс нак. надбавка от законната лихва, считано от деня следващ датата на падежа.“ При условията на т.12, от раздел IV Обезпечения, Б. е приела за обезпечаване на вземанията си по предоставения кредит - за главница, лихви, такси, комисионни и разноски, поръчителство от П.А.К., ЕГН*, съгласно Договор за поръчителство от 24.06.2011 г. Твърди се, че с този договор поръчителят се е задължил пред Б. да отговаря за изпълнението на задълженията на Кредитополучателите за главница, лихви, такси, комисиони и разноски (наричани за краткост “Главно задължение”), произтичащи от отпуснатия на Кредитополучателите банков кредит.

Сочи се, че съгласно т.2, раздел II. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПОРЪЧИТЕЛЯ от Договора за поръчителство: поръчителят отговаря солидарно с Кредитополучателите за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително за лихвите и разноските. На основание т.7. раздел II. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПОРЪЧИТЕЛЯ от Договора за поръчителство, поръчителят отговаря с цялото си движимо и недвижимо имущество до окончателното погасяване на дълга, без да съществува задължение на Б. да предяви иск против Кредитополучателя в определен срок. На основание т.11, раздел III.

НЕИЗПЪЛНЕНИЕ от Договора за поръчителство, поръчителят се е задължил при неизпълнение на главното задължение от страна на Кредитополучателите и без да е необходимо Б. да насочи иска си първо към Кредитополучателя, да внесе при първа покана, доброволно, всички дължими суми, включително лихвите и разноските. Размерът на задълженията по Договора за кредит се установява въз основа на вписванията по счетоводните книги на Б., съгласно т.20, раздел VII от Договора за поръчителство. Твърди се, че отпуснатият кредит е изцяло усвоен еднократно от кредитополучателя на 04.07.2011 г. по банкова сметка *, открита на името на Ц.И.К. в Б.. Навежда се, че така усвоеният кредит е погасяван частично по главница и лихви, по обслужващата кредита банкова сметка, на дати и със суми, посочени подробно в извлечението от счетоводните книги. Твърди се, че по кредита са просрочени 118 броя погасителни вноски/. Сочи се, че общият размер на просрочените вноски по договорна лихва, съгласно погасителен план - Приложение към договора за кредит е 4`304.21 €. Твърди се, че Кредитът е в просрочие, считано от 27.09.2011 г. Общият размер на просрочената сума за наказателни лихви, начислени на основание Раздел II, т.10 от Договора за кредит, е 3`777.07 €. В това число за периода от 27.09.2011 г. до 12.03.2020 г. - 3`574.94 €, както и от 14.05.2020 г. до 26.07.2021 г. включително - 202.13 €.

Твърди се, че крайният срок за погасяване на всички задължения по предоставения кредит е 27.06.2021 г. като с изтичане на крайния срок, всички дължими суми по кредита стават изцяло изискуеми. Навежда се, че на основание чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжниците дължат обезщетение за забава от законната лихва от деня на забавата.

Твърди се, че Дългът на Кредитополучателя Ц.И.К., ЕГН*, и Поръчителят П.А.К., ЕГН*, по Договор №*/24.06.2011 г. за банков кредит и Договор за поръчителство от 24.06.2011 г., сключени с „П.И.Б.“АД, към 26.07.2020 г. включително, е общо на 12`291.48 €. Сочи се, че на 27.07.2021 г. Б. е подала до PC-Рг, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. №959/2021 г. по описа на същия. В производството по ч.гр.д. №959/2021 г. по описа на PC-Рг, в полза на ПИБАД са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с №186 от 27.07.2021 г. и ИЛ с №346 от 30.09.2022 г. за претендираните суми, посочени в извлечението от счетоводните книги на Б., общо на 12`291.48 €, както следва: - 4`210.20 €, непогасена главница, ведно със законна лихва в/у нея, считано от 27.07.2021 г. до 2 окончателното и изплащане; - 4`304.21 €, непогасена възнаградителна лихва (лихва за редовен дълг), начислена съгласно Раздел II, т.4 от Договора за кредит, за периода от 27.06.2012 г. до 27.06.2021 г., включително; - 3`574.94 €, обезщетение за забава за просрочените плащания (нак. лихва), начислена съгласно Раздел II, т.10 от Договора за кредит, за периода от 27.09.2011 г. до 12.03.2020 г. включително; - 202.13 € обезщетение за забава за просрочените плащания (нак. лихва), начислена съгласно Раздел И, т.10 от Договора за кредит за периода от 14.05.2020 г. до 26.07.2021 г. включително. Присъдени са разноски по заповедното производство общо на 530.80 лева от които: 480,80 лева държ. такса и 50 лева юрк. възнаграждение. Сочи се, че с/у ответниците е образувано ИД по описа на ЧСИ М.К., рег.№891, с район на действие – Бл.ОС за 2022 г. Заповедният съд е издал Разпореждане по ч.гр.д. №959/2021 г. по описа на PC-Рг, с което съдът е указал на заявителя ПИБАД, че поради подадено възражение от длъжниците с/у издадената заповед за изпълнение, следва да предяви иск за установяване съществуването на вземането си предмет на заявлението, в едномесечен срок от получаването на съобщението като в противен случай издадената заповед за незабавно изпълнение ще бъде обезсилена.

С молбата са предявени искове, с които да бъде установено, че ответниците дължат на ищеца суми, произтичащи от Договор за банков кредит от 24.06.2011 г. и договор за поръчителство от същата дата, както следва: 4`210,20 € – непогасена главница по Договор за банков кредит, ведно със законната лихва в/у главницата за времето от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, /27.07.2021 г./ до окончателното погасяване на задължението;

4`304,21 € договорна възнаградителна лихва за периода oт 27.06.2012 г. до 27.06.2021 г.;

3`574,94 € – обезщетение за забава за периода от 27.09.2011 г. до 12.03.2020 г. вкл; 202,13 обезщетение за забава за периода от 14.05.2020 г. до 26.07.2021 г. вкл.

В срока за отговор ответниците са упражнили правото си на отговор. С писмения отговор ответниците оспорват изцяло предявените от „П.И.Б.”АД /“ПИБ”АД/ искове, както по основание, така и по размер, като твърди, че изложените фактически твърдения не отговарят на обективната истина. Изразяват становище, че на първо място, процесният договор е недействителен на основание чл.11. ал.1, т.10 и 20, вр. с чл.22 от ЗПК, поради което и на основание чл.23 от ЗПК, потребителят дължал само чистата ст-ст на кредита, но не и лихви или други разходи по кредита.

Заявява, че процесният договор за банков кредит от 24.06.2011 г. разкрива признаците на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, /обн. ДВ, бр.18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./, доколкото в частност не е налице някоя от отрицателните предпоставки, установени в чл.4 от ЗПК, които служебно следва да се приложат от съда, респективно, да се приложат техните последици, дори и при липса на точното им възпроизвеждане от страната, /т.10 от ТР №1/17.07,2001 г. на ОСГК на ВКС/.

Твърди се, че според разпоредбата на чл.22 от ЗПК, /приложима редакция към момента на сключване на процесния договор - ДВ, бр.18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./, ДПК е недействителен, когато не са спазени императивните изисквания към формата и съдържанието на договора, установени в защита на потребителите, а именно тези по чл.11, ал.1, т.9, 10 и 12 и 20 и чл.12, ат. 1, т.7-9.

Твърди се, че е налице недействителност на договора за кредит, поради нарушаване разпоредбите на чл.11, ал.11, т.9, 10 и 12 от ЗПК. Сочи се, че Договорът за банков кредит от 24.06.2011 г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1. т.9 и т.10 от ЗПК. Твърди се, че в чл.4 от договора е посочено, че годишната лихва е от базовия лихвен % на Б. за €, увеличен с надбавка от 10.01 пункта. Сочи се, че към датата на сключване на договора базовият лихвен % на Б. за € е от 7.99% годишно.

По отношение на уговорения лихвен процент, се твърди, че липсва уточнение на базата, в/у която се начислява същият - дали в/у целия размер на кредита или в/у остатъчната главница.

Заявяват, че това води до неяснота относно начина на разпределяне на лихвата във времето па погасяване, а оттам - и до начина на формиране на възнаградителната лихва. Освен това, 3 лихвеният % не е фиксиран и нарушението на това изискване е пречка да се направи проверка кога и как е начислен и дали отговаря на упоменатия от кредитора размер. По отношение на годишния % на разходите по кредита – договорът, се твърди, че следва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Твърди се, че ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация па потребителя как е образуван размерът па ГПР и общо дължимата сума по договора. Твърди се, че в процесния договор по отношение на ГПР липсва ясно определена методика за формиране на ГПР по кредита - кои компоненти включва и как се формира.