Решение № 208 от 13.08.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Враца, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Галя Цв. И. като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно гражданско дело № 20261400500311 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 3075/20.04.2026 г., подадена от И. А. И. чрез адв. Т. Н., против Решение № 120/03.04.2026 г., постановено по гр. д. № 1127/2025 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, в частта, с която е уважена установителната част на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен издаденият в полза на въззивника констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давностно владение.

С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от С. С. А. и М. С. А., а след смъртта на първия – от конституираните на основание чл. 227 ГПК негови наследници М. С. А., Л. С.

А. и А. С. А., срещу И. А. И. ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС, съединен с искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост по давностно владение. Спорът е относно поземлен имот с площ 2227 кв.м., представляващ поземлен имот № 104 по кадастралния план на с. ***, общ. ***, обл. Враца, одобрен със Заповед № РД02-14-2020/01.11.1999 г. на МРРБ – София, за който по регулация са отредени УПИ XI-580 с площ 1018 кв.м., ведно с находящите се в него масивна жилищна сграда със застроена площ 81 кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ 77 кв.м., както и УПИ I-580 с площ 1066 кв.м., в кв. 5 по регулационния план на с. ***, при граници: ***, УПИ III-581 и ПИ 106, 1 отреден за УПИ X-588, 581.

За да постанови решението си, районният съд е приел от фактическа страна, че процесният имот е придобит с нотариален акт за покупко-продажба № 283, том 2, дело № 804/21.12.1992 г. от С. С. А. в режим на съпружеска имуществена общност с М. С. А., а след смъртта на А., настъпила на 27.12.2025 г. в хода на производството, имотът е станал сънаследствен между преживялата съпруга и двете общи деца. Приел е, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху имота на облигационно основание – сключен на 01.08.2019 г. договор за наем за срок от десет години, тоест в качеството на държател, а не на владелец, поради което не е придобил имота по давност.

Изложил е, че поддържането и ремонтирането на имота не съставляват действия, годни да обосноват намерение за своене, както и че дори да се приеме упражняване на фактическа власт преди 01.08.2019 г., със сключването на договора за наем течащата придобивна давност е прекъсната и до снабдяването с констативния нотариален акт на 16.12.2024 г. не е изтекъл срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС. Въз основа на това съдът е признал за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на процесния имот, отхвърлил е иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част за предаване на владението, тъй като договорът за наем не е развалян и е валиден, отменил е на основание чл. 537, ал. 2 ГПК издадения в полза на ответника констативен нотариален акт и се е произнесъл по разноските.

Във въззивната жалба се поддържа, че макар по делото да са налице документи за собственост на ищците, те не са доказали владение върху имота, не са ангажирали свидетели за твърдяното дългогодишно ползване, отказали са се от поисканите свидетели, а разпитаните свидетели на ответника не ги познават и не са ги виждали да посещават, поддържат или стопанисват имота.

Навеждат се оплаквания, че от доказателствата се установява единствено, че ответникът повече от 10 години фактически е владеел имота като свой – почистил е обраслия и занемарен имот, извършил е значителни строителноремонтни работи и подобрения, заплащал е консумативите за електроенергия и вода, без през този период ищците да са проявявали интерес, да са го обезпокоявали или да са предявявали претенции. Твърди се, че не е доказано ищците да са заплащали данъците за имота, тъй като сумата се отразява по партидата на собственика, а не се удостоверява кой е платил, както и че обстоятелството, че ищците живеят в гр. София и от няколко години в Испания, потвърждава липсата на упражнявана от тях власт върху имота.

Оспорват се изводите на съда относно правното основание на фактическата власт, като се твърди, че представеният договор за наем е сключен само с оглед открИ.е на партида за електрозахранване, не съдържа необходимите реквизити – права и задължения на страните, начин на плащане и за чия сметка са строително-монтажните работи, не е в изискуемата форма за дългосрочен наем, тъй като не е с нотариална заверка, и поради това не поражда правно действие и не може да обоснове държане, а владението на ответника е било за себе си. Жалбоподателят поддържа, че при тези данни са 2 налице предпоставките за придобИ.е на имота по давност и се е снабдил законосъобразно с нотариален акт по обстоятелствена проверка, поради което решението следва да бъде отменено в обжалваната част и искът по чл. 108 ЗС да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а в частта относно отхвърлянето на осъдителната претенция за предаване на владението решението да бъде потвърдено. Претендират се разноски в размер на 500 евро за двете инстанции.

В своя писмен отговор въззиваемите Л. С. А., М. С. А. и А. С. А. молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. В отговора се поддържа, че по делото са ангажирани достатъчно доказателства, включително договор за наем, който ответникът не е оспорил и който сам е потвърдил в писмения си отговор и в съдебно заседание, а свидетелите са потвърдили признанието му за наличие на договорни отношения между страните и качеството му на държател. Изтъква се, че плащането на данъците е установено с официални документи, като въззивникът не е представил доказателства за плащане на публичните задължения от негова страна, въпреки че твърди това в жалбата. Относно договора за наем се поддържа, че той е действащ, сключен за срок от 10 години, като липсата на нотариална заверка не води до неговата недействителност, а единствено го прави непротИ.поставим на трети лица, но не и между страните. Претендират се разноски за въззивната инстанция в размер на 700 евро адвокатско възнаграждение.

Страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания пред настоящата инстанция, поради което във въззивното производство нови доказателства не са събирани.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна

Настоящата инстанция изцяло споделя фактическите констатации на първостепенния съд, които се основават на правилен и пълен анализ на събрания доказателствен материал, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря подробно.

От писмените доказателства по делото се доказва по безспорен начин, че ищците са придобили процесния имот чрез сделка. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 283, том 2, дело № 804/21.12.1992 г., вписан в СВ при РС – Бяла Слатина с вх. рег. № 817, том 50, С. С. А. е закупил процесния недвижим имот. От Декларация за гражданско състояние от 15.07.2025 г., неоспорена от ответника, се установява, че С. А. и М. А. са сключили граждански брак през 1961 г., поради което имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. От препис-извлечение от акт за 3 смърт и от удостоверение за наследници се установява, че С. А. е починал на 27.12.2025 г., като е оставил за свои наследници по закон преживялата съпруга М. А. и децата Л. А. и А. А., поради което след смъртта му имотът е станал сънаследствен между тях.

От приложения по делото и неоспорен от ответника договор за наем от 01.08.2019 г. се установява облигационното основание, на база на което ответникът държи имота. С този договор между С. С. А., в качеството на наемодател, и И. А. И., в качеството на наемател, е възникнало наемно правоотношение относно процесния имот за срок от десет години, при наемна цена в размер на 100 лв. месечно. Договорът не е оспорен, включително и по отношение на удостоверената в него дата, а самият въззивник изрично го е признал в отговора на исковата молба и в проведеното открито съдебно заседание пред районния съд. По делото няма твърдения и не са представени доказателства този договор да е бил развален, прекратен или изменен, поради което към датата на предявяване на иска и към момента наемното правоотношение е действащо.

От приложения Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 185, том IV, рег. № 4580, дело № 751/16.12.2024 г. по описа на нотариус А. Карабенчева с рег. № 10 към НК, вписан в СВ при РС – Бяла Слатина с вх. рег. № 3111/16.12.2024 г., акт № 21, том 9, дело № 1320/2024 г., се установява, че въззивникът е признат за собственик на процесния имот въз основа на твърдяна изтекла в негова полза придобивна давност.

По делото са приложени тридесет броя касови ордери – квитанции, издадени от общината, удостоверяващи заплащане на данъци за процесния имот от ищците.

От показанията на разпитаните по искане на ответника свидетели А. А. Л. и И. Т. И. се установява, че преди около 8 – 10 години в имота е извършен ремонт, който е организиран и възложен от ответника – въззивник.

Свидетелят Л. сочи, че е бил нает от И. да измаже къщата, която е била в лошо състояние, с паднала мазилка, като измазването отнело около две седмици с помощта на още един работник. Свидетелят И., съсед на имота, установява, че заедно със сина си е извършил ремонт на имота – шпакловка, външна изолация, тоалетна, шахта и ограда, като работата е била възложена от ответника, който им е заплатил като на работници. И двамата свидетели заявяват, че не са виждали ищците и не ги познават, както и че не са им известни уговорки между страните във връзка с имота. Свидетелят Л. добавя, че към настоящия момент не вижда ответникът да живее в имота, а само от време на време свети лампа, както и че И. притежава и друго жилище в селото.

Съдът намира, че показанията на двамата свидетели следва да бъдат кредитирани изцяло като последователни, непротИ.речиви помежду си и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Следва обаче да се 4 подчертае, че в тези показания не се излагат фактически обстоятелства за владение на имота от страна на ответника в правно значимия смисъл.

Свидетелите възпроизвеждат единствено възприятията си за извършени от тях самите ремонтни дейности, възложени им от ответника, и за общото им впечатление, че имотът е стопанисван от него. Никой от тях не свидетелства за конкретни действия по своене на имота, нито за манифестиране на такова намерение пред собствениците.

От правна страна

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество в обжалваната част – правилно и законосъобразно.

Правните изводи на районния съд се споделят абсолютно от настоящия състав. Първостепенният съд е дал вярна правна квалификация на предявените искове, разпределил е правилно доказателствената тежест между страните, обсъдил е в тяхната съвкупност всички релевантни доказателства и е достигнал до законосъобразни правни изводи, които са изложени ясно и убедително. Ето защо и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на Районен съд – Бяла Слатина, които възприема изцяло като свои. Във връзка с конкретните оплаквания във въззивната жалба следва да се добави следното.

Предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС представлява претенция на невладеещия собственик срещу лицето, което владее или държи вещта му без основание. В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на вещта на заявеното от него придобивно основание и че ответникът упражнява фактическа власт върху нея, а в тежест на ответника – че упражнява тази фактическа власт на протИ.поставимо на ищеца правно основание. Именно това разпределение на доказателствената тежест дава отговор на основното оплакване в жалбата.