Решение № 345 от 18.01.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. П.а като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100503403 по описа за 2023 годИ.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20072888 от 02.01.2023г. по гр.д. № 88368/2017г. на Софийски районен съд, 170 състав, постановено в производство по съдебна делба във фазата на нейното извършване, е изнесен на публична продан на основание чл. 348 ГПК, допуснатия до делба с решение от 09.10.2019 г., постановено по гр. д. № 88368 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 170 състав, недвижим имот, а именно:

ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр. София на трети етаж на сградата на ул.

„*******, състоящо се от три стаи, хол, кухня, тоалетна, баня, входно антре, два балкона, целият с площ по документи за собственост 94 кв.м., при съседи по нотариален акт - В.Л. и от три страни - дворното място, заедно с избено помещение № 7 с площ от пет кв.м. при съседи по нотариален акт- „Устрой“ АД с изба - склад, И.М. и от две страни двор, заедно с избено помещение № 9 с площ от 14 кв.м. при съседи по нотариален акт- И.М., ул.„Шандор Петьофи“, А. Р. и помещение за простиране, заедно с 8/100 ид. части от дворното място, цялото от 819 кв.м. по първообразния нотариален акт, представлявало през 1996 г. парцел V I - 8 от кв. 311 -В, местност „9 септември“ по регулационния план на София, при съседи по нотариален актул.„Шандор Петьофи“, ЕС „Устрой“, наследници на полковник П., М. и наследници на З. и К.Н., като понастоящем дворното място според кадастралната карта на София представлява ПИ с идентификатор *** с площ от 814 кв.м., при съседи поземлени имоти с 1 идентификатори ***, ***, 68134,203.136, ***,

***, ***, което жилище представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД 18-50/20.06.2016 г. на изп. директор на АГКК, като получената от публичната продан сума да се разпредели между съделителите, както следва: 1/3 ид.ч. - за И. Д. Н. и 2/3 ид.ч.- за Н. Х. Г..

С горепосоченото решение Н. Х. Г. с ЕГН **********, е осъден да заплати на И. Д. Н., ЕГН **********, по предявения по реда на чл. 346 ГПК иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата от 8548,00лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения между страните недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 8, находящ се в гр.

София, ул. „*******, със застроена площ от 94,00 кв. м., заедно с избено помещение № 7, с площ от 5 кв. м„ заедно с избено помещение № 9 с площ от 14 кв.м., заедно с 8/100 ид. части от дворното място, за периода от 05.06.2017 г. до 15.09.2020 г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 11 800,00 лв. за периода от 05.06.2017 г. до 15.09.2020г.

Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. № 25001676/16.01.2023г. от Н. Х. Г., насочена срещу решението на районния съд в частта, с която процесният недвижим имот е изнесен на публична продан, както и в частта, с която е осъден да заплати на И. Д. Н. сумата от 8548 лева, представляваща обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС.

Въззивникът твърди, че в обжалваните части решението е неправилно. На първо място, моли делбата да бъде извършена чрез прилагането на друг способ, като други оплаквания срещу тези част на решението не се съдържат.

Освен това счита, че неправилно е бил осъден да заплати сумата от 8548 лева по чл.31, ал.2 от ЗС, тъй като ищцата И. Н. никога не била лишена от ползването на делбения имот и имала достъп до него, като обратното не се доказвало от приложената нотариална покана. Не е съгласен и с извода на районния съд, че било безспорно обстоятелството, че само Н. Г. ползва имота, както и с приетото, че е без значение дали е канил ищцата да го ползва.

Установило се по делото, че И. Н. не желае да ползва своята идеална част от имота, а била канена многократно да стори това, тъй като в жилището имало стаи, които се не ползват. Изрично бил поканил последната да ползва недвижимия имот с нотариална покана № 5705, том 4, № 66 на нотариус В.а Г.. Въззиваемата не следвало да се извлича позитиви, тъй като се касаело не до възпрепятстване от страна на въззивника, а до отказ на другия съсобственик реално да ползва имота. Моли обжалваното решение да бъде отменено и в тази част, а предявеният иск – отхвърлен. Претендира и разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата И. Д.

Н., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Искането за прилагане на друг способ за извършване на делбата било несвоевременно, а и въззивникът не посочил в какво се състои порочността на решението.Същият 2 заявил в последното заседание, че желае имотът да бъде изнесен на публична продан. По отношение обезщетението за лишаване от ползване въззиваемата е посочила, че имотът се ползва изцяло от въззивника и неговото семейство и тя нямала достъп до него. Там нямало свободно място, което да се ползва от нея, а освен това нямала и ключове за жилището, като достъпът по този начин изцяло зависил от въззивника. Нотариалната покана, която й била изпратена, съдържала привидно съгласие за предоставяне на достъп, но реално такъв не бил осигурен. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира и разноски.

В частта, с която е отхвърлен искът на И. Д. Н. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл.31, ал.2 от ЗС за горницата над уважения размер от 8548 лева до пълния претендиран размер от 11 800 лева, не е постъпила въззивна жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството е във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила решение № 238648 от 09.10.2019г. по гр.дело № 88368/2017г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, е допуснато извършването на съдебна делба между И. Д. Н., ЕГН ********** и Н. Х. Г., ЕГН **********, на следния недвижим имот, а именно: жилище, намиращо се в гр. София на трети етаж на сградата на ул.„*******, състоящо се от три стаи, хол, кухня, тоалетна, баня, входно антре, два балкона, целият с площ по документи за собственост 94 кв.м., при съседи по нотариален акт - В.Л. и от три страни - дворното място, заедно с избено помещение № 7 с площ от пет кв.м. при съседи по нотариален акт- „Устрой“ АД с изба - склад, И.М. и от две страни двор, заедно с избено помещение № 9 с площ от 14 кв.м. при съседи по нотариален акт- И.М., ул.„Шандор Петьофи“, А. Р. и помещение за простиране, заедно с 8/100 ид. части от дворното място, цялото от 819 кв.м. по първообразния нотариален акт, представлявало през 1996 г. парцел VI-8 от кв.

311-В, местност „9 септември“ по регулационния план на София, при съседи по нотариален акт- ул.„Шандор Петьофи“, ЕС „Устрой“, наследници на полковник П., М. и наследници на З. и К.Н., като понастоящем дворното място според кадастралната карта на София представлява ПИ с идентификатор *** с площ от 814 кв.м., при съседи поземлени имоти с идентификатори ***, ***, 68134,203.136,

***, ***, ***, в който сградата, в която се намира описаното жилище е с идентификатор ***, при следните квори: 1/3 идеални части за И. Д. Н., ЕГН ********** и 2/3 идеални части за Н. Х. Г., ЕГН **********.

В преклузивните срокове по чл.346 от ГПК до края на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата, ищцата И. Д. Н. е депозирала молба с вх. № 5124550/08.09.2020г., с която е предявила срещу ответника Н. Х. Г. иск по чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на собствената й 1/3 идеална част от процесния недвижим имот за периода от 05.06.2017г. до 15.09.2020г. в размер на 11 800 лева. Посочила е, че с нотариална покана рег. № 4403, том 3, № 104 от 17.05.2017г., връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на 05.06.2017г., е поканила ответника да й заплаща обезщетение за лишаване от ползването в размер на 300 лева месечно, но последният не сторил това. В подкрепа на твърденията си ищцата е представила пред съда посочената нотариална покана, която е приобщена към доказателствената съвкупност.

3

Със становище с вх. № 25163836/10.11.2020г. ответникът и съделител Н. Х. Г. е оспорил исковата претенция по чл. 346 ГПК за заплащане на обезщетение за ползване на процесния имот по чл. 31, ал. 2 ЗС. Твърди, че И.

Д. Н. никога не е била лишавана от ползването на делбения имот и същата имала достъп до него. Н. Г. живял в апартамента заедно с бащата на ищцата, като след смъртта на нейния наследодател, тя заявила, че не желае да ползва имота. С нотариална покана рег. № 5705, том 4, № 66, ищцата била поканена да ползва имота, като същата е приета по делото.

Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М.Д. С. – братовчедка на ищцата. От тях се установява, че бащата на ищцата е живял в делбения имот, но след 2008г. е бил изгонен оттам от ответника и е бил настанен в старчески дом, където почИ.л през 2015г. Стаята, която обитавал бащата на ищцата, била заета от семейството на Н. Г. и била преустроена в детска стая, а друго свободно помещение нямало. През 2017г. ищцата решила, че трябва да си търси правата по съдебен път, тъй като не могла да се споразумее с ответника.

В качеството си на свидетел е изслушан и Т.А.С., който е заявил, че бащата на ищцата е живял с ответника с делбения имот до смъртта му. Често посещавал апартамента, като при едно от тези посещения ищцата дошла и се скарала с ответника за имота. Н. Г. и предложил да дойде да живее там, но тя отказала.

Изготвена е първоначална съдебно -техническа експертиза от 25.02.2021г. Вещото лице е посочило, че процесния имот представлява жилище, намиращо се в гр. София, на трети етаж в сградата на ул. „*******, като съгласно схема на самостоятелен обект представлява апартамент № 8 с идентификатор № ***, със застроена площ от 94,00 кв.м.

Експертът е констатирал, че имотът се състои от входно антре, кухня, хол, родителка стая, две детски стаи, тоалетна и баня с тоалетна, като същият е неподеляем. Пазарната стойност на оценявания имот е 255 582 лева, а размерът на средния пазарен наем за исковия период 05.06.2017 г. - 15.09.2020 г. е 22515,00 лв., а 1/3 от този наем се равнява на 7505,00 лв.

Изслушана е и тройна съдебно-техническа експертиза, по която вещите лица са посочили, че делбеният имот се състои входно антре, кухня, хол, родителска стая, две детски стаи, тоалетна и баня с тоалетна и е неподеляем.

Средната пазарна цена на имота към месец март 2022г. възлиза на 276 000 лева, а средният пазарен наем за исковия период 05.06.2017 г. - 15.09.2020 г. е 25 645,00 лв., а делът на И. Н. от този наем съобразно притежаваната от нея 1/3 идеална част се равнява на 8548,00 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и 4 допустимо.

По същество на спора съдът приема, че в обжалваната част решението на Софийски районен съд е правилно.

По способа за извършване на делбата:

В Гражданския процесуален кодекс са уредени четири способа за извършване на съдебната делба, а именно: 1) изнасяне на допуснатото до делба имущество на публична продан (чл.348 от ГПК); 2) поставяне в дял на допуснат до делба неподеляем жилищен имот (чл.349 от ГПК); 3) теглене на жребий (чл.352 от ГПК) и 4)разпределение на допуснатото до делба имущество от съда без теглене на жребий (чл.353 от ГПК). Основният принцип при извършване на делбата е всеки от съделителите да получи по възможност реален дял от съсобствените имоти. Наред с това, при извършване на преценка кой способ да бъде приложен следва да бъдат съобразени видът на имуществото, допуснато до делба, броят на имотите, броят на лицата, между които следва да се извърши делбата, основанието, на което е възникнала съсобствеността и дяловете на съделителите в съсобствеността. Настоящата инстанция счита за правилен извода на районния съд, че единственият възможен способ за извършване на делбата в настоящия случай е чрез изнасянето на жилището на публична продан. Това е така, тъй като не съществува възможност всеки един от двамата съделители да получи реален дял, доколкото процесният имот е един и съгласно заключението и на двете експертизи същият е неподеляем. Освен това не са налице и предпоставките по чл.349 от ГПК, тъй като искане за възлагане не е било направено от нито една от страните. Тегленето на жребий по чл.352 от ГПК също не може да намери приложение, тъй като дяловете в съсобствеността от допуснатия до делба имот на двамата съделители са различни (1/3 и 2/3), а жилището, както се посочи е неподеляемо, поради което е невъзможно съделителите да получат реален дял от него. Последното обстоятелство обосновава и невъзможността делбата да бъде извършена чрез разпределяне по чл.353 от ГПК. При това положение оплакването на въззивника за неправилност на решението, досежно избрания способ за прекратяване на съсобствеността, е неоснователно. В тази част решението следва да бъде потвърдено.