Решение № 1132 от 18.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1132 гр. Бургас, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостина П. Петкова

Членове:

Йорданка Г. Майска

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Радостина П. Петкова Въззивно гражданско дело № 20222100501686 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по постъпила въззивна жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР, със седалище: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт Янка Табакова, против решение № 76 от 26.08.2022 г. по гр. д. № 230/2022 г. на Районен съд – Средец, с което въззивната дирекция- ответник е осъдена да заплати на ищеца П. К. К., ЕГН: ********** сумата от 814.21лв. - главница, представляваща дължимо и неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 95.95 часа, получени чрез преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.06.2019 г. до 09.07.2020 г. нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 01.06.2022 г. до окончателното плащане ,заедно със сумата от 182.66 лв. – лихва за забава върху главницата за периода до 31.05.2022 г., както и да заплати на ищеца 300 лв. – разноски по делото, и 300 лв. – платено от бюджета на съда за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.

В жалбата се изразява недоволство от решението, като се твърди, че същото е неправилно и необосновано. Сочи се, че на ищеца своевременно и коректно е отчетен и заплатен положение нощен труд за исковия период –съобразно специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР. Затова необоснован и несъобразен със специалната правна уредба е изводът на съда ,че е налице разлика между отчетения и положения нощен труд и че тази разлика представлява извънреден труд ,който следва да се заплати съобразно часовата ставка ,предвидена за заплащане на извънреден труд .В тази връзка съдът неправилно е приел ,че е налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща 1 служителите на МВР, която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата –с аргумент ,че в противен случай служителите на МВР ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение спрямо работниците по трудови правоотношения , регулирани от КТ.Съдът не е отчел обстоятелството, че пред процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове, уреждащи реда за организация и разпределяне на работното време ,за неговото отчитане ,компенсиране на работа извън редовното работно време ,режим на дежурства ,време за отдих и почивките на държавните служители в МВР /цитирани подробно във въззивната жалба/. В посочените специални актове липсва регламентация за преизчисляване при сумарното отчитане на работното време по отношение на общия брой часове положен труд, поради което се възразява, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да обоснове препращане по аналогия към цитираната Наредба, предвид наличието на специална регламентация, предвиждаща друг ред на отчитане и заплащане на нощния труд ,положен от държавните служители от МВР. Твърди се, че дори и да се приеме препращането по аналогия към тази Наредба ,тъй като ограничението в Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г./действали за процесния период / е за полагане на не повече от 8 часа нощен труд от държавните служители в МВР ,то при приравняване на нощния труд ,положен от служителите в МВР към дневен се получава коефициент 1/8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд. Излагат се доводи, че заявения в исковата молба коефициент 1,143 се получава при приравняването на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен ,което е приложимо към трудовите правоотношения по реда на КТ и служебните правоотношения по ЗДС,но не и в настоящия случай, поради което се твърди, че като е приел противното, първоинстанционният съд е постановил необосновано решение. Отделно от това, се излагат съображения за неправилност на мотивите, с които е прието, че при преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143 се получава извънреден труд –не са съобразени с целта на коефициента да определи така възнаграждението на работника, че за положен от него 7 часа труд през нощта да получава възнаграждение за 8 часа труд. В този случай работникът 2 не работи извънредно по смисъла на чл. 143 ал. 1 КТ /не е налице работа извън установеното за работниците работно време /. Неточно е разбирането, че получените часове в повече при преизчисляването на нощния труд в дневен представляват извънреден труд. Моли за отмяната на решението и постановяване на ново, с което се отхвърлят исковите претенции.

Претендират се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. В случай, че съдът потвърди обжалваното решение е направено възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец, подаден чрез процесуалния му представител, с който се оспорва въззивната жалба. Излага съображения, че за процесния период по силата на чл. 187 ал. 9 ЗМВР са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, които са уреждали реда за организацията и разпределянето на работното време, дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители на МВР.В тах 2 липсва норма за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1,143 ,но липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово наложена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен /каквато забрана би била противоконституционна /,а като празнота в уредбата за държавните служители на МВР.

Счита, че при наличието на такава непълнота в специалната уредба следва да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата ,което правилно е сторил първоинстанционният съд. Сочи, че в допълнение към мотивите на районния съд, че на основание чл. 187 ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за тримесечен период. Коефициентът се определя като нормална продължителност от 8 часа дневен труд, която се разделя на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд. В този смисъл са изчислени положените от ищеца часове нощен труд ,установени по делото. Затова се моли за потвърждаване на решението. Цитира съдебна практика на районните и окръжните съдилища в цялата страна в сочения смисъл. Претендира присъждане разноските пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание, страните не изпращат представители. Представят писмени становища.

Районният съд е бил сезиран с предявени от ищеца искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати /след направено и прието изменение на размер на исковете на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК/ сумата от 814.21лв. - главница, представляваща дължимо и неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 95.95 часа, получени чрез преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.06.2019 г. до 09.07.2020 г. нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 01.06.2022 г. до окончателното плащане ,заедно със сумата от 182.66 лв. – лихва за забава върху главницата за периода до 31.05.2022 г.

Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение.

По делото страните са ангажирали доказателства в подкрепа на доводите си.

С първоинстанционното решение, съдът е уважил изцяло исковете и е присъдил в полза на ищеца направените по делото разноски. В тежест на ответника са възложени дължимите по делото държавни такси и възнаграждението на вещото лице за извършената по делото експертиза, от чието заплащане ищецът е освободен.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на основание чл.269 от ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

По делото страните не спорят, а от данните се установява, че за исковия период 3 между страните е действало служебно правоотношение, поради което съобразно чл.142 ал.1, т.1 от ЗМВР ищецът има статут на държавен служител. Предвид това приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл. – по аргумент на чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Не се спори също, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият е полагал труд и през нощта /за времето от 22. 00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Спорен по делото въпросът за начина на изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Въззивникът счита, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства и въз основа на тях е направил правилни фактически и правни изводи, които въззивната инстанция споделя и препраща към тях основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, с оглед оплакванията в жалбата следва да се отбележи следното:

Нормите на чл.176 и чл.178 от ЗМВР определят елементите на месечно възнаграждение на държавните служители на МВР - основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, в т.ч. и за извънреден труд. Нормата на чл.187 ЗМВР определя продължителността на работното време на държавните служители в МВР подневно и на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Съгласно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и последващите наредби липсва такова изрично правило.

Действително през процесния исков период са действали Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020 г. Преди това са действали Наредба № 4

8121з-407 от 11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. Текстовете на чл. 3 и в четирите наредби са идентични - при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143, като в действащите за процесния период наредби липсва възможност за такова преизчисляване на положения нощен труд