Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260000 от 06.01.2022, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Търговско дело 424/2020
Вид
Решение № 260000
Подписан
06.01.2022
В сила
25.02.2022
Състав
СИЛВИЯ ЯЦОВА ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.60 · Закон за кредитните институции

РЕШЕНИЕ

№260000

Гр.Русе, 06.01.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в открито съдебно заседание на 7 декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА

При секретаря МАНЯ

ПЕЙНОВА като разгледа докладваното търговско дело №424 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по глава ХХХII ГПК.

Исковете са обективно кумулативно съединени, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430-432 ТЗ.

Ищецът „Ю.Б.“АД, ЕИК***, чрез пълномощник адвокат Д.М., САК, е предявил осъдителни искове срещу П.Т.П. и Р.Т.П.. Твърди, че на 19.11.2007г. банката, тогава с наименование „Ю.Е.Д.Б.“АД и ответниците-кредитополучатели, сключили договор за потребителски кредит HL29191/19.11.2007г., съгласно който банката им предоставила потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 36500 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро в деня на усвояване на кредита, а те се задължили да върнат кредита, ведно с лихви, при условията на договора. За усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс договорена надбавка от 2.15 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП е 4.15%. Дължимите лихви се начисляват от датата на първото усвояване на суми по кредита, при просрочие на дължими погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, се дължи лихва в размер на сбора от лихвата върху редовна главница, плюс наказателна надбавка от 10 пункта.

Кредитополучателите дължат и годишна такса за управление на кредита, платима в началото на всяка следваща година, считано от откриване на заемната сметка, в размер на 0.5% върху размера на непогасената главница, както и административна такса за обработка на документи-20лв., платима еднократно при подаване молбата за кредит. Крайния срок за погасяване на кредита е 300 месеца, считано от усвояването, същия се погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва, във валутата, в която е разрешен и усвоен-швейцарски франкове. В договора кредитополучателите се задължили да направят застраховка на предоставения като обезпечение недвижим имот, при посочени подробно разписани условия. По силата на чл.19, ал.1 от договора, при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение, банката има право да направи кредита предсрочно изискуем изцяло или частично. В чл.19, ал.2 е предвидена тази възможност за банката, при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло, или частично. С Приложение №1 от 30.11.2007г. страните удостоверили дата на откриване на заемната сметка-30.11.2007г., като към датата на усвояване на кредита курс „купува“ на швейцарския франк към евро е 1.689515, като усвоения кредитен лимит е 61668 швейцарски франка. С допълнително споразумение от 11.03.2010г. страните констатирали, че към датата на сключването му задълженията по договора за кредит са в общ размер 65689.66 швейцарски франка, включващи просрочена главница, просрочена лихва, редовна главница, редовна лихва, просрочени такси и застраховки, със съответните размери. Със споразумението страните приели облекчен ред за погасяване на вземанията, подробно посочен. С допълнително споразумение от 21.10.2010г. страните се съгласили да прекратят действието на въведеното облекчено погасяване, като постигнали нови уговорки. С допълнително споразумение от 29.10.2010г. страните констатирали размера на задължението към датата на сключването му и постигнали множество нови договорки. С договор за цесия от 16.10.2008г. сключен между банката, /тогава с наименование „Ю.Е.Д.Б.“АД/ и „Б.Р.С.“АД, банката прехвърлила вземанията си по процесния договор и споразуменията към него на последното дружество. С договор за цесия от 20.04.2012г., сключен между „Б.Р.С.“АД-цедент и ищеца /с предишно наименование „Ю.Е.Д.Б.“АД/-цесионер, вземанията по договора и споразуменията към него са прехвърлени обратно на ищеца. Ответниците били уведомени с покани чрез ЧСИ, връчени им по реда на чл.47, ал.5 ГПК на 08.09.2020г., че поради неплащане на дължимите вноски, че кредита се обявява за предсрочно изискуем изцяло и са поканени да погасят изцяло задълженията си. Ищецът твърди, че към момента не са постъпили никакви плащания, а са налице непогасени: 108 вноски за главница, считано от 30.10.2011г. и 108 вноски за лихва, считано от 30.10.2011г. Към момента общото задължение възлиза на 125296.97 швейцарски франка и 725.71лв., от които: 64580.62 швейцарски франка-главница за периода 30.11.2011г.-14.10.2020г.;

46330 швейцарски франка-договорна възнаградителна лихва за периода 30.10.2011г.-14.10.2020г.; 11186.75 швейцарски франка-наказателна лихва за просрочие /обезщетение за забава/ за периода 30.11.2011г.-14.10.2020г.; 2787.63 швейцарски франка-банкови такси за периода 29.11.2011г.-14.10.2020г.; 411.97 швейцарски франка-застраховки за периода 02.02.2012г.-14.10.2020г.;

725.71лв.-разноски за периода 19.10.2017г.-14.10.2020г.- за връчване на нотариални покани и подновяване на ипотека. Поради неизпълнението от страна на ответниците иска да бъдат осъдени да заплатят на банката солидарно следните суми: 1. 48314.21 швейцарски франка, представляваща непогасена по давност част от общо дължимата главница по договора и споразуменията към него 64580.62 швейцарски франка за периода 30.10.2011г.-14.10.2020г., за периода 30.10.2015г.-14.10.2020г.; 2.

725.71лв.-нотариални разноски по кредита за периода 19.10.2017г.-15.10.2020г.

Претендира присъждане на законна лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.

Ответницата Р.Т.П. не е подала отговор на исковата молба. Ответникът П.Т.П. е подал отговор на исковата молба чрез назначени му особени представители адвокат Е.С. и адвокат Л.М.. Оспорва се допустимостта на иска, фактическите твърдения в исковата молба, възразява се за изтекла погасителна давност, позовава се на нищожност, поради неравноправни клаузи в договора и анексите. Счита се, че недопустимостта произтича от приложимост на заповедното производство, с оглед на чл.60 ЗКИ, както и уговореното в т.20 от договора.

Твърди, че договора е недействителен, поради нарушени императивни правни норми при сключването му, не се представят доказателства свързани с преценката на банката за кредитоспособността на потребителите. Твърди неравноправност на клаузи от договора, като в чл.1, ал.1 е договорено кредита да бъде равностойност в швейцарски франкове на 36500 евро, което противоречи на действащата към момента на сключване Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.04.1993г. и ЗЗП. В чл.8, ал.2 е договорено, че при частично или пълно погасяване на кредита се дължи такса 4% върху размера на погасената главница, което счита за неравноправна клауза. Позовава се на нищожност на договорените годишни и наказателни лихви.

Оспорва, че са налице условията за предсрочна изискуемост и че същата е обявена на длъжниците. Оспорва, че с оглед нормата на чл.6

ЗМДВИП изявлението за прекратяване на договора и предсрочна изискуемост е неправомерно упражнено, не е даден и подходящ срок за погасяване на кредита.

С допълнителна искова молба ищецът е пояснил първоначалната и е отговорил на възраженията на ответника. Счита възражението за недопустимост на исковете за неоснователно. Заявява, че не е налице нито една от хипотезите на чл.143 ЗЗП, позовава се на чл.144, ал.1, т.1 ЗЗП. Оспорва възражението за нищожност поради анатоцизъм. Счита, че с допълнителните споразумения е преструктурирана главницата. Пояснява претенциите.

Отговор на допълнителната искова молба е подаден от ответникът П.П., чрез особените му представители. Поддържа се възражението за недопустимост на иска, това, че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита и че длъжниците са уведомени за волеизявлението на банката. Поддържа се и възражението за изтекла погасителна давност на претенцията. Поддържа се възражение за недоказаност на претенциите, както и за липса на погасителни планове, оспорва се усвояването на кредита, както и наличие на искане от ответниците за преструктуриране на дълга. Поддържа се възражението за недействителност на договора за кредит, поради нарушение на императивни правни норми при сключването му, тъй като са го подписали при неравноправни клаузи, част от които неясни за тях. Претендира отхвърляне на исковете.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и предприетите от тях процесуални действия, намира за установено следното:

Неоснователно е възражението на ответника П., релевирано чрез назначените му особени представители адвокати С. и М., за недопустимост на исковете, поради приложимост на заповедното производство по разпореждане на чл.60 ЗКИ и договорни клаузи. Това е така, тъй като заповедното производство е само една от възможностите на кредитора да реализира правата си, а в случая банката е избрала това да стане чрез предявяване на осъдителни искове.

По делото не се спори, а и е установено от събраните доказателства, че на 19.11.2007г. между „Ю.Е.Д.Б.“АД и ответниците П.Т.П. и Р.Т.П., наричани общо-кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит HL 29191, по силата на който банката предоставя кредит за текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 36500 евро, по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита. Кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Посочено е, че кредита се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредополучателя П.П. и се ползва от него, след предоставяне на посочени документи /чл.2, ал.1/. Според чл.2, ал.3 усвоения кредит в швейцарски франкове се превалутира служебно от банката в евро по търговския курс „купува“ швейцарския франк към евро на банката за съответната валута в деня на усвояването. Според чл.3, ал.1 за усвоения кредит кредитополучателя дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване, плюс договорна надбавка от 2.15 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове е 4.5%. В ал.3 на чл.3 е уговорено, че при просрочие на дължими погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита се дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, съгласно алинея 1, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. В ал.5 е посочено, че действащия БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и за датата от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони.

Договорените надбавки не се променят. В чл.4 са договорени таксите, които кредитополучателя заплаща: 1. В началото на всяка година, следваща откриването на заемната сметка по кредита-годишна такса за управление в размер на 0.5% върху непогасената главница; 2.Административна такса за обработка на документи-20лв. еднократно при подаване молбата за кредит. Според чл.5, крайния срок за погасяване /издължаване/ на кредита, вкл. лихвите е 300 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, като датата на усвояване се удостоверява чрез подписване на приложението по чл.1, ал.2-Приложение №1. Кредитът се погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план /Приложение №2/, неразделна част от договора-чл.6, ал.1. В ал.2 на чл.6 е уговорено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен-швейцарски франкове, а в ал.3 е посочено, че при промяна на БЛП на банката, размерът на погасителните вноски се променя автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателя дава своето неотменимо и безусловно съгласие с подписване на договора. В чл.8, ал.2 е уговорено, че при частично или пълно предсрочно погасяване на кредита кредитополучателя дължи такса в размер на 4% върху размера на предсрочно погасената главница, както и пропорционално връщане на Кеш бонуса. Според чл.14 за обезпечаване на вземанията по кредита, кредитополучателя се задължава да осигури учредяване на договорна ипотека върху посочен недвижим имот, а според чл.15, ал.1 кредитополучателя се задължава да направи застраховка на предоставения за обезпечение имот, която застраховка следва да бъде прехвърлена в полза на банката и да бъде подновявана ежегодно, до издължаване на кредита. В ал.3 на чл.15 е посочено, че кредитополучателя дава неотменимото си и безусловно съгласие, оправомощава и упълномощава банката да застрахова от негово име и за негова сметка предоставения като обезпечение имот, както и да подновява сключената застраховка, както и да заплаща от негово име и за негова сметка необходимата премия за сключване и за ежегодно подновяване на застрахователната полица, като събира необходимите средства служебно от сметките на кредитополучателя-ал.4, както и при липса на средства по сметките, банката да преведе дължимата за застрахователната премия сума, с като със същата увеличи задължението на кредитополучателя по договора-ал.5. В чл.19, ал.1 страните са уговорили, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателя, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. В ал.2 е посочено, че при неиздължаване на три последователни месечни вноски, изцяло или частично, целия остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. В чл.21, ал.1 е посочено, че кредитополучателя има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в евро, като за услугата се съгласява да заплати съответната комисионна, съгласно действащата Тарифа на банката към датата на превалутиране. В ал.2 е договорено, че кредитополучателя се съгласява в случаите по ал.1, банката да превалутира кредита в евро по обявения курс „купува“ на банката за швейцарски франкове за датата на превалутиране, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти за съответната валута и вид на кредита. Според чл.23, ал.1 кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев, както и превалутирането по чл.21 от договора, може да има за последица, вкл. в случаите по чл.6, ал.2, повишаване размера на погасителните вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване. Според чл.28, ал.1 страните се съгласили, че банката във всеки един момент може да прехвърли вземанията си по договора, вкл. на „Б.Р.С.“АД. Договорът е двустранно подписан и не е оспорен. Според Приложение №1 към договора, датата на усвояване на кредита е 30.11.2007г., като към дата на усвояване приложимия курс „купува“ за швейцарския франк на банката към евро е 1.689515, като усвоения кредитен лимит е 61668 щвейцарски франка. До всеки от ответниците-кредитополучатели, банката е изпратила покана, с която ги уведомява, че поради непогасяване на формирани просрочия, към 06.08.2020г. в размер на 72678.53 швейцарски франка, обявява задължението по процесния договор, в общ размер 123579.28 швейцарски франка и 195.63лв. за предсрочно изискуемо. Даден е 7 дневен срок от получаване на поканата за погасяване на задълженията. Съобщението е връчено на посочения в договора адрес на кредитополучателите, при условията на чл.47, ал.5 ГПК, на 08.09.2020г., чрез ЧСИ В.М.. Представени са договор за цесия от 16.10.2008г., сключен между „Б.Р.С.“АД и „Ю.Е.Д.Б.“АД, друг договор за цесия между същите страни от 20.04.2012г., както и приложения към всеки от договорите. Представени са допълнителни споразумения към договора, сключени между „Б.Р.С.“АД и ответниците от 11.03.2010г., 21.10.2010г. и от 29.10.2010г. По делото е изслушано и прието заключение на икономическа експертиза, по което страните не са имали възражения и което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано. Вещото лице е констатирало, че по сметка на ответника П.П. на 30.11.2007г. са постъпили