Решение № 530 от 08.10.2020, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

Номер 530

08.10.2020 г.

Град П.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – П.

На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Ивайло П. Цветков

Жанета Д. Георгиева като разгледа докладваното от Жанета Д. Георгиева Гражданско дело № 20204400100643 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 336 и сл. ГПК.

Иск с правно основание чл. 5 ЗЛС з а поставяне под пълно запрещение.

В молбата молителят И. Н. И. твърди, че ответникът Ц.И. е негов син, който от раждането си страда от „Генерализирано разстройство на развитието – детски аутизъм“, което заболяване според диагностичните класификации на психичните разстройства би следвало да се квалифицира като „душевна болест“ по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЛС. Твърди се, че з аболяването му е в много тежка форма и го е поставило в невъзможност сам да се грижи за себе си, да защитава интересите си, да разбира предписанията на правните норми и да съобразява поведението си с тях, да се ориентира в социална среда и да може да ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях. Твърди се, че посочените обстоятелства, навършването на пълнолетие на ответника, нуждата да му бъдат проведени спешни и неотложни лечения, обективната невъзможност той да даде съгласие за тези лечения поради заболяването и състоянието си, невъзможността родителите му д а дадат заместващо съгласие за лечение поради пълнолетието му, обусл авят правния интерес на молителя за искане на поставяне под пълно запрещение на ответника, а алтернативно под ограничено запре

В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответник а 1

Ц. И. И. .

В съдебно з аседание молителят И. Н. И. се явява лично и чрез пълномощника си адвокат Б.Б. поддържа подадената молба.

Ответникът Ц. И. И. се явява лично и не изразява становище по молбата.

Окръжна Прокуратура П. чрез процесуалния си представител изразява становище за основателност на подадената молба.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 336 ал. 1 ГПК поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близки роднини, от прокурор а и от всеки, който им а правен интерес от това.

Молбата за поставяне на ответника под пълно или огр аничено запрещение, като подадена от неговия баща е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 5 ЗЛС предпост авките за поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение са две и същите следва да са налице кумулативно – лицето следва да страда от душевна болест или от слабоумие /медицински критерий/ и състоянието му д а води до пълна или частична невъзможност да разбира своите интереси и д а се грижи за своите работи /юридически критерий/.

На изследване подлежи дали са налице комул ативно предпоставките, визирани в чл. 5 от ЗЛС и с оглед здр авословното си състояние ответникът разбира свойството и значението на постъпките си и може ли д а ги ръководи в защита на своите и на близките си интереси и в к аква степен.

Уст ановява се от представеното по делото удостоверение з а раждане на ответника, издадено от Община П., че ответникът Ц. И. И. е пълнолетен и негови родители са молителят И. Н. И. и Г. В. И. .

2

Уст ановява се от представеният по делото доклад на екипа за подкрепа на личностно развитие за обучението и възпитанието на ответника при ОУ „Й.Й.“ за учебната 2016/2017 година, че през посочената учебна година ответникът е бил подкрепян в обучението си от екип в състав ресурсен учител, психолог и логопед и със същия са дадени препоръки ответникът да продължи обучението си в ЦСОП.

Уст ановява се от представената по делото психолого-педагогическа характеристика на ответника, издадена на 20.02.2019 г. от Център з а специална образователна подкрепа „П.Р.С.“ – П. , че през учебната 2018/2019 година ответникът е бил ученик в VІІІ клас и в характеристиката са отразени знанията, уменията и компетенциите му през съответната учебна година.

Уст ановява се от представеният по делото амбулаторен лист от 18.02.2019 г. , издаден от д-р Л.А., че на ответника е поставена диагноза „Детски аутизъм“.

Установява се от представеното по делото психологическо изследв ане от 25.02.2019 г. от МЦ „ А.“ гр. П., че ответникът е изследван от клитичен психолог, като в изследването са посочени конст атациите относно вниманието, паметта и интелекта на ответника и са направени изводи, че се касае за тежко нарушение на вниманието, недоразвити паметови функции, както и че ответникът изоставя в развитието на говора, моториката, навиците, емоционалното и социалното си развитие и контактът с него е затруднен.

Уст ановява се от представената по делото епикриза, издадена на 23.06.2019 г. от МБ АЛ „С.М.“ ЕАД, гр. Варна, ІV Детско-юношеск а Психиария, че ответникът е посещавал дневен стационар към болничното заведение през периода от 11.06.2019 г. - 23.06.2019 г., извършени с а му различни изследвания, при което му е пост авена диагноза „Генерализирано разстройство на развитието – детски аутизъм“ и са дадени препоръки за грижите по отношение на него занапред.

Уст ановява се от представеното по делото ЕР на ТЕЛК № 1744/122/04.07.2019 г., изд адено от ТЕЛК, Втори състав при УМБАЛ - П., че на ответника е поставена диагноза „Детски аутизъм, аутистично разстройство – много тежка форма“, за което му е определен а 100 % нетрудоспособност с 3 чужда помощ за период от две години до 01.07.2021 г..

При процедурата по разпит по реда на чл. 337 от ГПК пред П.ски окръжен съд ответникът показа, че знае името си, както и се обръща към майка си при въпрос за нейното име, но не отговори на поставените от съда въпроси относно имената му, тези на неговата майка или за това на колко години е.

Уст ановява се от разпита на свидетелката Г. В. И. , че същ ата е майка на ответника и съпруга на молителя и заедно се грижат за ответника.

Свидетелката установява, че след като ответникът навършил година и няколко месец а семейството осъзнало, че същият има проблеми, като диагнозата аутизъм е поставена по-късно след навършване от ответника на 3 годишна възраст. Установява, че в обичайното ежеднение ответникът разбира какво му говорят, може д а изпълнява прости нареждания, не говори, но със знаци може да покаже, че е гладен и се храни сам, не може да се обслужва, да се облича и да се грижи за себе си, да се ориентира, поради което се нуждае от непрекъснати грижи от някой от членовете н а семейството. Уст ановява, че провежданото обучение на ответника не е подобрило състоянието му, не се е научил да чете и пише, но въпреки тов а продължават да го водят на училище за да се поддържа способността му за социална комуникация.

Уст ановява се от заключението на приетата по делото съдебно – психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Н.Л., което не се оспори от страните и като безпристрастно и компетентно изготвено съдът възприема изцяло, че ответникът страда от „Детски аутизъм“. Установява се, че първоначално след раждането на ответника за период от около годин а и половина същият е имал нормално психично развитие, след което са настъпили качествени нарушения в сферите на социалните взаимодействия, комуникацията и поведението. Вещото лице установява, че забовяването при ответника се очертава в много тежка форма предвид това, че грижите на родителите, съобразеното със специфичните образователни потребности обечение, психологичното консултир ане, работата с логопед и диетите при заболяването не са водели до компенсиране на дефицитите в никоя от сферите на болестта. Според вещите лица поради душевна болест ответникът не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги 4 защити, като се грижи з а своите работи. Според вещото лице някои от дефицитите при социалното, емоционалното и комуникативното поведение п р и аутизма могат да бъдат преодолени отчасти, но не могат да бъдат излекувани.

Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, които кореспондират помежду си и впечатленията, придобити при личния разпит на ответника, приема за установено, че ответникът Ц. И. И. страда от душевна болест, в резултат на която не разбира свойството и значението на постъпките си и не може да се грижи за своите работи и интереси.

Разпоредбата на чл. 51 ал. 4 от Конституцията на РБ предвижда, че лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото. По отношение на лицата с психически увреждания особената защита включва и предпазването на тези лица от извършването на правни действия, с които те бих а могли д а увредят собствените си интереси. Важен елемент от тази защита е институтът на поставянето под запрещение, който осигуряв а, че лицата с психически увреждания ще бъдат ограничени в извършването на правни действия, доколкото пор ади естеството на тяхното състояние няма друг, по -ефективен начин за защита на техните интереси. Тези огр аничения имат и друг ефект – охраняват и правата на третите лица, които също могат да бъдат засегнати от правните действия на лицата с психически увреждания, защитават сигурността на гражданския оборот.

Съдът съобрази противоречието на института на запрещението с европейското законодателство и приема следното: Считано от 21.04.2012 г. в сила за Р България е Конвенцията на ООН от 2006 г. з а правата на хората с уврежданията, ратифицирана от РБ със закон, приет от НС н а 26.01.2012 г..

Следва да се посочи също, че с решение на Съвета на ЕС 210/48/ЕС от 26.11.2009 г., Конвенцият а е ратифицирана от Европейския съюз и този момент следва да се прилага пряко във всички страни – членки на съюза. С Конвенцията са установени принципни световни правни стандарти за права на хората с увреждания, като се променят класическите правни принципи относно правоспособността и дееспособността на хората с увреждания.

Съгласно чл. 1 от Конвенцият а хора с увреждания са „лица с трайна 5 физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могл а да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с останалите”.

Разпоредбата на чл. 12 от Конвенцият а установява равнопоставеност като правни субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота и тяхно право да упражняват правата си чрез лични действия. Конвенцият а предвижда намесата на държавата в ограничаване на тези права да е силно ограничена само до осигуряване на мерки за защита и мерки за подкрепа, чрез които да се осигурява лични избор на лицето според неговите желания и предпочитания. Считано от 07.09.1992 г. в сил а за Р България е и Европейската конвенцията за правата на човека и основните свободи от 1963 г., ратифицирана от РБ със закон, приет от НС на 31.07.1992 г.. В редиц а свои решения Европейският съд по правата на човека се е произнасял във връзка с установени нарушения на конкретни пр ава на поставените под запрещение лица. С Препоръка № R/99/4 от 23.02.1999 г. Комитетът н а министрите на Съвета на Европа прeпоръчва на държавите – членки, в т.ч. и Бълг ария да приемат в законодателството си всички необходими мерки з а запазване в максимална степен на дееспособността на лицата, като ограничаването на дееспособността да се извършва само в случаи, в които е необходимо з а защита на интересите на лицето. При съобразяване на гореизложеното, съдът приема, че институтът на запрещението по българското право е в безспорно противоречие с принципите на европейското право, въведени с цитираните по – горе Конвенции и Препоръки, както е безспорно, че дори при пряко приложение на нормите от по – висок р анг в българското законодателство липсват механизми, които д а определят конкретни мерки з а защита и подкрепа на хората с увреждания и съществува риск при отхвърляне на искането за поставяне на едно лице под з апрещение да не се даде изобщо защита на правата на такова лице.