Решение № 1446 от 05.11.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1446 гр. Велико Търново, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИВАНОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20244110100218 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „***“ ЕООД, гр.***, чрез пълномощник юк Г. сочи, че на 20.02.2023 г. е сключил с ответника договор за кредит от разстояние № 425885 при условията на ЗПФУР и чрез платформа на посочения електронен адрес.

Твърди, че договорът се сключва чрез извършване на поредица от действия, подробно описани в молбата. Изтъква, че е предоставил на ответника кредит в размер на 2000 лева, преведен по банкова сметка на ответника в „***“ АД.

Излага, че кредитът е следвало да се погаси на 24 месечни вноски, последната от която е на 9.02.2025 г. Сочи, че поради неизпълнение на задълженията за заплащане на дължимите суми кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем, което е съобщено на длъжника чрез изпратен имейл. Заявява дължимост на сумата от 2000 лева главница и на сумата от 450,92 лева договорна лихва за периода 20.02.2023 г.- 18.10.2023 г. Изтъква, че е депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№3439/23 г. на ВТРС. Заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, 1 поради което предявява иск за приемане на установено между страните дължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище поддържа исковите претенции.

Ответникът Р. Т. К. е депозирала отговор на исковата молба, чрез особения си представител адв.Н. от ВТАК. Оспорва иска, като неоснователен и недоказан по подробно изложени съображения и моли съда да го отхвърли.

В съдебно заседание поддържа изложеното становище.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и представените по делото писмени доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:

По ч.гр.д. № 3439/2023г. на ВТРС е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК в полза на „***“ ЕООД срещу Р. Т. К. за сумата от 2000 лева главница, дължима по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 425885/20.02.2023 г. ; сумата от 450,92 лева договорна лихва за периода 20.02.2023 г.- 18.10.2023 г. , ведно със законна лихва върху главницата от 24.11.2023 г. до окончателното изплащане, както и разноски от 102,05 лева за ДТ и юрисконсултско възнаграждение. Като доказателство по делото е приет договор за предоставяне на кредит № 425885/ 20.02.2023 г. сключен по реда на ЗПФУР и Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „***“ ЕООД. На посочения електронен адрес на ответника на 20.02.2023 г. в 11,45 часа е изпратено уведомление за одобрение на заем в размер на 2000 лева с падеж 9.02.2025 г. при обща сума за връщане 2824,69 лева, или при непредставено обезпечение- 3792,01 лева. На същата дата в 13,31 часа е изпратен имейл за извършен превод на сумата от 2000 лева въз основа на сключения договор за заем от разстояние № 425885 по банкова сметка BG********************. На 23.02.2023 г. е изпратен имейл до ответника, в който последният е уведомен за сумата, необходима за предсрочното погасяване на кредита. На 20.03.2023 г. е изпратено напомнително писмо; на 24.03.2023 г. е изпратено друго напомнително писмо за забавена вноска; писмо за просрочие е изпратено и на 1.04.2023 г. , както и на 7.11.2023 г. и 15.11.2023 г. В последните два имейла ответникът е уведомен за предстоящо обявяване на кредита за предсрочно изискуем и е поканен да заплати задължението си в седмодневен срок. Освен на магнитен носител, на хартиен 2 носител е приложена и приета кореспонденцията между страните, снимки на лични документи, профилна снимка с документ за самоличност на ответника.

Прието е платежно нареждане за вътрешнобанков превод, видно от което на 20.02.2023 г. „***“ ООД е наредил по сметка BG******************** на Р.

Т. К. в „***“ АД сумата от 2000 лева. С писмо изх.№ ***/4.03.2024 г. трето неучастващо по делото лице- „***“АД е изпратило справка, съдържаща информация за получен превод на 20.02.2023 г. по сметка BG******************** с титуляр Р. Т. К. от наредител „ ***“ ООД за сума от 2000 лева с основание договор за заем № 425885.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Предявеният установителен иск е процесуално допустим, депозиран от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок. Съобразно вида на търсената защита, за да постанови положителен за ищеца резултат последния следваше да установи пълно и главно основанията и размера на претенциите си, основани на качеството му на кредитор, придобил изискуемо вземане срещу ответника по силата на описания договор за кредит. Ответникът следваше да докаже наведените от него правоизключващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения. Приобщените по делото писмени доказателства безспорно установяват наличието на валидни облигационни правоотношения между страните, основани на сключения по реда на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние договор за потребителски паричен кредит № 425885/20.02.2023 г. Противно на възраженията на ответника съдът приема за безспорен факта, че ответницата е кандидатствала за отпускане на кредит чрез ползването на уебсайт на ищцовото дружество – www.minizaem.bg , като в отговор на запитването същата е получила изявление за това, че е одобрена за кредит от 2000 лева. В имейла се съдържат основните параметри на договора, договора за кредит и Общите условия. Преди превеждането на одобрената заемна сума е проведен разговор на посочения от ответника мобилен телефон- **********,като ответницата е запитана за трите си имена, за ЕГН и дали потвърждава сключването на договор за заем от разстояние № 425885. Отново са повторени параметрите на договора - предоставяне на сумата от 2000 лева със срок на връщане 720 дни на 24 месечни вноски до 9.02.2025 г. при сума на връщане при представено обезпечение от 2824,69 лева , или 3792,01 лева, ако не се 3 представи обезпечение. Ответницата е потвърдила в телефонния разговор имената си и ЕГН и отново е потвърдила сключването на договора. Горното се установява от извършения оглед на приложения диск, съдържащ аудиофайл на проведения разговор между ответника и служител на дружеството. При анализ на основните параметри на договора относно общия размер на кредита, начина на усвояването, ГПР, ГЛП , информацията относно броя, размера и периодичността на месечните погасителни вноски съдът намира, че същият отговаря на изискванията на закона. Видно от приетото платежно нареждане от 20.02.2023 г. и предоставената от „***“ АД справка, на 20.02.2023 г. ищецът е превел по сметка на ответника в „***“ АД сумата от 2000 лева с основание- договор за заем 425885. При установените по безспорен начин валидни облигационни отношения между страните и изправността на ищеца по договора / реалното предаване на заетата сума/ ответницата не доказа, че не дължи претендираните суми поради плащането им. При позоваване от страна на заявителя на настъпила предсрочна изискуемост на кредита ищецът следваше да докаже настъпването на предпоставките за това преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно задължителните постановки на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС кредиторът има право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем според условията на договора, когато освен обективния факт на неплащането изпълни задължението си да уведоми надлежно длъжника относно упражненото си право. В случая кредиторът е изпратил уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на електронния адрес на длъжника на 15.11.2023 г. и същото следва да се счита получено от него, тъй като чрез този заявен адрес е осъществявана цялата кореспонденция по повод процесния договор за заем. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК е подадено на 23.11.2023 г., след подаденото уведомление и изтичане на предоставения седемдневен срок за доброволно изпълнение. Тоест, налице е и втората предпоставка за уважаване на иска при надлежното обявяване на предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следва да се приеме за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2000 лева главница по договор за предоставяне на кредит № 425885/20.02.2023 г. , ведно със законна лихва върху главницата от 24.11.2023 г. до окончателното изплащане. Основателна е и предявената акцесорна претенция за договорна 4 лихва дължима съобразно приложения погасителен план в размер на 450,92 лева за периода 20.02.2023 г.- 18.10.2023 г.

При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноските в исковото производство за заплатена държавна такса от 77,95 лева и депозит за особен представител от 300 лева. Следва да се заплати и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 150 лева на основание чл.78,ал.8 от ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 102,05 лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 3439/2023 г. на ВТРС.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 6

ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Т. К. с ЕГН ********** от гр.***, ул.“ ***“ № *, вх.* ет.*, ап.* дължи на „***“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.*** , район ***, ж.к.***, ул. “***“ № **, ап.* сумата от 2000 / две хиляди/ лева главница по договор за предоставяне на кредит № 425885/20.02.2023 г., ведно със законна лихва от завеждане на заявлението24.11.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от 450,92 / четиристотин и петдесет лева и 92 ст./ договорна лихва за периода 20.02.2023 г.- 18.10.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3439/2023 г. на ВТРС .

ОСЪЖДА Р. Т. К. с ЕГН ********** от гр.***, ул.“ ***“ № *, вх.*, ет.*,ап.* да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.*** , район ***, ж.к.***, ул.“***“ № **, ап.* сумата от 527,95 / петстотин двадесет и седем лева и 95 ст./ разноски в исковото производство и сумата от 102,05 / сто и два лева и 5 ст./ разноски в заповедното производство.

5

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд, чрез Великотърновски районен съд.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6