Решение № 3998 от 25.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3998 гр. София, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20251100502267 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Й. С. Ф. срещу Решение № 22816/16.12.2024 г. по гр.д. №55231/2023 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), с което на основание чл.128, ал.1 СК, са определени мерки за лични отношения на бабата и дядото по бащина линия Т. Г.

Ф. и В. Д. Ф. с децата С. Д. Ф., роден на ********* г., В. Д. Ф., роден на ********* г., и Т. Д.

Ф., роден на ********* г. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение, твърди се несъобразяване на определения режим с интереса на трите деца, а спазването на същия да създава пречки за тяхното образование и възпитание. Отправено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което сезиращите претенции да бъдат изцяло отхвърлени.

Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът в първоинстанционното производство Д. В. Ф. изразява становище в предоставения от съда срок за неоснователност на въззивната жалба.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите страни Т. Г. Ф. и В. Д. Ф., са подали отговор, с който оспорват въззивната жалба.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

1

Софийски градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:

С Решение № 22816/16.12.2024 г. по гр.д. № 55231/2023 г. по описа на СРС е определен режим на лични отношения на В. Д. Ф. и на Т. Г. Ф. с децата С. Д. Ф., В. Д. Ф. и Т. Д. Ф., както следва: в период от 3 месеца след влизане в сила на решението - два пъти месечно – във всяка първа и трета неделя от месеца, за продължителност от не повече от два астрономически часа, единствено в детски контактен център във Фондация „Център отворена врата“, адрес: гр. София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ № 24, ет. 4, офис 1, тел.:

********* e-mail: *********.com, като всяка от срещите се провежда в присъствие на психолог и в отсъствие на родителите Й. С. Ф. и Д. В. Ф., продължителността на всяка среща да се определя от ръководителя на детския контактен център или от посочен от него експерт-психолог в Центъра, който да уведомява поне два дни предварително страните за началния час на всяка от срещите и за тяхната продължителност, като родителите Й. С. Ф. и Д. В. Ф. са задължени да осигуряват присъствието на децата С. Д. Ф., В. Д. Ф. и Т. Д. Ф.

(като същото може да стори всеки един от родителите и поотделно или чрез трето пълнолетно лице, в чието присъствие децата се чувстват спокойни), в детския контактен център, при съобразяване на предварителното уведомяване от страна на ръководителя на Центъра или на посочения от него експерт-психолог относно времето, в което децата следва да присъстват за провеждане на всяка от срещите им с техните баба и дядо по бащина линия Т. Г. Ф. и В. Д. Ф.; след изтичане на този срок, в продължение на 3 месеца - всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10:00 часа до 18:00 часа без преспиване и без присъствие на родител, а след неговото изтичане - всяка първа събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с преспиване, както и 5 дни през лятото по време, което не съвпада с годишния платен отпуск на родителите, като бабата и дядото се задължават да взимат и връщат децата на родителите им по тяхното местоживеене след всеки осъществен контакт.

Между страните не е формиран спор и по делото се доказва от представените пред първоинстанционния съд удостоверение за семейно положение, съпруга и деца, издадено на 02.10.2023 г. от Столична община – район „Младост“ и удостоверение за семейно положение, съпруга и деца, издадено на 25.10.2023 г. от Столична община – район „Витоша“, че въззиваемите са баба и дядо по бащина линия на децата С. Д. Ф., роден на ********* г., В. Д. Ф., роден на ********* г., и Т. Д. Ф., роден на ********* г., а техни родители са Й. С. Ф. и Д. В. Ф..

Изслушана от въззивния съд, Й. С. Ф. изказва притеснения за контактите на децата с двамата прародители, поради липсата на изградена емоционална връзка с последните и обстоятелството, че към момента въззивниците са непознати за трите малолетни. Разказва за среща на близнаците С. и В. с въззиваемия В. Д. Ф., на която последният казал, че те изостават в развитието си. Намира за неподходящо срещите да се провеждат в присъствието на социални работници, психолози или други непознати лица. Уверена е, че двамата родители е нужно да присъстват при осъществяване на контактите между децата и бабата и 2 дядото по бащина линия, тъй като това ще осигури по-лекото им и плавно преминаване, при по – малък стрес. Смята, че за подрастващите е важно да познават прародителите си, но да се виждат с тях, когато пожелаят. Понастоящем приоритетно според майката се явява посещенията на тримата братя на курсове по математика и извънкласни спортни занимания, поради което срещите им с прародителите по бащина линия намира, че следва да се осъществяват два пъти месечно през събота и неделя след 16:00 часа, а първоначалната им продължителност да бъде от час.

При изслушването си пред въззивния съд бащата Д. В. Ф. споделя, че синовете му не са виждали родителите му в продължение на повече от пет години, което е довело до отчуждението на подрастващите и нуждата им от ресоциализация в разширеното семейство.

Счита за необходимо определяне на първоначален преходен период, през който срещите на децата с въззиваемите да се осъществяват два пъти месечно през почивните дни от седмицата с продължителност от два до три часа в негово присъствие. Посочва, че възрастта на С. и В. позволява сми да заявят желанието си за среща с прародителите. Уверен е, че родителите му не биха поставили децата в риск и заявява, че не е присъствал на твърдените от майката за отправени от въззиваемия В. Ф. упреци относно развитието на близнаците.

Пред въззивния съд Т. Г. Ф. заявява съгласието си за срещи с тримата си внуци два пъти месечно по определения с първоинстанционното решение режим. Отчита нуждата от преходен период, който да продължи до три месеца, през което време контактите им с подрастващите да се провеждат в присъствието на бащата. Споделя, че поддържа контакт със сина си, но не и със снаха си. Приема, че в присъствие на майката малолетните са особено притеснени и подтиснати, поради което счита, че по – бързата адаптация на тримата братя предполага срещите им да се провеждат без нейно присъствие. Разказва, че е пенсионер, но все още работи на пълен работен ден от понеделник до петък в проектантска организация. При необходимост, свързана с грижите за подрастващите, изразява готовност да премине на непълен работен ден или възможност да си остане вкъщи. Децата на дъщеря им, които са на близка възраст до тази на синовете на сина им, също посещават дома им.

Намира притесненията на снаха си за неоснователни. Посочва, че различията помежду им са драстични, поради което не може да се определи отнапред срок, след който да се очаква тяхното подобряване. Въпреки това счита, че следва да бъде фиксиран период, след който децата могат да остават в дома й с приспиване, което смята, че не би натоварило внуците й.

Натоварващо за тях приема въведения с първоинстанционното решение преходен период на супервизирани срещи.

При изслушването си от въззивния съд В. Д. Ф. споделя, че доверието между него и съпругата му, от една страна, и снаха им, от друга, е нарушено и се изгражда бавно. Приема, че това се дължи на особености в характера на Й. Ф.. Относно упреците за обидно отношение към децата С. и В. си спомня, че у него възникнали съмнения за здравословен проблем при първото от тях, което смята, че не чувало, тъй като не реагирало на елементарни команди. Споделил опасенията си с родителите, на детето била направена операция и проблемът бил отстранен. Отчита необходимостта от преходен период, през 3 който срещите им с подрастващите да се осъществяват в присъствието на бащата, без участие на майката, която постискала и плашела малолетните. Отрича да са поставяли децата в риск, спомня си, че са полагали грижи за близнаците в продължение на година и осем месеца. Изразява готовност при престой на децата в дома му с приспиване да осигури присъствието им за учебни занимания и извънкласни форми на обучение. Декларира, че дома му разполага с обособена стая на децата.

В изготвените, на основание чл.21, т.15 вр. чл.15, ал.6 ЗЗДет, от АСП, Д „СП“- Красно село за нуждите на въззивното производство социални доклади са отразени данни, че основни грижи за децата В., С. и Т. се полагат от двамата им родители. Подрастващите не са се виждали с прародителите си по бащина линия в продължение на повече от пет години, поради наложена от майката забрана, дължаща се на отправени обиди от дядото към малолетните. Майката счита, че въззиваемите не проявяват необходимата активност за възстановяване на контакта с децата. Споделила е, че родителите на съпруга й не поддържат контакт с нея.Трите деца се обучават в ЧУ „Питагор“, посещават тренировки по таекуондо, плуване и футбол, редовно карат ски. Поддържат контакт с прародителите си майчина линия, с двете си прабаби по бащина разговарят по телефон.

Видно от приетите от въззивния съд социални доклади на АСП, Д „СП“ – Младост по време на социалното проучване въззиваемите са споделили, че са в много добри отношения със сина си и поддържат контакт с него при възможност. Разказват, че по време на проведена на 03.03.2025 г. среща със сина си, снаха си и трите им деца, майката е отправила неверни твърдения и обвинения към тях в присъствието на малолетните. Въззиваемите имат още двама внуци, които често им гостуват и остават с приспиване в дома им. Социалното проучване не е установило рискови фактори в семейната среда на прародителите.

Констатирано е, че в жилището на последните се поддържат много добри хигиенни и битови условия, то е подходящо за отглеждане на малолетните. Наблюдаваната интеракция между прародителите и трите деца е дала основание на компетентната социална служба да заключи, че въззиваемите разговарят свободно с тримата си внуци, които на свой ред проявяват интерес към комуникацията. Поведението на Т. е било свободно, С. се е отпуснал постепенно, а В. е бил леко притеснен. Констатирано е напрежение в отношенията между майката и двамата прародители по бащина линия на подрастващите. Направен е извод, че е в интерес на трите малолетни е определянето на режим на лични отношения с въззиваемите.

Двете социални служби изразяват мнение, че на децата следва да се осигурят условия за физически, психически и емоционален комфорт.

Въз основа на приетата от въззивния съд Комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза (КСППЕ) се установява, че децата В., С. и Т. изпитват удоволствие от общуването с бабата и дядото по бащина линия и имат желание да се виждат с тях понякога. Продължителният междупоколенчески конфликт и резултиращите от него конфликтни взаимодействия между родители силно напрягат малолетните и им се отразява негативно в психоемоционален план. Тези фактори са станали причина най – малкият от тримата братя да не знае името на баба си.

4

Към момента на провеждане на експертното изследване не са отчетени данни за наличието на специфични психологически потребности при тримата подрастващи, които да налагат допълнителни занимания с отделни специалисти. В резултат от доброто отглеждане при малолетните отсъстват когнитивни дефицити, положени са усилия за преодоляване на логопедичните затруднения при С..