Решение № 225 от 17.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Пловдив, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330117123 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Предявени са от „АПС Бета България“ ЕООД срещу И. С. Ч. обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.

79, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, за заплащане на следните суми: сумата от 873,22 леваглавница; сумата от 190,15 лева – договорна лихва за периода от ***.; сумата от 341,23 лева обезщетение за забава върху главницата за периода от ***, всички суми произтичащи от Договор за потребителски кредит № ***., сключен между ответника и „Кредисимо“ ЕАД и заплатени от „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител по договор за поръчителство от ***, както и за сумата от: 753,96 лева възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от ***, 241,93 лева– обезщетение за забава за периода от ***. върху главницата по Договора за предоставяне на поръчителство, и които вземания по посочените договори са прехвърлени съгласно Приложение № 1 от *** към Договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от *** от „Ай Тръст“ ЕООД на ищеца, ведно със законната лихва от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – ***., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 3261 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от *** г. по ч. гр.д. № 5049/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, VІІІ гр. състав.

В исковата молба, ищецът твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, бил сключен 1

Договор за потребителски кредит № ***. Договорът бил сключен от разстояние при съответно приложение на нормите на ЗПФУР. По силата на цитирания договор, ответникът усвоил сумата от 1000 лева, която следвало да бъде върната, ведно с договорената възнаградителна лихва, на 13 месечни вноски, с ГЛП 41.24 % и ГПР – 50 %, с падеж: *** Длъжникът не изплатил в срок сумите по договора за паричен заем, поради което на ***. „Ай Тръст“ ЕООД – като поръчител по силата на договор за поръчителство, заплатило претендираните от „Кредисимо“ ЕАД суми, с което се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор.

В чл. 2 от раздел X от договора било посочено, че при забава в плащанията на погасителните вноски, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Посочва се, че с Договор за прехвърляне на вземания от ***, „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ЕООД са прехвърлили на ищеца вземанията към ответника. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия. В случай, че се приеме, че длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, моли се това да бъде сторено в хода на исковия процес.

Крайният падеж по договора бил изтекъл. С оглед изложеното, за събиране на сумите по договора, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на която било образувано ч. гр. д. № 5049/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив. По делото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Предвид изложеното, се излагат съображения за наличие на интерес от предявяване на искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, които се моли да бъдат уважени. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника И. Ч., чрез назначения й особен представител – адв. С. П.. Сочи се, че ищецът не е представил доказателства за сключването на договора, липсвали и доказателства дали са приети от ответника общите условия, договора и погасителния план. Не ставало ясно по какъв начин ответникът е усвоил сумата, предмет на договора и не можело да се направи извод усвоена ли е въобще и в какъв размер. Твърди се, че част от претендираните вземания са погасени по давност и не се дължали от ответника. Според особения представител на ответника, погасено по давност е вземането за договорна възнаградителна лихва върху главницата; претендираната лихва за забава, както и законната лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство. Взиманията за главница също били погасени по давност, с изключение на последната вноска. По отношение на договора за поръчителство, се сочи, че тъй като договорът не е представен, претендираната сума е недоказана. Поради изложеното се иска да бъдат отхвърлени предявените искове.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между трети неучастващи в процеса лица – „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ООД, от една страна, и ответницата И. Ч., от друга, са сключени на *** съответно договор за потребителски кредит № 847083 и договор за предоставяне на поръчителство. Това обстоятелство документално се потвърждава и от представените с исковата молба писмени доказателства – преписи от договора за кредит и договора за предоставяне на гаранция, погасителен план и стандартен европейски формуляр.

Спорно е дали сключеният между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ООД и ищеца „АПС Бета България“ ЕООД рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г. е произвел действие. По този въпрос съдът намира следното:

С исковата молба е представен препис от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г., сключен между горепосочените лица. Този договор представлява по правната си същност договор за цесия, чиято правна уредба е в чл. 99-100 от ЗЗД. В частта „Предмет на договора“ се сочи, че при условията на договора цедентът прехвърля на цесионера свои вземания, посочени в Приложение № 1 към същия. Посочено е, че приложението представлява неразделна част от договора. Това приложение обаче не е представено по делото. Следователно, не се установява ищецът „АПС Бета България“ ЕООД да е придобил парично вземане от ответника И. Ч..

За да бъде уважен искът за съществуване на вземане, ищецът е длъжен да установи правния си интерес от воденето на иска, както и съответния правопораждащ факт.

В настоящия интересът от водене на иска, доколкото той е предвиден изрично от законодателя, е налице (чл. 415, ал. 1 от ГПК). С оглед на горните констатации за фактите, съдът приема, че втората предпоставка за уважаване на иска не се е осъществила – „АПС Бета България“ ЕООД не доказва да е материално легитимиран кредитор на ответницата И. Ч.. Не се доказва дружеството да е придобило вземане от нея като длъжник чрез цесия, на каквито твърдения то обосновава претенцията си.

Въз основа на гореизложеното, претенцията се намира да не е доказана в своето основание и като такава следва да се отхвърли в цялост.

При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има ответницата, но такива не са сторени, поради което не се дължат.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „АПС Бета България“ ЕООД срещу И. С. Ч. обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, за заплащане на следните суми: сумата от 873,22 лева- главница; сумата от 190,15 лева – 3 договорна лихва за периода от ***.; сумата от 341,23 лева обезщетение за забава върху главницата за периода от ***, всички суми произтичащи от Договор за потребителски кредит № ***., сключен между ответника и „Кредисимо“ ЕАД и заплатени от „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител по договор за поръчителство от ***, както и за сумата от: 753,96 лева възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от ***, 241,93 лева– обезщетение за забава за периода от ***. върху главницата по Договора за предоставяне на поръчителство, и които вземания по посочените договори са прехвърлени съгласно Приложение № 1 от *** към Договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от *** от „Ай Тръст“ ЕООД на ищеца, ведно със законната лихва от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – ***., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 3261 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от *** г. по ч. гр.д. № 5049/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, VІІІ гр. състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4