Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 44228 от 23.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47558/2025
Вид
Определение № 44228
Подписан
23.10.2025
Състав
КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44228 гр. София, 23.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110147558 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „С в“ АД срещу Х. А. П.в, с която са предявени искове за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 71465/2024 г. по описа на СРС, 167 състав.

С исковата молба е предявен установителен иск за сумата от 1612,45 лв. – неплатени задължения за доставени В и К услуги за период, който е различен от периода, за който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 71465/2024г. по описа на СРС, 167 състав, съгласно депозираното от „С в“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Предвид гореизложеното, с разпореждане от 08.10.2025г. съдът е указал на ищеца в 1седмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности, като: 1/ обоснове правния си интерес да бъде признато за установено, че ответникът дължи суми за периоди, различни от тези, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение; 2/ посочи ясно и в съответствие с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за какви периоди (с начална и крайна дата) претендира процесните суми; 3/ формулира надлежно искането си по предявените искове, като изрично посочи за какви периоди (в съответствие с издадената заповед по чл. 410 ГПК) претендира процесните суми. Ищецът е предупреден за последиците от неизпълнението на дадените му указания.

Препис от разпореждането е връчен на ищеца на 09.10.2025г., като в рамките на предоставения от съда едноседмичен срок ищецът е подал молба вх. № 331582/10.10.2025 г., в която за пореден път е посочил различен период на доставените В и К услуги, като не е обосновал и правен интерес да бъде признато за установено, че ответникът дължи суми за периоди, различни от тези, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение.

Исковото производство по чл. 422 от ГПК е продължение на заповедното производство, поради което предмет на доказване са паричните вземания с посочените основание, размер и период пред заповедния съд. Формален аргумент за това е, че съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът се счита за предявен от датата на сезиране на заповедния съд.

Следователно фактическите твърдения на претендиращия спорното право следва да са идентични.

1

Съгласно установената съдебна практика (решения № 152 от 28.04.2014г. по гр.д.№ 7541/13г.на ІV гр.о., № 171 от 24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г.на ІV гр.о., № 50 от 29.06.2012г. по гр.д.№ 716/11г.на ІV гр.о., № 412 от 5.02.2014г. по гр.д.№ 2190/13г.на ІV гр.о. на ВКС и много други) правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК има само кредитор, който ще установява съществуването на вече оспорено в заповедното производство вземане.

Целта е с решението по този иск да се признае или отрече същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение.

Така предявения иск е продължение на защитата на кредитора по повод направени в заповедното производство възражения на длъжника, поради което не може да се променя материалноправната характеристика на вземането и с искане съдът да се произнесе по нещо, различно от предявеното в заповедното производство.

Съдът е длъжен да извърши преценка за идентичност на претендираното материално право и я прави въз основа на неговата индивидуализация по страни, период и предмет, въведена от ищеца по иска за съществуването на вземането.

В този смисъл – недопустимо е производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК при липса на идентичност на вземането по издадената заповед за изпълнение и предмета на предявения установителен иск.

Ето защо производството следва да бъде прекратено, а заповедта за изпълнение – обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, доколкото, въпреки неколкократно дадените от съда указания, страната не е отстранила констатираните нередовности.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 47558/2025 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 167 състав.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 18.12.2024г. по ч.гр.д. № 71465/2024г. по описа на СРС, 167 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2