Определение № 240 от 13.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 240 гр. Пловдив, 13.06.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно частно гражданско дело № 20225000500238 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК

Производството е образувано по частна жалба вх.№ 1702/21.02.2022г. от Н. Г. Н. против определение № 157/04.02.2022 г. ,постановено по в.ч.гр.д.

1595/21 г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е оставена без разглеждане молба от Н. за изменение на определение № 580/27.10.2021г.,постановено по посоченото в.ч.гр.д. по описа на ОС – Стара Загора в частта на разноските .

По съображенията ,изложени в жалбата жалбоподателят счита това ,че обжалваното определение е постановено в противоречие на материалния закон ,при допуснати процесуални нарушения и необоснованост и заявява искане същото да бъде отменено.

Ответникът по частната жалба „В. „ ЕООД счита същата за недопустима ,респ. неоснователна и заявява искане същата да бъде оставена без разглеждане ,респ. без уважение.

Пловдивски апелативен съд след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното :

Частната жалба от Н.Н. ,предмет на разглеждане в настоящето производство е процесуално допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт ,изхожда от легитимирана страна ,имаща правен интерес от обжалване и следва да бъде разгледана по същество.

Н.Н. е предявил иск против „В. „ЕООД за установяване ,че в качеството му цесионер по договор за цесия ,сключен между него и ПДП има вземания в посочен в исковата молба размер ,по който иск е образувано гр.д.4936/20 г. по описа на РС- Стара Загора.С протоколно определение от 30.06.2021 г. РС1 Стара Загора е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск и е осъдил ищеца Н.Н. да заплати на ответника разноски в размер на 770 лв.С молба от 01.07.2021г. Н. е поискал изменение на това определение в частта на разноските .Извършена е размяна на книжа ,постъпил е отговор по тази молба от ответника като произнасяне от страна на съда липсва.

Същевременно Н. е обжалвал и определението , с което производството по делото е прекратено ,във връзка с което е образувано в.ч.гр.д. 1595/21г. по описа на ОС – Стара Загора ,по което дело въззивният съд с определение № 580 /27.10.2021 г .е потвърдил прекратителното определение на първостепенния районен съд и е осъдил жалбоподателя Н. да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на 200 лв.Постъпила е молба от Н. вх.

№ 5755/10.11.2021г. ,с която е посочил ,че е молба по чл.248 от ГПК ,насочена спрямо посоченото определение на въззивния съд като е поискал съдът да постанови определение ,с което да отмени определението на РССтара Загора , с което Н. е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 770 лв. като алтернативно е поискал,ако съдът счете ,че първоинстанционния съд следва да се произнесе по отношение на искането за изменение на определението в частта на разноските ,да изпрати делото на този съд.

По тази молба е постановено определението ,предмет на обжалване ,с което въззивния съд е приел,че доколкото искане ,отправено до съда по чл.248 от ГПК касателно присъдени разноски за въззивното производство в размер на 200 лв. изобщо не е направено ,то молбата е безпредметна и е оставил същата без разглеждане

.Констатирал е обаче

,че първоинстанционният районен съд не се произнесъл по искането на Н. за изменение на протоколното определение от 30.06.2021 г. в частта на разноските ,поради което е постановил след влизане в сила на обжалваното тук определение делото да бъде изпратено на РС – Стара Загора за произнасяне по заявеното искане по чл.248 от ГПК.

Определението в неговата обжалвана част ,в която молбата на Н. по чл.248 от ГПК е оставена без разглеждане е правилно. Макар и формално като основание на искането да е посочена гореказаната разпоредба и формално това искане да е било насочено към определението на въззивния съд ,в частта ,в която Н. е осъден да заплати разноски на въззиваемата страна в размер на 200 лв. ,то конкретно заявеното с нея искане е да бъде отменено определението на РС – Стара Загора в частта на разноските ,алтернативно делото да бъде върнато на РС – Стара Загора за произнасяне по заявеното от Н. искане за изменение на това определение в частта на разноските.При това положение и доколкото искане за изменение на определението на въззивния съд в частта на разноските изобщо не е заявено ,молбата наистина е била безпредметна и правилно съдът не я е разгледал ,а е постановил делото да се изпрати на компетентния да се произнесе съд по действително заявеното 2 искане за изменение на определението на РС- Стара Загора в частта ,в която Н. е бил осъден да заплати разноски на ответника в размер на 770 лв .

С оглед на горното настоящата инстанция намира определението на ОС – Стара Загора ,предмет на обжалване в настоящето производство ,за правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 157 / 04.02.2022 г. ,постановено по в.ч.гр.д.1595 /21 г. описа на ОС – Стара Загора .

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3