Решение № 1930 от 11.03.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№……… гр. София, 11.03.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3686/2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Т.Т. Ч.-Г.и Д.С.К., с която са срещу В.Н.Х.

– лично и като ЕТ „В.Х.“, А.Т.Х., Е.Х.Д.,*** община искoве с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.77 и чл. 79 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание сделка, а при условията на евентуалност – по силата на изтекла придобивна давност на недвижим имот, представляващ жилищна сграда, с адрес: гр. София, СО р-н Лозенец, нов бул. „********стар бул. „********/, със застроена площ от 75 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, заедно с ¾ идеални части от дворно място, в което е сградата, съставляващо УПИ XIV от кв. 143 по плана на гр. София, местност Долни Лозенец, цялото с площ от 640 кв.м. по документ за собственост, а по скица: 681 кв.м., при съседи по скица: бул. „********“, УПИ XIV – 642, УПИ XIV – 644, УПИ XII – 646, които според актуалния си градоустройствен статут представляват самостоятелен обект с идентификатор № ***, (стар идентификатор ***), представляваща източната част от сграда с идентификатор № ***, заедно с ¾ ид.ч. от поземления имот с идентификатор № ***.

С Определение от 11.07.2017 г. за съвместно разглеждане са присъединени и исковете, по които е образувано гр.д.

№5613/2017 г. както следва: по искова молба от В.Н.Х. – лично и като ЕТ „В.Х.“, А.Т.Х., Е.Х.Д., К.Н.Д., с която са предявени срещу Т.Т. Ч.-Г., И.К.Г. (конституиран с определение от 17.04.2019 г.), Д.С.К. и К.М.Б., искове с правно основание чл.124 ГПК, вр., чл.77, вр. чл.79 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание сделка, а при условията на евентуалност – по силата на изтекла придобивна давност на недвижими имоти, както следва:

- за В.Н.Х. – лично и като ЕТ „В.Х.“ и А.Т.Х.: самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР на гр. София, (стар идентификатор: ***), представляваща източната част от сграда с идентификатор № ***, с адрес на имота: гр. София, район Лозенец, ул. „********“ №******, находящ се в сграда №2, построена в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. София, заедно с ¼ идеална част от поземления имот с идентификатор №

***,

- за Е.Х.Д. и К.Н.Д.: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. София, с адрес: гр.

София, р-н Лозенец, ул. „********“ №******, (стар идентификатор:

***), представляваща западната част от сграда с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. София, заедно с ½ идеална част от поземления имот с идентификатор № ***.

По исковете на Т.Т. Ч.-Г.и Д.С.К.:

Ищците твърдят, че на основание сделки, обективирани в Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 126, том IV, рег. № 11893, дело № 627/2016г. по описа на н-с С.Т., с рег. № 065 от регистъра на НК и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 127, том IV, рег. № 11894, дело № 628/2016г. по описа на н-с С.Т., са собственици на недвижим имот – жилищна сграда, с адрес: гр. София, СО р-н Лозенец, нов бул. „********стар бул. „А. ******със застроена площ от 75 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, заедно с ¾ идеални части от дворно място, в което е сградата, съставляващо УПИ XIV от кв. 143 по плана на гр. София, местност Долни Лозенец, цялото с площ от 640 кв.м. по документ за собственост, а по скица: 681 кв.м., при съседи по скица: бул. „********“, УПИ XIV – 642, УПИ XIV – 644, УПИ XII – 646. При условията на евентуалност твърдят, че са собственици на поземления имот и сградата на основание изтекла в полза на праводателите им придобивна давност.

Ответниците В.Н.Х. – лично и като ЕТ „В.Х.“,

А.Т.Х., Е.Х.Д., К.Н.Д. оспорват иска, твърдят, че праводателите на ищците не са били собственици на процесния имот, а легитимиращите ги документи - Нотариален акт № 74, том III, дело № 405/1963 г. и Нотариален акт № **, том XXI, дело № 3507/1962 г., са неистински, неавтентични и неверни. Оспорват и заявеното евентуално придобивно основание – изтекла придобивна давност, като оспорват ищците и техните праводатели лично или чрез други лица да са упражнявали фактическа власт върху имота.

Ответникът Столична община се позовава на недопустимост на иска поради липса на правен интерес, като твърди, че процесният поземлен имот е деактуван и Столична община няма претенции върху него.

По исковете на В.Н.Х. – лично и като ЕТ „В.Х.“ и А.Т.Х., Е.Х.Д., К.Н.Д.:

Ищците твърдят, че са придобили процесните имоти – две самостоятелни жилищни сгради и ¾ ид.ч. от дворното място по силата на сделка. На основание Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 87, том II, рег. № 2050, нот. д.

№ 289/1999 на нот. И. Н., с рег. № 040 на НК, В.Н.Х. – лично и като ЕТ „В.Х.“ и А.Т.Х. са придобили самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. София, стар идентификатор: ***, с адрес на имота: гр. София, район Лозенец, ул. „********“ №******, находящ се в сграда №2, построена в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. София, заедно с ¼ идеална част от поземления имот. На основание Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 86, том LLXXXII, нот. д. № 25900/1997 на нот. И. Н., I-ви нотариус при СНС към СРС, Е.Х.Д. и К.Н.Д. са придобили самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. София, с адрес: гр. София, р-н Лозенец, ул. „********“ №******, стар идентификатор: ***, находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор №

*** по КККР на гр. София, заедно с ½ идеална част от поземления имот. Е.Х.Д. и К.Н.Д. са придобили самостоятелния обект в сграда, заедно с ½ идеална част от поземления имот от В.Н.Х. и А.Т.Х. на основание Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 34, том XXXIX, нот. д. № 289/1999 на нот. И. Н., I-ви нотариус при СНС към СРС. При условията на евентуалност, ищците твърдят, че са собственици на имотите на основание изтекла придобивна давност, като владеят имотите в периода от придобиването им през 1997 г., а преди това владение са осъществявали праводателите им.

Ответниците оспорват исковете, позовават се на правата, произтичащи от договора за дарение и покупко-продажба и на изтекла в тяхна полза и в полза на праводателите им придобивна давност.

Ответникът К.М.Б. не взема становище по иска.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Относно индивидуализацията на имота, претендиран от ищците на Т.Т. Ч.-Г.и Д.С.К.:

С оглед обстоятелството, че след предявяване на иска е одобрена кадастрална карта със Заповед №РД-18-739/21.11.2017 г., на ищците е предоставена възможност да индивидуализира имота съобразно актуалния му градоустройствен статут. С молба от 13.03.2019 г. ищците са посочили, че предмет на иска е самостоятелен обект в сграда с ***, представляващ източната част от сграда с идентификатор ***, както и ¾ ид.ч. от дворното място с идентификатор ***. След предоставяне от насрещната страна с молба от 14.03.2019 г., с оглед промяна в номерацията на обектите в сградите в процесния недвижим имот, на ищците отново са дадени указания да индивидуализират спорния имот, представляващ обект в сграда, съобразно актуалния градоустройствен статут. Макар указанията да не са изпълнени, доколко от представената Схема №15-202397-08.03.2019 г. (л.432) е видно, че самостоятелен обект с идентификатор № *** отговаря на стар идентификатор *** и е в източната част на сграда № 2 с идентификатор № ***, то следва да се приеме, че това е имотът, предмет на предявения от ищците установителен иск.

Относно допустимостта на исковете, предявени срещу Столична община:

Ищецът обосновава правния си интерес с издаване от ответника на Акт за общинска собственост № 4649/05.06.2003 г., с който процесния имот е обявен за общинска собственост. От приложената по делото Заповед № CO15-РД-57-3/19.01.2015 г. на Столична община, неоспорена от страните, се установява, че процесният имот е частна собственост и издаденият акт за общинска собственост № 4649/05.06.2003 г. е неправилно съставен. Приложен е и АОС № 4649/05.06.2003 г., в който е отбелязано, че същият е отписан като неправилно съставен. По делото не се сочат други правни или фактически действия, с които ответникът Столична община да оспорва правата на ищците.

Доколкото преди предявяване на иска издадения за процесния имот акт за общинска собственост е отменен и не се сочи друго оспорване от ответника Столична община на правата на ищците, то за последните не е налице правен интерес от предявените срещу този ответник искове. Производството в тази му част следва да бъде прекратено като недопустимо.

По исковете, предявени от Т.Т. Ч.-Г.и Д.С.К., за собственост върху имотите, придобита по силата на прехвърлителни сделки:

Ищците се легитимират като собственици на имотите, върху които претендират право на собственост (обекта от сградата и поземления имот) на основание Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 126, том IV, рег. № 11893, дело № 627/2016г. по описа на н-с С.Т., с рег. № 065 от регистъра на НК с район на действие СРС и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 127, том IV, рег. № 11894, дело № 628/2016г. по описа на н-с С.Т..

С Нотариалния акт за дарение К.М.Б. прехвърля 1/100 идеална част от жилищна сградата /предната/, находяща се в гр.

София, СО, р-н Лозенец, бул. „********“ № 8, със застроена площ от 75 кв.м., заедно с ¾ от процесния поземлен имот при квоти: за Т.Т. Ч.-Г.– 20% и Д.С.К. – 80 %. С Нотариалния акт за продажба К.М.Б. продава 99/100 идеални части на ищците, при квоти: за Т.Т. Ч.-Г.– 20% и Д.С.К. – 80 % от жилищна сградата /предната/, находяща се в гр. София, СО, р-н Лозенец, бул. „********“ № 8, със застроена площ от 75 кв.м., заедно с ¾ от процесния поземлен имот.

При двете сделки прехвърлителят К.М.Б. се легитимира като собственик с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 199, том II, рег. № 3285, дело №382/2008 г. по описа на н-с С.Т., с който на осн. чл. 587, ал. 1 ГПК нотариусът я е признал за собственик на основание наследство, покупка на наследство и покупка. Пред нотариуса в производството по чл. 587, ал. 1 ГПК за удостоверяване на собствеността си молителката К.М.Б. е представила Нотариален акт № 144, том II, рег. № 2994, дело №331/2008 г., с който купува ½ ид.ч. от сградата и от дворното място от майка си П.М.Б. и Договор за продажба на наследство от 10.03.2008 г. с нотариална заверка на подписите, с който купува от майка си П.М.Б. наследството, оставено от покойния й съпруг М.Ц.Б..

П.М.Б. и М.Ц.Б.от своя страна се легитимират като собственици на процесния имот с Нотариален акт № **, том XXI, дело №3507/1962 г. на I-ви нотариус при СРС и Нотариален акт № 74, том III, дело №405/1963 г. на I-ви нотариус при СРС, по силата на които са придобили чрез покупко-продажба сградата и ¼ ид.ч. от дворното място, а впоследствие още ½ от дворното място.

От съдебно-техническата експертиза се установява, че имотът, представляващ къща (предна), описан в Нотариален акт № **, том XXI, дело №3507/1962 г., съответства на източния дял на предната сграда или на имота със стар идентификатор ***, или с актуален идентификатор №

*** (виж т.4.3.4 от Заключението - л.232).

Двата нотариални акта - Нотариален акт № **, том XXI, дело №3507/1962 г и Нотариален акт № 74, том III, дело №405/1963 г. на I-ви нотариус при СРС не са вписани в служба по вписванията, като това обстоятелство не е спорно между страните, а и е удостоверено от издаденото от Службата по вписванията удостоверение. По реда на чл.183 ГПК ищците представят пред съда официално заверени преписи със заверка от служба „Стара архива“ на СРС, като заявяват изрично, че не разполагат с оригинали на документите. По възражение на ответниците, е открито е производство по чл. 193 ГПК за проверка истинността на заверката за вярно с оригинала, извършена с печат и подпис на 04.03.2008 г., в което производство се установи неистинност на заверката. По делото са събрани писмени доказателства, установяващи какви са печатите, използвани от служба „Стара архива“ на СРС, както и имената и сравнителни образци от почерците и подписите на съдебните деловодители, работили в службата към 04.03.2008 г., когато са заверени двата нотариални акта. От приетата по делото съдебно-графологична експертиза, неоспорена от страните, се установява, че подписът върху копието на Нотариален акт № **, положен от лицето, посочено като „секретар“ под щемпелите с текст „Вярно с оригинала“ и кръгъл печат на служба „Стара архива“, не е положен от служителите, работещи в служба „стара архива“ при СРС към датата на въпросните заверки. По отношение на подписа, положен в отпечатъка от щемпел за заверка „Вярно с оригинала“, положен върху приложеното по делото копие на Нотариален акт № 74, се установява, че същият е коренно различен от представените сравнителни образци от подписи; по структурна сложност той е абсолютно прост, лесно може да бъде изпълнен от всяко едно лице, такава транскрипция на подписите много често се използва от лица, които работят на длъжности, подобни на длъжността, на която са работили и лицата, чиито сравнителни образци от подписи са представени, в него не се съдържат достатъчен брой почеркови признаци, поради което експертизата не може да отговори дали обследваният подпис е положен от служителите, работещи в служба „стара архива“ при СРС към датата на въпросните заверки. Съгласно заключението, към датата на заверка на копията (04.03.2008г.) в служба „Стара архива“ не е имало служител, чиито подпис да има транскрипция като на подписите, обекти на експертизата.