Решение № 1383 от 15.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1383 гр. Пловдив, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20235300502353 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК .

Образувано по въззивна жалба подадена от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, ***, против решение №2929 от

26.06.2023 год., постановено по гр. дело № 6388/2022 год. по описа на ПдРС, IХ гр.с-в, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на М. М. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Пловдив, ул. ***, сумата от 2 405, 88 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени по отношение на собствения й обект – кафене, находящо се в гр. Пловдив, ул. ***, поради настъпила авария на канализационната система на 27.01.2022 г. в гр. Пловдив на ул. „***, формирана както следва: сумата от 1 888 лв. за извършен ремонт, сумата от 482 лв. за закупуване на помпа “PD Top 5 m”, поплавък електрически 5 м. и сумата от 35, 88 лв. за закупуване на плосък маркуч 11 метра, 1 ½ 200 г./м. Л.М. и 3 броя скоби 25*42 водни съединения, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.05.2022 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 600 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от неполучено наемно възнаграждение за м. февруари 2022 г. за обект– кафене, находящо се в гр.

Пловдив, ул. ***, поради настъпила авария на канализационната система на 27.01.2022 г. в гр. Пловдив на ул. „***, ведно със законна мораторна лихва, считано от 06.02.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 600 лв. – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени 1 вреди, вследствие на настъпила авария на канализационната система на 27.01.2022 г. в гр. Пловдив на ул. „***, ведно със законна мораторна лихва, считано от 28.01.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довели до необоснованост на формираните изводи.

Конкретно поддържа, че от събрания по делото доказателствен материал не е установено търговското дружество, в изпълнения на задълженията си по поддръжка на ВиК мрежата в град Пловдив , да е действало виновно и противоправно.Твърди се, че забавата за отстраняване на аварията в собствения на ищцата имот е била вследствие от независеща от дружеството причина- необходомостта от премахване на дърво от ОП“Паркове и градини“ , за направата на изкоп в процесния участък и отстраняване на аварията. Оспорват се и изводите на първоинстанционния съд за основателност на исковата претенция на ищцата за заплащане на обезщетение на имуществени вреди - пропуснати ползи от неполучено наемно възнаграждение за м. февруари 2022 г.Твърди се , че същото не се дължи на ищцата, тъй като волята да не се заплаща наем за процесния месец е постигнато по взаимно съгласие между страните по наемното правоотношение, обективирано в сключения между тях анекс към наемния договор. Оспорват се и изводите на първоинстанционния съд за основателност на исковата претенция на ищцата за репариране на причинените й неимуществени вреди.Твърди се от жалбоподателя, че данни за преживените от нея негативни емоции се съдържат само в показанията на разпитаната по делото свидетелка, които не следва да бъдат кредитирани, с оглед близките отношения между тях.Сочи се, че ищцата не е предприела мерки по ограничаване на наводнението , като не се е обадила на тел.112 да поиска пожарна бригада да отводни помещението, нито е потърсила помощ от други органи. Искането пред въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове.

Въззиваемата М. М. К., ЕГН **********, е депозирала , чрез пълномощника си адвокат Ц. Т., отговор на въззивната жалба, с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане на направените във въззивната инстанция разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му 2 част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т. д. № 1/2013г на ОСГТК- т. 1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност , съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от М. М. К., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД , против „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, за заплащане на сумата от 2 405, 88 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени по отношение на собствения й обект – кафене, находящо се в гр. Пловдив, ул. ***, поради настъпила авария на канализационната система на 27.01.2022 г. в гр. Пловдив на ул. „***, формирана както следва: сумата от 1 888 лв. за извършен ремонт, сумата от 482 лв. за закупуване на помпа “PD Top 5 m”, поплавък електрически 5 м. и сумата от 35, 88 лв. за закупуване на плосък маркуч 11 метра, 1 ½ 200 г./м.

Л.М. и 3 броя скоби 25*42 водни съединения, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.05.2022 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 600 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от неполучено наемно възнаграждение за м. февруари 2022 г. за обект– кафене, находящо се в гр. Пловдив, ул. ***, поради настъпила авария на канализационната система на 27.01.2022 г. в гр.

Пловдив на ул. „***, ведно със законна мораторна лихва, считано от 06.02.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 1000 лв. – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на настъпила авария на канализационната система на 27.01.2022 г. в гр.

Пловдив на ул. „***, ведно със законна мораторна лихва, считано от 28.01.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

Предявените искове, предмет на настоящото дело, черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 49 от ЗЗД , съгласно която възложителят на някаква работа, отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗДД е акцесорна и има обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия и настъпва в резултат на виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа.

Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност са вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД, е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях.

3

Пред въззивния съд спор не се повдига , като и с доклада си по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК , първоинстационният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 27.01.2022 г. е възникнала авария на водоснабдителната и канализационна система-спукан водопровод, в гр. Пловдив на ул. ***, както и че ищцата е собственик на сграда с идентификатор № ***., находяща се в гр. Пловдив, ул. ***, в приземният етаж на която е изграден обект с предназначение „кафене“, който обект е отдаден за временно и възмездно ползване на трето за правния спор лице.

Спор пред въззивната инстация не се повдига , че процесната авария е отстранена от ответното дружество на 31.01.2022г., както и че в резултат на възникналата авария са настъпили вреди по отношения на собствения на ищцата недвижим имот, изразяващи се в проникване на вода и компрометиране на мазилката. Вследствие на проникналата вода ищцата е сторила разходи за нейното премахване от имота и ограничаване на вредите възлизащи в общ размер на сумата от 2 405, 88 лв.

Жалбоподателят поддържа във въззивната си жалба , че не следва да репарира така причинените на ищцата имуществени вреди , тъй като в изпълнения на задълженията си по поддръжка на ВиК мрежата в град Пловдив , не е действал виновно и противоправно.

Настоящия съдебен състав счита, възраженията на въззвиника за неоснователни.

Безспорно, съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за водите , авариралия водопровод е публична общинска собственост. Качеството на оператор на водоснабдителна и канализационна услуга на въззвиника е уредено в чл. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. В ал. 2 на чл. 1 от същия закон е посочено, че /ВиК/ услуга са и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационни системи, включително на пречиствателните станции и други съоръжения. В качеството му на дружество - "В и К" оператор/ оператор на услуга по водоснабдяване и/или канализация / В и К/ с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и/или пречистване на води/, съгласно чл. 42 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, на същия е възложено оперативно управление на водоснабдителната и канализационната система, да я поддържа в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за опазване на околната среда, да разработва програми и да провежда мероприятия за откриване на течове. Т. к. ответното дружество осъществява това свое нормативно установено задължение чрез своите работници и служители е налице възлагане по смисъла на чл. 49 ЗЗД от ответника на друго лице негови работници и служители на работа по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи.

Виновното противоправно поведение на ответника в качеството му на възложител на работа се изразява в бездействие, неизпълнение на вменените 4 му със законови норми задължения, а именно недостатъчна активност при изпълнение на тяхното задължение за поддържане в изправност на водоснабдителната и канализационната система, част от която е процесният аварирал водопровод на ул. *** , в гр. Пловдив. Съгласно посочените по- горе правомощия и задължения на В и К оператора, ирелевантно към настоящия спор е, че причината за теча е авария – считана от ответника за случайно събитие, както и дали на мястото на аварията е имало дърво, което е следвало да бъде премахнато, за да бъдат предприети следващите се изкопни работи.

Отговорността на ответника, като юридическо лице е безвиновна и произтича от вината на лицата, натоварени със задължението за качествено поддържане на водоснабдителната система, част от която е процесният водопровод, дори и да не е установено кои са конкретно тези лица. Съдът намира за неоснователни и възраженията на жалбоподателя, че ищцата е допринесла за настъпване на вредата, тъй като не е сигнализирала чрез обаждане на „Спешен телефон 112“. За ищцата не е налице задължение за сигнализиране за аварията и уведомяване на държавните органи, като последната има единствено право да се възползва от тяхното съдействието. В случая ищцата е положила необходимата грижа, като е сторила разходи за отстраняване на наводнението в имота й и ограничаване на вредите. Изложеното обосновава основателността на претенцията за ангажиране на обезпечително – гаранционната отговорност на ответника при условията на чл. 49 от ЗЗД.