Определение № 184 от 21.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 184 гр. Пловдив, 21.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Бранимир В. Василев

Надежда Н. Дзивкова Рашкова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20245300503407 по описа за 2024 година Производство по чл. 413 ал. 1 от ГПК.

Образувано е по подадена от заявителя „ Водоснабдяване и Канализация „ ЕООД – гр. Пловдив частна жалба вх. № 117 015/14.11.2024 г. / по описа на РС – Пловдив / срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 5886/12.07.2024 г. по ч.гр.д. № 12 136/2024 г. по описа на РС – Пловдив в частта за разноските.

Частният жалбоподател поддържа, че заповедта не съдържа произнасяне по всички направени от него разноски за заповедното производство и конкретно по претендираното в заявлението му адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. – за което узнал при получаването на издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист, т.к. самата заповед не се връчва на заявителя. Моли същото да му бъде присъдено и да се издаде изпълнителен лист и за него.

Съдът установи следното:

По ч.гр.д. № 12 136/2024 г. по описа на РС – Пловдив е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5886/12.07.2024 г., с която е разпоредено длъжникът Н. И. Я. да заплати на заявителя „„ Водоснабдяване и Канализация „ ЕООД – гр. Пловдив сумата 1 693,87 лв. - главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за период 05.12.2019 г. – 05.06.2024 г. за обект в гр.

Пловдив, с абонатен № 0101094350, ведно със законната лихва, считано от 11.07.2024 г.; сумата 194,05 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочената главница за периода 29.02.2020 г. – 31.05.2024 г., както и направени за заповедното производство съдебни разноски в размер на 37,76 лв. – ДТ. Отказано е присъждане на разноски, съставляващи адвокатско 1 възнаграждение от 400 лв. с доводи, че в договора за правна помощ не е посочено как е договорено и извършено плащането на това възнаграждение – в брой или по банков път, с оглед което и предвид разликата в доказването на двата вида плащане / т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК / съдът не може да прецени дали същото е реално платено.

Заповедта по чл. 410 от ГПК е влязла в сила – надлежно връчена е на длъжницата на 29.07.2024 г., възражение от нея по чл. 414 от ГПК не е подадено.

С Разпореждане № 25 402/08.09.2024 г. е разпоредено издаване на изпълнителен лист за вземанията по заповедта. Такъв е издаден на 09.09.2024 г. и е получен от заявителя на 21.10.2024 г. / л. 19 от първоинстанционното дело/.

При така установеното съдът намира следното:

Частната жалба е в срок спрямо получаването на казания изпълнителен лист /заповедта по чл. 410 от ГПК не е връчена на заявителя /, т.к. е депозирана в изпълнение на указанията на заповедния съд за изправяне на нередовности на подаденото пред него искане от заявителя „ В и К „ ЕООД със същия предмет / за допълване на заповедта с присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение /, което искане е входирано под № 109 208 от дата 25.10.2024 г..

Съгласно задължителните разяснения по т. 7 от ТР № 4/18.06.2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато произнасянето на заповедния съд по разноските е погрешно – несъобразено с правилата на чл. 78 от ГПК, включително и когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива, заинтересованата страна разполага с уредената в чл. 413 ал. 1 от ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Настоящия случай е именно такъв, доколкото в заповедта за изпълнение не са присъдени претендираните от заявителя разноски в пълния им предявен размер.

По изричната разпоредба на чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не се представя за връчване.

Предвид изложеното частната жалба е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Споделят се изцяло фактическите констатации и правните изводи на заповедния съд за отказ да се присъдят на заявителя и разноски, съставляващо адвокатско възнаграждение.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Ето защо, в договора за правна помощ трябва да е вписан начина на плащането – ако е по банков път задължително се представят доказателства за извършване на 2 плащането, а ако е в брой, то тогава вписването в договора, че плащането е извършено е достатъчно, т.к. в тази му част договорът има характер на разписка.

В случая – както правилно е приел районния съд, в договора за правна помощ / л. 5 от първоинстанционното дело / не е вписан уговорения начин на плащане на възнаграждението, нито че плащането е извършено в брой. Така не може да се презюмира – не се и твърди от частният жалбоподател, че възнаграждението на упълномощения адвокат е престирано в брой, съответно че в тази му част договорът има характер на разписка, доказваща плащането.

Не са представени и доказателства за плащане по банков път.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Водоснабдяване и Канализация „ ЕООД – гр. Пловдив срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 5886/12.07.2024 г. по ч.гр.д. № 12 136/2024 г. по описа на РС – Пловдив в частта за разноските – неприсъдени на частният жалбоподател разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3