Решение № 17 от 25.02.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. София, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20211800900183 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.376 от ГПК.

„Е.к.“ ЕООД, ЕИК е предявил срещу Община П. обективно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД :

1. за заплащане на осн. чл.266, ал.1 от ЗЗД на сумата от 27 960 лева, съставляваща незаплатено възнаграждение по договор № Д-340/11.12.2015 год. за предоставяне на консултантски услуги на Община П. при дейностите, свързани с окомплектоване, управление и отчитане на проекти за обект: Обособена позиция № 2: „Консултантски услуги за окомплектоване и управление на проект за обект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на с. Д., Община П.”, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 16.09.2021 год., до окончателното й заплащане и 2. за заплащане на сумата от 21 804 лева, съставляваща мораторна неустойка по чл.12 от горния договор, дължима за периода от 08.06.2019 год. до 13.09.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 16.09.2021 год., до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че с решение № 166/20.11.2020 год. на РС – Б., постановено по гр.д.

№ 1199/2019 год., потвърдено с решение от 10.08.2021 год., постановено по в.гр.д. № 185/2021 год. на СОС, влязло в сила на същата дата, ответникът Община П. бил осъден да му заплати на осн. чл.266, ал.1 от ЗЗД сумата от 4 800 лева – част от незаплатено възнаграждение по договор № Д-340/11.12.2015 год. за предоставяне на консултантски 1 услуги на Община П. при дейностите, свързани с окомплектоване, управление и отчитане на проекти за обект: Обособена позиция № 2: „Консултантски услуги за окомплектоване и управление на проект за обект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на с. Д., Община Правец”, както и на осн. чл.92, ал.1 от ЗЗД – сумата от 1 200 лева, съставляваща част от дължима мораторна неустойка по чл.12 от горния договор, дължима за периода от 07.06.2019 год. до 10.07.2019 год. Исковете пред РС – Б. били предявени като частични – искът по чл.266, ал.1 от ЗЗД за 4 800 лева при пълен размер на претенцията от 32 760 лева, а искът по чл.92, ал.1 от ЗЗД за 1 200 лева при пълен размер на претенцията от 8 190 лева.

Твърди се, че решението на РС – Б., постановено по предявените частични искове, е формирало СПН относно общите правопораждащи факти на спорното право – сключения между страните договор, изпълнението му от страна на ищеца, незаплащането на договореното възнаграждение в срок от страна на ответника и дължимост на неустойката.

С оглед приключване на производството по така предявените частични искове ищецът с настоящата и.м. предявява иска си по чл.266, ал.1 от ЗЗД за разликата до пълния му дължим размер от 32 760 лева /32 760 лева минус 4 800 лева/; искът по чл.92, ал.1 от ЗЗД се предявява за сумата от 21 804 лева до пълния му дължим размер, който ищецът определя на 23 004 лева. Твърди се, че съгл. чл.12 от договора при просрочено изпълнение възложителят дължи неустойка в размер на 1 % на ден от стойността на сумата по чл.2, която е в размер на 76 680 лева с ДДС или 766.80 лева; периодът на забавата е 800 дни, но съгл. чл.12 максимално дължимата неустойка е лимитирана до 30 % от сумата по чл.2 /76 680 лева с ДДС/ или до размер от 23 004 лева.

Препис от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл.367, ал.1 от ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете по основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора ответникът оспорва дължимостта на претенциите на ищеца както за незаплатено възнаграждение, така и за неустойка по договора, като сочи, че съгласно чл.3 от същия плащането на изпълнителя изрично е поставено в зависимост от получаване на финансиране на възложителя от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, което условие не се е сбъднало.

С отговора е направено и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията на ищеца за неустойка, като се сочи, че давността е започнала да тече от удостоверената дата с приемо-предавателния протокол от 28.09.2016 год. за предаване на изработеното по договора.

Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият е депозирал допълнителна искова молба, с която е пояснил и допълнил първоначалната.

Препис от допълнителната и.м. е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК същият е депозирал допълнителен отговор, с който е 2 отговорил на допълнителната искова молба. С допълнителния отговор са допълнени доводите за неоснователност на претенцията на ищеца за неустойка, като се сочи, че неправилно се определя основата, върху която се изчислява размера на неустойката – ищецът сам сочи, че е изпълнил само първия етап от договора, поради което няма основание неустойка да се начислява върху целия размер на договореното възнаграждение, вкл. върху това за неизвършената по договора работа.

С определение от 06.01.2022 год. съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните и като е приел, че с размяната на книжата същите са представили всички доказателства, на които се позовават и са изложили всички доводи в подкрепа на исканията си, не се налага изслушването им в открито съдебно заседание, на осн. чл.376, ал.1 от ГПК е дал ход на делото за разглеждане в закрито заседание, като е определил срок на страните за представяне на писмени защити и реплики. В определения от съда срок страните са представили писмени защити, с които са приповторили доводите си от исковата, допълнителната искова молба, писмения отговор и допълнителния отговор.

С определение от 28.01.2022 год. съдът на осн. чл.376, ал.3 от ГПК е определил датата 25.02.2022 год., на която ще обяви решението си, от която ще тече срокът за обжалване на същото.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от представеното с и.м. решение № 166/20.11.2020 год. на РС – Б., постановено по гр.д. № 1199/2019 год., потвърдено с решение от 10.08.2021 год., постановено по в.гр.д. № 185/2021 год. на СОС, влязло в законна сила на 10.08.2021 год., със същото настоящият ответник Община П. е осъден да заплати на „Е.к.“ ЕООД, ЕИК на осн. чл.266, ал.1 от ЗЗД сумата от 4 800 лева – част от незаплатено възнаграждение по договор № Д-340/11.12.2015 год. за предоставяне на консултантски услуги на Община Правец при дейностите, свързани с окомплектоване, управление и отчитане на проекти за обект:

Обособена позиция № 2: „Консултантски услуги за окомплектоване и управление на проект за обект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на с. Д., Община Правец”, както и на осн. чл.92, ал.1 от ЗЗД – сумата от 1 200 лева, съставляваща част от дължима мораторна неустойка по чл.12 от горния договор, дължима за периода от 07.06.2019 год. до 10.07.2019 год. Исковете пред РС – Ботевград са били предявени като частични – искът по чл.266, ал.1 от ЗЗД – за сумата от 4 800 лева при пълен размер на претенцията от 32 760 лева, а искът по чл.92, ал.1 от ЗЗД за – за сумата от 1 200 лева при пълен размер на претенцията от 8190 лева.

Видно от цитирания с горното решение на РС – Б. договор № Д-340/11.12.2015 год. за предоставяне на консултантски услуги, представен и с настоящата и.м., с чл.2 страните са договорили възнаграждение за изпълнителя „Е.к.“ ЕООД в общ размер на 63 900 лева без ДДС съгласно предложението по ценовата му оферта, от които 27 300 лева без ДДС /32 760 лева с ДДС/ – цена за окомплектоване на проекта и 36 600 лева без ДДС – цена за 3 управление на проекта. С чл.12 от договора страните са договорили неустойка при забава в плащането на възнаграждението на изпълнителя – в размер на 1 % на ден от сумата по чл.2 за всеки просрочен ден, но не повече от 30 % от същата.

Видно от мотивите към решението, постановено по частичните искове, РС – Б. е приел, че изпълнителят е извършил само работата, предмет на първия етап от договора за консултантски услуги, включваща разработване, окомплектоване и подаване на проектно предложение за кандидатстване за отпускане на безвъзмездна финансова помощ за посочения обект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа а с. Джурово”, поради което дължимото му по договора възнаграждение е само за първи етап – в размер на 32 760 лева с ДДС.

Видно от мотивите към горното решение, съдът е приел, че неустойката за забава е дължима само върху дължимата незаплатена част от възнаграждението за извършената работа от 32 760 лева с ДДС. РС – Б. е приел, че падежът за задължението за заплащане на възнаграждението е настъпил на 27.11.2016 год. – 60 дни след съставяне на приемопредавателния протокол от 28.09.2016 год. за изработеното – съобразно разпоредбата на чл.303а, ал.2 от ТЗ, поради което неустойката е дължима от 27.11.2016 год. С въззивното решение на СОС съдът е приел, че задължението е станало изискуемо след изтичане на 30дневния срок за изпълнение, даден с отправената от ищеца и получена от ответника на 07.05.2019 год. покана, а именно – на 07.06.2019 год.; въззивният съд е приел, че съгл. чл.3 от договора изискуемостта на задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението е обусловена от изтичането на относително определен срок, чиято начална дата не е фиксирана, а представлява настъпването на отлагателно условие – получаване на авансово плащане от ДФ „Земеделие“.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

Първият от предявените искове – с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, е доказан изцяло по основание и размер.

Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право – т.2 от ТР № 3/22.04.2019 год. на ВКС по т.д. № 3/2016 год., ОСГТК.

Съгласно приетото в горното тълкувателно решение силата на пресъдено нещо на решението, постановено по иска за защита на правото в пълния му обем, препятства последващото твърдение на ищеца, че вземането му е по-голямо, възражението на ответника, че то е по-малко, както и последващите твърдения и възражения на ответника, че вземането се дължи на друго основание, съответно друго материално правоотношение.

Задължението за неоспорване се отнася до всеки елемент на установеното или отречено от 4 съда спорно право – не само до неговия размер, но и до основанието и правната му квалификация. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.

След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация.

След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.