Решение № 187 от 06.05.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Л., 06.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л., II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20234310100229 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от Д. Р. В. против ТП на НОИ Л. и „Български пощи“ ЕАД за установяване на трудов стаж.

Ищецът твърди, че за периода 09.03.1983 г. до 20.11.1993 г. работила като телефонистка, обслужваща над 1 500 телефонни поста в ОУС – С., РСС П., МСТН и ТДП-СЪОБЩЕНИЯ П., Централна поща. Работила на петдневна работна седмица, при пълно работно време, с трудово възнаграждение, изплащано по ведомост.

За периода 01.10.1990 г. до 20.11.1992 г. поддържа, че в трудовата й книжка и издадения образец УП-2 не е вписано, че като телефонистка е обслужвала над 1 500 телефонни поста. Ищецът твърди, че на други работници, с които е работила заедно, в издадени им документи изрично е отразено, че са обслужвали над 1 500 телефонни поста. По това време телефонни централи е имало в големите градове, като до края на 90-те години те са били част от телекомуникационните съоръжения на БТК, а централата в П., където е работил ищеца, е обслужвала над 10 000 поста.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че в периода 01.10.1990 г. до 20.11.1992 г. ищецът е работила като телефонист, обслужват над 1 500 1 телефонни поста, на пълен (осемчасов) работен ден, при пълна (5-дневна) работна седмица, с трудово възнаграждение заплащано в брой, по ведомост.

Заявено е искане за присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът ТП на НОИ оспорва допустимостта на иска.

Ответникът „Български пощи“ ЕАД оспорват за процесния период ищецът да е работила като телефонист, обслужващ над 1500 телефонни поста.

В хода на производството ищецът се представлява от адв. Л. и адв. Х.. В ангажирани по делото писмени бележки представителите на ищеца излагат становище за основателност на заявената претенция. В изводите си те се позовават на събрание по делото гласни доказателства – показанията на разпитаните свидетели и заключение на вещото лице икономист. От показанията на свидетелите се твърди, че е установено, че всички телефонисти в телефонната палата са имали един и същи характер на работа – работили са на смени, при 24 часов цикъл с намалено работно време от седем част, ползвали са допълнителен отпуск от 10 дни за работа при условия на шум и са получавали едно и също трудово възнаграждение. Показанията на свидетелите за ползван допълнителен платен отпуск се подкрепят от заключението на вещото лице, според което той е бил 28 дни, а законово признатия към онзи момент е 14 дни. През м. юли – ноември 1992 г. служителите са преназначавани, а възнагражденията им са били близки по размер. Наред с това за процесния период АТЦ П. е обезпечавала нуждите на над 10 000 поста, тъй като П. по това време е бил сред големите водещи градове в страната.

Ответникът „Български пощи“ ЕАД се представлява по делото от юрисконсулт Г., който по същество излага становище за неоснователност на заявената претенция и заявява възражение относно размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца на представителите му.

Ответникът ТП на НОИ Л. се представлява по делото от юрисконсулт К., която по същество също заявява становище за неоснователност на заявената претенция, а съображения развИ. в писмени бележки. В бележките К. поддържа заявената позиция в хода на производство за недопустимост на заявената претенция с аргумент, че се касае за установяване на факт, а такъв иск е допустим само в предвидено от закона случаи. Подържа също, че придобитият от ищеца осигурителен стаж е признат в рамките на процедурата 2 по пенсиониране. Оспорва се в хода на производството да е установено за процесния период В. да е работи на посочената от нея длъжност, респективно да е обслужвала над 1 500 телефонни поста. В хода на производството не са събрани данни ищецът да е работила при 7-часов работен ден, на смени и да е полагала нощен труд. Липсват данни за отчислените й осигуровки.

Установено е ползването на по продължителен отпуск, но това се отдава на работата на сметни, като се акцентира върху това, че В. е получавала найниското възнаграждение и ползвала най-малък брой дни отпуск. От събраните по делото показанията на свидетели е установено, че обслужваните телефонни постове са отчитани с карти, но няма данни как свидетелите са установили обслужвания брой постове от ищеца, а извод за това се оспорва да може да се изгради на броя на номераторите, който несъмнено е бил голям.

Съдът, след като обсъди събрание по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, прима за установено следното от фактическа страна:

Във връзка с подадено заявление от Д. Р. Вълчева до директора на ТП на НОИ П. за издаване на удостоверение, в което да се впише, че в периода 01.10.1990 г. до 20.11.1992 г. е работила като телефонист, обслужващ над 1 500 телефонни поста, е изготвен отговор. В него се посочва, че след извършена проверка в РУ „Северен централен район на Български пощи ЕАД“ П. липсва информация относно броя на обслужваните от нея телефонни постове, като представят и отговор на отправено от тях запитване до „ВИ.ком Б.“ АД. В отговора от „ВИ.ком Б.“ ЕАД се посочва, че няма данни относно категорията, положен труд от В., както и че всички документи за посочения период са предадени на Български пощи.

В удостоверение по образец (УП-3), издадено от Български пощи – ОПС С., е удостоверено, че за времето от 09.03.1983 г. до 01.10.1990 г. Д. Р. Вълчева е отработила 7 години, 6 месеца и 20 дни на длъжността – телефонист над 1 500 поста – УОС С..

В удостоверение, издадено от РУ „Северен централен регион“ (УП-3) е удостоверено, че за времето от 01.10.1990 г. до 20.11.1992 г. Вълчева е работила на длъжност „телефонистка“ и е отработила 2 години, 1 месец и 19 дни.

В издадена на името на Д. Р. Р. (В.) трудова книжка, ангажирана по делото в преси, е отразено, че в периода 09.03.1983 г. до 01.10.1990 г. тя е работила 3 като телефонист в ОУС С.. На 01.10.1990 г. В. е назначена на длъжност телефонист МСТН П. в РСС П., с основно възнаграждение от 245,00 лв. и допълнително от 6 %. На посочената длъжност е работила до 20.11.1992 г., а към датата на освобождаването й основното й възнаграждението е било в размер на 1 820,00 лв., а допълнителното 6 %.

В хода на производството е изслушано заключение от вещо лице икономист.

При прегледа на ведомостите за заплати за процесния период, съхранявани в „Български пощи“ гр. П., експертът е установил, че трудовите възнаграждения на служителите са изплащани в брой, по ведомост, след положени подпис в нея. Във ведомостите са отразени данни за заеманата длъжност, отработените дни, ползвания основен и допълнителен платен годишен отпуск и отпуск по болест, трудова стаж към определен момент, звеното, основно и допълнително (клас) възнаграждение, месечни добавки за деца, порцион за храна и нощен труд, ако е полагат такъв. Във ведомостите не са записани данни относно продължителността на работния ден и категорията труд. Към ведомостите не са прикрепени справки, съдържащи рекапитулация за вида и размера на осигурителните вноски, а единствено относно общо начислените средства за работна заплата, удръжки за всяка наето лице и общо изплатени средства. За процесния период на длъжност телефонист в РУ „Далекосъобщения“, преобразувано в РУ „Северен Централен регион“ на „Български пощи“ ЕАД П. са работили между 51 и 59 служителя, посочени по брой за всеки месец. Всички те са работили в звено „телефонна бригада“ към Служба СТМ П. град, като няма данни за други записвания освен длъжността „телефонист“. От м. юли до м. ноември 1992 г. поетапно тези служители са преназначени на длъжност „телефонист МСТН“, в това число и ищеца.

Основните трудови възнаграждения на заетите лица на длъжност „телефонист“, без да се отчита допълнителните възнаграждения за прослужено време, за периода е близък по размер, като той варира от 245,00 до 270,00 лв. в началото не период и достига до 1 820,00 и 2 390,00 лв. в края му. Конкретно възнаграждението на ищеца към датата на назначаването й в телефонната бригада на длъжност „телефонист“ на 01.10.1990 г. е било 245,00 лв., на 01.04.1991 г. е увеличено на 260,00 лв. на 01.10.1991 г. на 1 050,00 лв., а на 01.05.1992 г. и до датата на прекратяването на трудовата й връзка на 20.11.1992 г. на 1820,00 лв. За времето от декември 1990 до юни 1992 г. В. е ползвала общо 61 работни дни отпуск или 5 дни за 1990 г. и по 28 дни през 4

1991 г. и 1992 г., като няма данни да е ползвала допълнителен отпуск за работа при вредни условия ва труд. Данните във ведомостите и друга съхранена документация при ответниците не дава възможност да се установи продължителността на работния ден на лицата, работили на длъжност „телефонист“. При проверката не е установено и трудовото досие на ищеца, тъй като те не е предадено за архивиране на БТК.

От ангажирани по делото преписи на ведомости за процесния период се установява, че за част от месеците на В. е изплащано възнаграждение за положен нощен труд без посочване брой на отработените часове.

В съставен от ТП на НОИ П. констативен протокол от 17.11.2022 г. е удостоверено, че за периода 01.10.1990 г. до 20.11.1992 г. Д. В. е работила на длъжност телефонист в РУ „Далекосъобщения“ П., преобразувано в РУ „Северен централен регион на Български пощи ЕАД“ П.. Служебното й досие не е запазено, а за процесния период няма данни тя да е работила при условията на втора категория труд.

В. е подала заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст до НОИ, а с разпореждане от 13.12.2022 г. й е отпусната такава в размер на 467,00 лв. за придобит осигурителен стаж при трета категория от 36 години, 2 месеца и 0 дни. Положеният от ищеца трудов стаж за процесния период е зачетен според справка за осигурителен стаж.

От показанията на свидетелите Т. и С., за които по делото са ангажирани доказателства, че през процесния период (октомври 190 г. до ноември 1992 г.) са работили като телефонисти съм РСС, а след това ППД П. (за Т. е ангажиран препис от трудова книжка, в която е записано, че тя е работила на длъжност телефонист, с основно възнаграждение за периода от 250,00 до 2 235,00 лв. и УП-2, в което е вписано, че за същия период тя е обслужвала над 1 500 т.п., а за С. препис от трудова книжка, в която е записано, че е работила като телефонист, с основно възнаграждение от 165,00 до 2 090,00 лв. за периода) с ищеца в пощата в гр. П.. Всички телефонисти работили в обща зала. По това време нямало автоматично избиране, освен между големите областни градове, като те (телефонистите) осъществявали свръзките между отделните населени места в областта и свръзката с градовете от Южна Б., вкл. с чужбина, предоставяли справки, приемали поръчки. Работата им била на 24часов цикъл, седем дни в седмицата, организирана на смени – първа, втора и 5 нощна. Извършената работа отчитали в листове, в които вписвали градските, извънградските и международните разговори, които са осъществени. На база на тази отчетност се оформяли сметките на абонатите. Във връзка с работата си освен основния отпуск ползвали и допълнителен от десет дни.

Описаната фактическа обстановка се установява на база приетите по делото писмени и гласни доказателства (показания на свидетели и заключение на вещото лице). Съдът не кредитира в цялост показанието на разпитаните свидетели досежно естество на полагания от тях труд и този от ищеца и равното му заплащане, тъй като те не се подкрепят от останалите доказателства. Видно от представените преписи от трудови книжки на разпитани свидетели заплащането на всеки от тях основно трудово възнаграждение е различно от това на ищеца. Това се подкрепя и от заключението на вещото лице, според което лицата, назначени на длъжност „телефонист“ към телефонна бригада са получавали различни основни трудови възнаграждения. Обстоятелството, че всички са работили при едни и същи условия (в едно помещение, на смени и са ползвали допълнителен отпуск), а наименованието на заеманата от тях длъжност е била едно и също – „телефонист“ не са достатъчни да се заключи, че естеството на изпълняваните от тях задължения, респективно обемана на извършвана от тях работа е било идентичен. Аргументи за противното могат да се почерпят от различния размер на заплащаните основни трудови възнаграждения, като за процесния период ищецът е работил винаги при минимума, определен на длъжността.