Решение № 202 от 14.12.2020, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Момчилград , 14.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I СЪСТАВ в публично заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател:

Хюсние Ю. Алиш

Йордан И. Геров като разгледа докладваното от Йордан И. Геров Гражданско дело № 20205150100320 по описа за 2020 година

Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

Ищцата М. Ю. М. в исковата си молба твърди, че с ответника Ф. Н. М. сключили граждански брак на **** год. След сключване на гражданския брак започнали да живеят в гр.Момчилград ул.******, в четири етажна къща собственост на родителите на ответника, като тя и съпруга й живеели на третия етаж. От брака си имали две родени деца: Ю.Ф.М., роден на ******г., с ЕГН:****** и Н.Ф.М., роден на ****г., с ЕГН :******. В началото се разбирали добре. Проблемите по между им се появили след като ответникът започнал да я обижда и унижава, тъй като родителите му се намеси ли в отношенията им, като го настройвали срещу нея. Твърди, че е злоупотребявал с алкохола, след което я пребивал. Когато била бременна съпругът на сестра й М. я спасил да не бъда пребита за пореден път. Ответникът и забранява л да отива на гости у родителите си. Твърди, че непрекъснато е била положена на обиди и заплахи. Ответникът заминал за Германия преди шест години и си идвал един или два пъти годишно. В началото на 2019 год. синът им се разболял от диабет, но ответникът изобщо не се е интересувал от състоянието му. Твърди, че на 04.08.2020 год. ответника й казал, че не му е съпруга вече и не желае да живее в къщата на родителите му и от 04.08.2020 год. живеела при родителите си в с.Лале и оттогава са били във фактическа раздяла.

1

Твърди, че всички необходими грижи за отглеждане на децата се полагали само и единствено от нейна страна. Моли съда да постанови решение, е което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответника, на нея да се предоставят упражняването на родителските права над родените от брака деца: Ю.Ф.М., роден на ******г., с ЕГН:****** и Н.Ф.М., роден на ****г., с ЕГН:******, като ответника да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 250 лева за детето Ю. и в размер на 350 лв. за детето Н., ведно със законната лихва при забава, платими на нея като тяхна майка и законен представител. На ответника да се определи режим на лични отношения с децата, съгласно закона. На основание чл.56, ал.1 и ал.5 от СК описаното семейно жилище, да й бъде предоставено за ползване. След прекратяване на брака желае да носи предбрачното си фамилно име А.. Претендира за направените по делото съдебни и деловодни разноски.

В с.з. ищцата се явява лично и с процесуален представител адв.С. М..

Подържа исковете си, така както са предявени. Твърди, че откакто се оженили е имало тормоз, като ответника е употребявал алкохол и я обиждал.

Пълномощника на същата моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.

В законоустановения едномесечния срок ответника Ф. Н. М. чрез пълномощник адв.М.Ч. е депозирал писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Счита предявения иск за допустим, но неоснователен по отношение на твърденията за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, по отношение на претенцията за родителските права и размера на издръжката за децата Ю. и Н. и по отношение на искането за ползване на жилището-собственост на родителите му, като подробни съображения за това излага в отговора. На основание чл.49, ал.4 от СК моли да бъде постановено решение, с което сключеният между тях граждански брак да бъде прекратен поради дълбокото му и непоправимо разстройство, изцяло по вина на ищцата. Родителските права над децата Ю. и Н. да бъдат предоставени на него, като техен баща и законен представител, а на ищцата да бъде определен режим на лични отношения с тях. Издръжката да бъде определена по справедливост и преценка на съда, съобразно възрастта и нуждите на децата и съобразно възможностите, които 2 ищцата има за това. Алтернативно при обратната хипотеза, ако съдът предостави родителските права на ищцата, то съдът да постанови разширен режим на лични отношения с тях посочен подробно в отговора.

В съдебно заседание чрез пълномощник адв.М.Ч. поддържа становището си в отговора на исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен. Алтернативно родителските права над двете деца да бъдат предоставени на него.

Допълнителни съображения излага в хода по същество.

Заинтересованата страна Д”СП”, гр.Кърджали, редовно призована не се представлява. От същите е постъпил социален доклад, изготвен от отдел „ЗД” Кърджали за децата Ю.Ф.М. и Н.Ф.М..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представеното по делото копие от удостоверение за сключен граждански брак се установява, че на **** год. в с.Лале, общ.Момчилград е сключен граждански брак между Ф. Н. М. и М. Ю. А., за което е съставен Акт за граждански брак №03/**** год., като след брака съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си М.

От заверено копие на удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № **** от **** год. от Община Момчилград се установява, че страните по делото имат родено дете Н.Ф.М. роден на **** год.

От заверено копие на удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № **** от **** год. от Община Момчилград се установява, че страните по делото имат родено дете Ю.Ф.М. роден на ****** год.

От приложените писмени доказателства, а именно: Заверено копие от Експертно решение №2710 от 23.07.2019г. ; Заверено копие от Епикриза от 27.02.2019г.; Заверено копие от Епикриза от 18.07.2019 год. се установява, че на детето Н.Ф.М. е поставена диагноза: Е 10.9 инсулинозависим захарен диабет, без усложнения.

3

От заверено копие от Удостоверение с изх.№405 от 07.08.2020г. издадено от СУ „Н.Й.Вапцаров“ гр.Момчилград се установява, че детето Н. е ученик в десети клас през учебната 2020/2021 год. дневна форма на обучение.

От заверено ко пие от Удостоверение с изх.№406 от 07.08.2020г. издадено от СУ „Н.Й.Вапцаров“ гр.Момчилград се установява, че детето Ю. е ученик в шести клас през учебната 2020/2021 год. дневна форма на обучение.

От изготвения социален доклад, Дирекция СП Кърджали за децата Ю.Ф.М. и Н.Ф.М. се установява, че основни грижи за децата се полагат от тяхната майка М. М. От един месец, майката и двете й деца живеят в гр.Кърджали на квартира, като жилището се състои от две стаи, коридор, баня и тоалетна и тераса. Жилището е било обзаведено с уреди и мебели, които са били закупени от двете сестри на ищцата, които винаги са им помагали. Детето Н. е бил записан ученик в ПГ по селско стопанство гр.Момчилград в десети клас. Ю. е бил ученик в СУ „Владимир Димитров – Майстора“ гр.Кърджали, в шести клас. Между майката и двамата й синове е било налице силна емоционална връзка. Децата казват, че с майка си се чувстват добре. За баща си са казали, че от шест години живее в чужбина, като в България се връща периодично за по един месец. Последно е заминал за Германия месец март тази година. От последното му заминаване, до сега не ги е търсил по телефона за да разговаря с тях. От както са в гр.Кърджали не им е изпращал пари. От извършеното социално проучване е установено, че М.

М се стреми да задоволява потребностите на децата. Между нея и тях има изградена емоционална връзка.

По делото са събрани и гласни доказателства.

От показанията на св.М. Ю. Али сестра на ищцата, безспорно се установява, че сестра й и Ф. се разделили, защото е имало постоянен тормоз от страна на Ф. над сестра й, който употребявал алкохол и я биел. Даже, когато е била бременна. Твърди, че и когато са били женени те постоянно са й помагали финансово. Ф. постоянно пиел, не се интересувал от децата. От както са били разделени, от четири месеца, той нито се е интересувал от децата, нито им звънял по телефона, не е изпращал и никакви пари. Твърди, че още когато сестра й била бременна и живеела в Момчилград, тя често отивала при нея, за да не й посягат и да не я бият. Твърди, че от както е 4 омъжена, сестра й винаги е работила. Също така, знае, че той не е пращал никакви пари от чужбина.

Св.Е. Ю. М., сестра на ищцата, също твърди, че още от началото, откакто се оженили, той я удрял, унижавал, слушал родителите си. Даже когато била бременна на първото дете я набил. Пари изобщо не изкарвал, все те им помагали. Последните 5-6 години заминал за Германия, но откакто заминал изобщо не й пращал никакви пари. Същата твърди, че чули, че от там взимал детски набавки. Също така твърди, че постоянно те й помагали финансова. Голямото им дете получил диабет, а баща му изобщо не е дошъл.

Тя с нейния мъж закарали детето на лекар в Пловдив. Твърди, че от както са разделени, от четири месеца, той не се е обаждал изобщо, и не се е интересувал от децата.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като се установи, че същите имат непосредствени впечатления от отношенията между страните.

По делото са разпитани и свидетели от страна на ответника.

От показанията на св.Н. А. М баща на ответника, не се установи по безспорен начин за отношенията между страните по делото. Същият дава общи показания и съдът намира, че същият като баща на ответника е и заинтересован от изхода на делото.

Св.Нериман Осман леля на ответника твърди, че не е виждала Ф. да употребява алкохол. Същата не знае причината, поради която Ф. и М. са разделени. Твърди, че родителите на Ф. се грижили за децата, която ищцата е била осем години на сезонна работа в Белгия. Същата е била чувала, че Ф. пращал пари на ищцата и децата.

Св.Наджие Демирсан първа братовчедка на ответника, заяви, че отношенията между страните не са добри, като същата не можа да каже причината за това.

От правна страна :

При така събраните писмени и гласни доказателства съдът счита, че е 5 настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака. От всичко изложено до тук е видно, че съпрузите не живеят заедно от 04.08.2020 год., като съпругата с двете деца е напуснала семейното жилище в гр.Момчилград, но това й действие не следва да се счита за брачно провинение, тъй като от доказателствата по делото се налага безспорно извода, че тя е била принудена от поведението на съпруга да се изнесе от семейното жилище и да заживее понастоящем в гр.Кърджали, в жилище под наем. Съгласно показанията на св.М. Ю. Али и Е. Ю. М., ответника злоупотребявал с алкохола, като под негово влияние правил скандали, тормозил семейството си, оказвал физически тормоз над ищцата, не работил. Именно това му поведение съда намира за укоримо, довело до дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните.

Брачната връзка е само формална, а брачните отношения са лишени от взаимно уважение и заинтересованост. С оглед на което, съдът намира, че брачната връзка на страните е изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание и е останала да съществува само формално. Такава връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната си функция, като настоящото фактическо състояние в отношенията между съпрузите е несъвместимо с целите и функциите на брака и не е в интерес на същите. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл.49, ал.1 СК, което обуславя извод за основателност на иска за развод и същият следва да бъде допуснат от съда.

Относно вината за разстройството на брака:

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 СК, при допускане на развода съдът се произнася относно вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това. Ищцата е заявила искане съдът да прекрати гражданския брак, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в него по вина на ответника, а ответника обратното – по вина на ищцата. От събраните по делото гласни доказателства за съда се налага извода, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругът Ф.

Н. М., който е проявил безотговорно отношение към брака и незаинтересованост към семейството си. Употребявал алкохол, прилагал физическо насилие над ищцата. Според съда, именно това поведение на 6 ответника е обусловило и станало причина за настъпилото отчуждаване между страните, като е допринесло за окончателния разрив на съпружеските им отношения. Така установените брачни провинения на ответника – безотговорно отношение към брака, злоупотребата му с алкохол, за което си поведение същият няма как да не знае, че руши основите на брака, безусловно ангажират брачната му вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Поради което, за съда се налага извода, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има ответника, в какъвто смисъл следва да се произнесе със съдебния си акт.