Решение № 607 от 11.11.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 607 гр. Казанлък, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20245510100467 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от В. И. П., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез пълномощника Еднолично адвокатско дружество Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. от САК, с адрес: ****, против „С.К.“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Н.П.П., с която са предявени установителни искове на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10, вр. чл.19 от ЗПК, вр. чл.

143, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ****, сключен между В. И. П. и „С.К.“ ООД от ****г.; на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, под евентуалност чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД за провъзгласяване нищожността на клаузата на чл. 11 от договор за потребителски кредит № **** сключен между В. И. П. и „С.К.“ ООД от ****г.. Ищецът В. И. П. извежда съдебно предявените права при твърденията, че на **** г. сключила със „С.К.“ ООД договор за паричен заем № **** за сума в размер на 1000 лв., платима на 29 седмични погасителни вноски при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,05%, годишен процент на разходите - 49,91%. Твърди, че договорът за потребителски кредит, а в условията на евентуалност клаузата на чл. 11, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 19 от ЗПК, за което излага подробни съображения. На следващо място, поддържа, че и договорът за потребителски заем, сключен с "С.К." ООД, е нищожен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, с което се нарушавал принципът на добросъвестност и 1 справедливост, а освен това било налице нарушаване на нормативно установения размер на ГПР и заобикаляне на закона. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като приеме, че договорът за потребителски заем, евентуално клаузата на чл. 11, ал. 2 са нищожни на посочените основания, като прогласи за нищожен и договора за потребителски заем. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „С.К.“ ООД, който заявява, че оспорва исковата молба като неоснователна и заведена в условията на злоупотреба с право и моли съдът да я отхвърли. Намира процесуално поведение на ищцата за злоупотреба с процесуални права, противоречаща на принципа за законност и добросъвестност в процеса, прогласен в чл. 3 ГПК. Твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Клаузата за неустойка била действителна и по смисъла на ЗЗД. В срока за отговор на исковата молба на основание чл. 211 ГПК ответното дружество предявява насрещен иск срещу В. И. П., с който моли съда да осъди П., ЕГН при условията на евентуалност, в случай че целият договор бъде обявен за недействителен - на основание чл.

23 ЗПК, да заплати на „С.К.“ ООД, ЕИК 202531869 сумата от 431,42 лева, представляваща част от неизплатено задължение за главница в общ размер на 1000 лева по Договор за потребителски кредит № **** от **** г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. Претендира разноски в производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на насрещния иск.

Ответникът по насрещният иск заявява, че искът е процесуално допустим и основателен в конкретно предявения частичен размер. Твърди, че договорът за паричен заем е нищожен и ответникът по насрещния иск дължи по него връщане само на чистата главница, която била в размер на 1000 лева. С оглед нищожността на договора признава насрещния иск само в частично предявения размер от 431,42 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че на ****г. между В. И. П., ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател - заемател, и „С.К.“ ООД, в качеството му на кредитор - заемодател, е бил сключен Договор за потребителски кредит № **** по силата на който „С.К.“ ООД предоставило на В. И. П. сумата в размер на 1000 лв., която ищецът се задължил да върне на 29 седмични погасителни вноски в размер на 3 х 7.79 лв. и 26 х 42.64 лв. заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40,05%, и годишен процент на разходите от 49, 91%.

В чл. 5 от Договора страните се договорили, че в срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като били 2 поставени множество условия за това. При един поръчител същият следвало да получава възнаграждение в размер попе на 7 минимални работни заплати, а при двама - поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен“ в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора, при неизпълнение на условията по чл.

5 се дължала фиксирана неустойка в размер на 694,99 лв.

Въпреки формално дадената възможност на кредитополучателя да осигури обезпечение в тридневния срок, още със сключването на Договора му била начислена така наречената неустойка в размер на 694,99 лв. Същата била включена в погасителния план още от самото начало, като било посочено, че погасителната вноска се изменя в размер на 63 лв., а общото задължение ще бъде в размер на 1827 лв.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза с вх. № 14882/22.10.2024г., която съдът приема като обективно и компетентно изготвено се установява, че предвид размера на отпуснатия кредит и общо изплатената от В. И. П. сума по кредита ( и поконкретно неустойка в размер на 2694,99 лева) и използвайки нормативно установената формула в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, и като се включи начислената неустойка за непредоставяне на поръчител, действителният размер на ГПР по договор за паричен заем № **** е 623,5019.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По предявения главен иск от В. И. П. срещу „С.К.“ ООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 ал.1 т.10, вр. чл.19 от ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, за да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договора за кредит е нищожен на заявените правни основания.

Въз основа на събраните писмени доказателства по делото настоящият съдебен състав приема, че между „С.К.“ ООД и В. И. П. е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който „С.К.“ ООД предоставило на ищеца-кредитополучател потребителски кредит в размер на сумата от 1000 лв.

Сключеният между ищеца и „С.К.“ ООД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.

9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на 3 улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на императивните норми на закона, на добрите нрави, което се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установи, че вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо изплатената от В. И. П. сума по кредита ( и по-конкретно неустойка в размер на 694,99 лева) и използвайки нормативно установената формула в приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, и като се включи начислената неустойка действителният размер на ГПР по договор за паричен заем № **** е 623,5019.

Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК. Съгласно чл. 19 ЗПК - ГПР изразява общите разходи по 4 кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения), като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора услуги заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК - ГПК да не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

С невключването на скритото възнаграждение се постига заблуждаваща търговска практика по см. на С-453/10 на СЕС. Уговорката има неравноправен характер, от което следва неравноправен характер на договора относно цената на отпуснатия кредит. При включване на това скрито възнаграждение, размерът на ГПР нараства и по размер нарушава чл. 19, ал. 4 ЗПК, следователно с оглед чл. 19, ал. 5 ЗПК, предвиждащ, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, т. е. договорът за кредит следва да съдържа ГПР с вярно и коректно посочване, което ще е такова, ако съответства на параметрите на договореното във връзка със задълженията на потребителя, неговите преки и косвени разходи. Ето защо в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК.

Предвид гореизложеното, предявеният установителен иск на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10, вр. чл.19 от ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ****, сключен между В. И. П. и „С.К.“ ООД от **** г., като основателен, следва да бъде уважен.