Определение № 983 от 27.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 983 гр. София, 27.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Частно касационно гражданско дело № 20268003100619 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 29805/06.11.2025 г. на А. К. Х., В. К. Х., Л.

Х. Х. и К. Х. К., чрез процесуалния представител адвокат Н. Р., срещу въззивно определение № 2868/04.11.2025 г. по ч. гр. д. № 2749/2025 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила протоколно определение от 18.03.2025 г. по гр. д. № 1451/2024 г. на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания, че определението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, без да е формулиран въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Ответниците по жалбата С. В. Б., П. И. М., Д. Д. Б., Н. С. П., Г. С. А.-П., Й. И. М., Т. М. М., В. П. Н., Б. И. К.-Р., Н. Е. Г., чрез адвокат В. В., в писмен отговор, подаден в срока по чл.

276, ал. 1 ГПК, считат, че частната жалба е недопустима, евентуално – неоснователна.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното:

С въззивното определение е оставено в сила протоколно определение от 18.03.2025 г. по гр. д. № 1451/2024 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба А. К. Х., В. К. Х., Л. Х. Х. и К. Х. К. срещу решение от 17.09.2019 г. по гр. д. № 3570/2012 г. по описа на Софийски районен съд.

В обжалваното определение е прието, че първоинстанционното решение от 17.09.2019 г. е постановено във фазата на извършване на делба, като предмет на решението са въпросите относно способа на извършване на делбата, вкл. заявените от страните възлагателни 1 претенции, както и претенции за сметки и привременни мерки. С въззивната жалба е искана отмяна на решението в частта, с която е определено след публична продан на делбения имот цената да бъде изплатена на съделителите съобразно техните квоти в съсобствеността.

Искането е да се съобрази наследствено правоприемство, настъпило между И. Х. и четиримата жалбоподатели след постановяване на първоинстанционното решение. Съдът е посочил, че правоприемството, настъпило след приключване на съдебното дирене във втората фаза не поражда относима към извършването на делбата правна промяна.

Постъпилата сума от проведената публична продан на делбения имот се разпределя между съделителите при квотите, определени в решението по допускане на делбата. Съдът е потвърдил извода в прекратителното определение, че липсва годен предмет на въззивното производство, защото правоприемството /наследяването/ на страна в процеса след постановяване на решението за извършване на делбата, не води до промяна на което и да било от обстоятелствата, относими към нейното извършване или законосъобразността на решението.

Частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Съобразно ТР № 2/2022 по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК, ВКС, определението на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Предмет на подадената пред настоящата инстанция частна жалба е определение на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение на Софийски градски съд, като въззивна инстанция, с което е оставена без разглеждане въззивна жалба срещу съдебен акт на Софийския районен съд и производството е прекратено. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. второ ГПК предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. В случая апелативният съд разполага с функционалната компетентност да разгледа спорния процесуален въпрос. С постановяване на неговия съдебен акт е изчерпана възможността за инстанционен контрол на постановеното за първи път от въззивния съд преграждащото определение. С оглед на това образуваното производство пред ВКС е процесуално недопустимо и частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о., О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна касационна жалба с вх. № 29805 от 06.11.2025 г. на А. К. Х., В. К. Х., Л. Х. Х. и К. Х. К. срещу определение № 2868/04.11.2025 г. по в. ч. гр. д. № 2749/2025 г. на Софийски апелативен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3