Определение № 262118 от 28.01.2021, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И

Е гр. София, 28.01.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-А въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов ч.гр.д. № 11065/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК вр. чл. 32а ПВ.

Образувано е по частна жалба от 16.09.2020 г. (по куриер на 15.09.2020 г.) на В.С. чрез адв. Р.С.срещу Определение № 1166 от 21.08.2020 г. на съдията по вписванията при СРС Н.К., с което по молба за вписване вх. № 46182/21.08.2020 г. на В.С. е отказано вписване на Декларация за отказ от право на ползване върху недвижим имот по рег. № 1867 от 21.08.2020 г.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение не е мотивирано, тъй като съдията по вписванията посочил, че процесната декларация е за отказ от право на строеж, а не от право на ползване, като цитирал Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС, което не било относимо към молбата за вписване. Молителят бил заинтересован от вписването в качеството си на собственик на процесния имот. Прилага актуална скица, от която било видно, че няма разлика с представената към молбата за вписване. Иска отмяна на обжалвания акт.

Ответници по частната жалба не са конституирани поради едностранния характер на настоящото производство.

Съдът, като прецени събраните доказателства и обсъди изложените доводи, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е допустима като постъпила в срок от надлежна страна срещу обжалваем акт, и разгледана по същество е основателна.

С обжалваното определение е прието, че не е представена актуална скица-копие от кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ съгласно приложимата подзаконова уредба и молителят не е посочил в какво качество подава молбата за вписване за процесната декларация, като така не е обосновал интерес от вписване на декларацията.

В мотивите на обжалвания акт е налице техническа грешка, допусната от съдията по вписванията, който на едно място в акта неправилно е посочил, че се касае за декларация за отказ от право на строеж. От останалите мотиви на акта ясно се разбира, че процесна е декларацията за отказ от право на ползване, а не право на строеж.

Техническа е и грешката относно неправилно посочения номер на Тълкувателното решение на ОСГТК на ВКС – ясно е, че се касае за ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС, чиято т. 6 е имал предвид съдията по вписванията.

В производството по вписвания липсва изрично изискване за мотивиране на актовете на отказите за вписванията на съдията по вписванията (чл. 79-87 ЗКИР и чл. 32а ПВ). За това производство са приложими общите правила на охранителните производства и правилата на исковото производство с изключение на чл. 207 - 266 и чл. 303 - 388, сред които са разпоредбите на чл. 236 и чл. 254 ГПК относно изискванията за съдържанието на съдебните актове (чл. 87 ЗКИР вр. чл. 540 ГПК).

Мотиви на акта на съдията по вписванията са необходими с оглед осъществяване правото на защита при незаконосъобразен отказ (Определение № 194 от 10.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 95/2010 г., II г.о.; Определение № 126 от 8.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 94/2010 г., I г. о.). Мотивите на обжалвания акт са ясни, поради което не препятстват упражняване правото на защита на жалбоподателя срещу него.

Към частната жалба е приложена актуална схема на самостоятелен обект в сграда относно процесния апартамент от 08.09.2020 г., с което е отстранена една от нередовностите на молбата за вписване, а в настоящото производство е допустимо да се събират нови доказателства, включително за отстраняване нередовности на същата молба (чл.

538, ал. 2, изр. 3 ГПК вр. чл. 278, ал. 2 ГПК и Определение № 157 от 1.10.2019 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 3014/2019 г., I г. о.; Определение № 2 от 3.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3113/2018 г., II г. о.; Определение № 314 от 16.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4190/2016 г., I г. о.; Определение № 163 от 20.04.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 61/2010 г., II г. о.; Определение № 131 от 31.03.2009 г. на ВКС по ч. пр. гр. д. № 123/2009 г., II г. о.).

Собственикът на имота има интерес да иска вписване на нотариално заверена декларация по чл. 100, ал. 1 ЗС за отказ от вещно право на ползване върху недвижим имот, тъй като е заинтересовано лице, в чиято правна сфера отказът ще се отрази (чл. 8 ПВ, чл. 531, ал. 1 ГПК и Определение № 14 от 18.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2154/2020 г., I г. о.; Определение № 147 от 10.09.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1470/2020 г., I г. о.; ). Поради това липсата на посочване в молбата за вписване в какво качество се иска вписване на процесната декларация не представлява нередовност, тъй като молителят е приложил нотариален акт, от който е видно, че е собственик на имота.

С оглед на гореизложеното и встъпвайки в правомощията на инстанция по същество по чл. 278, ал. 2 ГПК, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено вписване на горната декларация. След отмяната на отказа на съдията по вписванията декларацията се счита вписана с поредност към момента на подаване на молбата за вписване до съдията по вписванията съгласно чл. 577, ал.

3 ГПК (Определение № 2 от 03.01.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.

3113/2018 г., II г. о.).

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение № 1166 от 21.08.2020 г. на съдията по вписванията при СРС Н.К., с което по молба за вписване вх. № 46182/21.08.2020 г. на В.С. е отказано вписване на Декларация за отказ от право на ползване върху недвижим имот по рег. № 1867 от 21.08.2020 г.

ДА СЕ ВПИШЕ в книгите по вписванията на

Службата по вписванията – гр. София Декларация за отказ от право на ползване върху недвижим имот по рег. № 1867 от 21.08.2020 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.