Определение № 376 от 03.05.2023, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 376 гр. Ямбол, 03.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20232300500230 по описа за 2023 година Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на „У.А.Г. ПЕЙМЪНТ СОЛЮШЪНС“ АД – акционерно дружество, регистрирано съгласно законите на Р.*****., със седалище гр.***** против разпореждане № 867/23.03.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 745/2023 г. по описа на ЯРС, с което съдът е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК срещу длъжниците „ГЕОДОН ТРАНС" ООД, ЕИК 201807899, И. Д. С., ЕГН ********** и С. Г. С., ЕГН ********** въз основа на Запис на заповед от 03.02.2022 г., предявен за плащане, както на издателя, така и на авалистите на 28.02.2023г. Счита се за неправилно и необосновано приетото от районния съд, че записът на заповед е нищожен, тъй като падежът му е уговорен едновременно по два от посочените в чл.486 ал.1 от ТЗ начина – по т.1 и т.2. Частният жалбоподател твърди, че процесният запис на заповед има само един падеж и той е определен съгласно чл. 537 във вр. чл. 486, ал. 1, т. 1 от ТЗ, а именно „на предявяване“. Падежът е ясно посочен точно под заглавието на ценната книга, и то по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване. На база текста на записа на заповед не остава никакво съмнение, че сумата по същия става изискуема именно в момента на предявяването му. Добавеното понадолу в записа „платим в тридневен срок от датата на предявяването му“, не представлява уговаряне на нов падеж на задължението, различен от падежа „на предявяване“. Желае се отмяна на разпореждането и уважаване на направеното със заявлението по чл.417 от ГПК искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Съдът след като се запозна със становището на частния жалбоподател, както и с делото на ЯРС, образувано като заповедно производство, приема за установено следното:

Ч.гр.д. № 745/2023 г. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК със заявител „У.А.Г. ПЕЙМЪНТ СОЛЮШЪНС“ АД – акционерно дружество, регистрирано съгласно законите на Р.Ч., със седалище гр.***** и солидарни 1 длъжници „ГЕОДОН ТРАНС" ООД, ЕИК 201807899, И. Д. С., ЕГН ********** и С. Г. С., ЕГН ********** за описано в т.9 и т.12 задължение в размер 21 470,08 лв., произтичащо от вземане по Запис на заповед от 03.02.2022 г. за сумата 130 000 лв., издаден от „ГЕОДОН ТРАНС" ООД и авалиран от И. Д. С. и С. Г. С.. В т.14 подробно са описани обстоятелствата, от които произтича вземането, както е и добавено, че записът на заповед е предявен на издателя и авалистите на 28.02.2023 г., но до момента не е постъпило плащане по него.

Направени са искания за издаване на заповед за изпълнение, изпълнителен лист и присъждане на разноски.

Към заявлението е приложен в оригинал запис на заповед от 03.02.2022 г., издаден на 3.02.2022 г. в гр.Ямбол от длъжниците като в текста на същия под заглавието „запис на заповед без протест и без разноски“ е посочен падеж „платим на предявяване“, а след текста на документа е записано изречението: „Настоящият запис на заповед е платим в тридневен срок от датата на предявяването му.“ Въз основа на така изписания в записа на заповед падеж, районният съд е приел, че се касае за липса на падеж, както и че е налице нищожност по смисъла на чл.486 ал.2 вр. чл.537 от ТЗ и е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по заявлението по чл.417 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Въззивният съд намира за правилна преценката на първата инстанция, извършена на основание чл.418 ал.2 от ГПК за това, че представеният документ по чл.417 т.10 от ГПК е нередовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Падежът в записа на заповед е един от задължителните му реквизити, съгласно чл.535 т.3 от ТЗ. Начинът, по който е определен падежа в настоящия случай не попада в хипотезата на чл.536 ал.2 от ТЗ, с която се санира непълнотата в съдържанието - при липса на посочен падеж да се счита, че записът на заповед е платим на предявяване. Падежът по процесния запис на заповед е посочен, но същия в нарушение на чл.486 ал.2 от ТЗ е определен по друг начин, различен от предвидения в чл.486 ал.1 от ТЗ. Съгласно последната разпоредба падежът на менителницата може да бъде: 1. на предявяване, 2. на определен срок на предявяване, 3. на определен срок след издаването, 4. на определен ден. Разпоредбата е недвусмислена, че падежът следва да е определен по един от тези четири начина и не дава възможност за избор на комбинация от тези начини, което се потвърждава и от следващата ал.2, че менителница, издадена с падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, е нищожна.

Определеният по записа на заповед от 3.02.2022 г. падеж веднъж „на предявяване“ и след това „платим в тридневен срок от датата на предявяването му“, както е посочил жалбоподателят не води до неяснота на момента на падежа и по този начин издателят разбира кога точно сумата по ефекта става дължима. Поради използваните два израза за определяне на падеж по записа на заповед, съдът не споделя довода на жалбоподателя, че това улеснява издателя и му дава възможност за гратисен период, в рамките на който може да плати. Дори да е така, изискването за определяне на падеж в менителницата/записа на заповед, законодателят не е обвързал единствено с яснота на 2 момента на изискуемост на задължението, а и с различните последици от начина на определяне на падежа за издателя, джирантите – чл.487 и чл.488 от ТЗ, определяна на сроковете за плащане – чл.491 от ТЗ и въз основа на това уреждане на споровете, които биха могли да възникнат за страните по един запис на заповед.

Проверката, която е длъжен да извърши заповедния съд на документа по чл.417 от ГПК е от строго формален характер и при положение, че процесният запис на заповед не отговаря на изискванията за наличието на падеж и начина на определянето му, съгласно чл.535 т.3 във връзка с чл.486 ал.1 от ТЗ, изводът до който е достигнала първата инстанция, че записът на заповед не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, е правилен.

При това положение, искането по заявлението се явява неоснователно и частната жалба срещу разпореждането за отхвърлянето му следва да бъде оставена без уважение.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „У.А.Г. ПЕЙМЪНТ СОЛЮШЪНС “ АД – акционерно дружество, регистрирано съгласно законите на Р.Ч., със седалище гр.***** против разпореждане № 867/23.03.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 745/2023 г. по описа на ЯРС.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3