Решение № 5014 от 29.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5014 гр. София, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100501331 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20207211 от 04.11.2021 г. СРС, 24 с-в, по гр.д.№ 26832/20 г. е осъдил на основание чл.410, ал.1, т.3 КЗ вр. с чл.49 ЗЗД Столична община да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД сума в размер на 127,24 лв.главница, представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ във връзка с щета № 44012131917418, образувана въз основа на реализирано на 07.06.2019 г. в гр.София ПТП с л.а. „Мерцедес А160“ с ДК № СА **** ХН със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-24.06.2020 г. до окончателното й изплащане.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Столична община.Жалбоподателят излага оплаквания, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил задълбочено събраните доказателства, както и изложените от ответника доводи в отговора на исковата молба.Излага конкретни доводи, че мотивите на решението трябва 1 да съдържат преценката на съда за установените факти и приложението на закона към тях.Твърди, че е налице несъответствие между писмените доказателства и събраните гласни доказателство относно щетите по процесния автомобил, както и че не е установено наличието на дупка на пътното платно и разположението на процесния автомобил.Поддържа становище, че информацията, обективирана във всички представени от ищеца писмени доказателства, съставени по изявления на водача и представляващи частни документи, не се потвърждава от разпитания свидетел, липсват и данни за скоростта на движение на автомобила.Моли съда да отмени решението и да отхвърли иска, респ. да намали размера на присъденото обезщетение.Претендира разноските по делото.

Ответникът по въззивната жалба оспорва същата.Твърди, че ищецът е провел пълно доказване на заявената претенция и че възраженията на въззивника са неоснователни.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.410 КЗ вр. чл.49 ЗЗД.Ищецът- „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД твърди, че на 07.06.2019 г. в гр.София водачът Васко Л., управлявайки автомобил марка „Мерцедес“, модел А160 с ДК № СА **** ХН, при движение по бул. „Вардар“ в посока към бул. „Тодор Александров“ на 30 м след кръстовището с бул.

„Ал.Стамболийски“, е попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което на МПС-то са нанесени материални щети.Твърди, че е застраховател на посочения автомобил по застраховка „Каско+” по полица № 440118213065301/06.06.2018 г. с валидност от 09.06.2018 г. до 08.06.2019 г.Нанесените щети на увреденото МПС в резултат на ПТП са описани в констативен протокол за ПТП № 1747565/07.06.2019 г., описи на претенция и опис-заключение по щета, като са увредени джанта предна лява, джанта задна лява, шарнир преден ляв, като по образуваната щета на собственика на автомобила е платено застрахователно обезщетение в размер на 112,24 лв. с преводно нареждане от 05.07.2019 г.На основание чл.410 КЗ с плащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата-Столична община.Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника 2 да му заплати сумата 127,24 лв., включваща платено застрахователно обезщетение в размер на 112,24 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил наличието на застрахователно правоотношение, възникването на застрахователно събитие, причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилите вреди.Направил е и възражение за съпричиняване с твърдения, че водачът на увреденото МПС се е движил с несъобразена с пътните условия скорост.

Видно от представения протокол за ПТП № 1747565 от 07.06.2019 г., съставен след посещение на място, на посочената дата в 09,20 ч. в гр.София, ул. „Вардар“ на 30 м след кръстовището с бул. „А.Стамболийски“ е настъпило ПТП, при което л.а. „Мерцедес“, модел А160 с ДК № СА **** ХН, собственост на Ж.С.П. и управляван от Васко Л., е попаднал в необезопасена дупка, при което са настъпили щета на автомобила, описани в протокола.

Видно от застрахователна полица № 440118213065301 Ж.С.П. е сключила застраховка „Каско+” с „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД със срок на действие от 08.06.2018 г. до 08.06.2019 г. за л.а. „Мерцедес“, модел А160 с ДК № СА **** ХН.

Видно от представените писмени доказателства по щета № 44012131917418/08.07.2019 г.-уведомление-декларация за настъпило застрахователно събитие, опис-заключение по щета, калкулация по претенция, ликвидационен акт, нареждане за групово плащане, на собственика на увредения автомобил е платено обезщетение от процесното ПТП в размер на 112,24 лв.

С покана изх.№ 92/09.01.20 г., получена на 10.01.20 г., ищецът е поканил Столична община да му възстанови сумата от 127,24 лв.

От заключението на приетата по делото авто-техническа експертиза на вещото лице Й.Й. е установено, че щетите по процесния лек автомобил се намират в пряка е причинно-следствена връзка с настъпилото на 07.06.2019 г. произшествие.Видимите щети по лекия автомобил, отразени в протокола за ПТП са: предна лява гума, предна лява джанта, задна лява гума, задна лява джанта.Стойността на уврежданията на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 252,65 лв. с ДДС.

Разпитаният по делото свидетел В.Л. твърди, че си спомня при управление на МПС „Мерцедес“ да е претърпял ПТП, като е минал през 3 дупка, за което има съставен протокол за ПТП.Дупката, през която е преминал, не е била обезопасена или сигнализирана по някакъв начин.Съставителите на протокола са дошли на място и са установили щетите по автомобила-шарнир, накрайник.Гумата е била стара-произведена през 2016 г. и не са му я признали.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е приел, че от представените доказателства е установено наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско+“ между собственика на процесния лек автомобил и ищеца, застрахователният договор е валиден и е в сила към момента на настъпване на застрахователното събитие.Ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 127,24 лв., а установеният размер на щетите от приетата по делото АТЕ е в по-висок размер-252,65 лв.Съдът е изложил мотиви, че причината за инцидента е попадането в автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, за което е съставен протокол за ПТП.Съдът е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел като пълни, точни, ясни и непротиворечиви и кореспондиращи с документите по щетата.Приел е, че общината не е изпълнила задължението си по чл.31 ЗП да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея превозни средства.Съдът е счел за доказани претендираните вреди, както и че същите са в пряка причинна връзка с претърпяното ПТП и е отхвърлил като неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредата от водача на МПС.

Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. При постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми.

Съгласно чл.410 КЗ, действал към момента на настъпване на процесното ПТП, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

4

От събраните доказателства се установи наличието на фактическия състав на разпоредбата на чл.410 КЗ.

Неоснователни са оплакванията на въззивника, че съдът не е обсъдил задълбочено събраните доказателства и доводите на страните и че е налице несъответствие между писмените доказателства и гласните доказателства относно щетите по процесния автомобил. Първоинстанционният съд е постановил решение след преценка на всички относими към предмета на спора доказателства и обсъждане на доводите на страните, като съдът е изложил мотиви кои факти са установени от събраните доказателства, разгледал е и възражението за съпричиняване, въведено от ответника с отговора на исковата молба.

Настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното противоречие по отношение на причинените щети на автомобила.Описаните от служителите на МВР, посетили мястото на произшествието и съставили протокола за ПТП щети съответстват на щетите, описани и заплатени от застрахователя /предна и задна лява джанта и шарнир преден ляв/, както и на посочените такива от свидетеля-увреждане на шарнир и на гуми.Обстоятелството, че свидетелят е заявил, че вредите за гумите не са му били признати не е пречка да се кредитират показанията му относно вида на констатираните увреждания, още повече че те не противоречат на останалите събрани по делото доказателства.От приетата АТЕ се установи наличието на причинна връзка на посочените увреждания с процесното ПТП.

Наличието на дупка на пътното платно е отразено в протокола за ПТП, този факт е установен и от показанията на разпитания по делото свидетел.По делото липсват доказателства, които да опровергават това обстоятелство.

Несъстоятелно е и оплакването във въззивната жалба, че липсват данни за скоростта на движение на автомобила.Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.Установяването на възражението, че водачът се е движел с 5 несъобразена с пътните условия скорост е в тежест на ответника.

Съпричиняването на вредата не може да почива на предположения и изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.Необходимо е приносът на пострадалия да е конкретен и установен по делото при условията на пълно и главно доказване от позоваващата се на съпричиняването страна в процеса /решение № 50016 от 09.03.2023 г., т. д. № 2691/2021 г., II ТО на ВКС; решение № 171 от 10.10.2013 г. по т.д. № 629/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др./. По делото не са събрани доказателства в подкрепа на това твърдение, нито въззивникът е изложил оплаквания за допуснати процесуални нарушения при изготвяне на доклада, за които въззивният съд не следи служебно.

Други конкретни оплаквания не се съдържат във въззивната жалба, а съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан от изложеното в нея.

Поради изложените съображения предявеният иск се явява изцяло основателен.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 168,00 лв.-адвокатско възнаграждение с ДДС за настоящата инстанция.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20207211 от 04.11.2021 г. на СРС, 24 с-в, по гр.д.№ 26832/20 г.

ОСЪЖДА Столична община с БУЛСТАТ 000696327 и с адрес: гр.София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК 121718407 и с адрес: гр.София, ул. **** сумата от 168,00 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК-разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Разпечатката съдържа 41 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ff74220-bdcd-4282-836b-f3aae8a20230