Решение № 5150 от 11.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5150 гр. София, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100512813 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20054039 от 19.08.2021 год., постановено по гр.дело №62468/2020 год. по описа на СРС, ІІ ГО, 164 с-в е:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на М. С. К. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. Илинден, ул. *******, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ със Заповед № 390/12.10.2020 г., издадена във вр. със Заповед № 2968/12.10.2020 г., с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и двете издадени от изпълнителния директор на МБАЛ „НКБ" ЕАД, като на основание чл.357, вр. 344, ал.1, т.1 от КТ Е ОТМЕНЕНО УВОЛНЕНИЕТО;

ВЪЗСТАНОВЕНА е, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, М. С. К. с ЕГН:

**********, с адрес: гр. София, ж.к. Илинден, ул. ******* на заеманата преди уволнението длъжност - „Организатор" в звено „Административно-стопански блок", код по НКПД 3343 3007 в МБАЛ „НКБ" ЕАД, гр. София, със седалище в гр. София, район Илинден, ул. *******;

Осъдена е МБАЛ „НКБ" ЕАД, гр. София, със седалище в гр. София, район Илинден, ул. *******, да заплати на М. С. К. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. Илинден, ул. *******, на основание чл.225, ал.1 от КТ сумата от 5 460,00 лв., представляваща обезщетение за времето, през което същата е останала без работа в 1 резултат на незаконното уволнение, а именно за периода от 13.10.2020 г. до 13.04.2021 г., ведно със законната лихва от 11.12.2020 г. до окончателното плащане.

Решението, в частта на уважаване на исковете, е обжалвано от ответника МБАЛ „НКБ" ЕАД с изложени доводи за неправилност, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и поради необоснованост. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като не е доказано извършване на соченото дисциплинарно нарушение послужило като основание за налагане на найтежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Поддържа, че при постановяване на решението съдът не е съобразил представената от инжП. Н. справка, за това че ищцата не се е регистрирала /чекирала/ в системата в началото и в края на работния ден от посочените дни, в които по твърдения не се е явила на работа. Съдът не съобразил и че ищцата е признала неявяването си на работа на 24.09.2020 г., както и че за извършеното нарушение на трудовата дисциплина са й били изискани в проведеното дисциплинарно производство обяснения. Поддържа, че неправилно съдът не е съобразил и издадената заповед за печат № 5, на работата с който ищцата е обосновала явяването си на работа в посочените дни, както и че е създадена организация на работата за чекиране в началото и в края на работния ден, с което ищцата не се е съобразила.

Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат изцяло отхвърлени, като неоснователни. Претендира и присъждането на направените разноски.

Ответникът по жалбата М. С. К. оспорва същата, като неоснователна в с.з.

Поддържа, че постановеното решение е правилно.

Моли решението на СРС в обжалваната част да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждането на разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и в този смисъл се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до 2 изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.

Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ; с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

Фактическите констатации на СРС са правилни, като съдът намира същите за обосновани, чрез събраните пред първата инстанция доказателства. В този смисъл, настоящата инстанция констатира следното:

В производството не е спорно и е установено чрез представените пред първата инстанция доказателства, че страните са били обвързани от трудово правоотношение по силата на трудов договор № 6220/02.10.2000г. и допълнително споразумение към него № 3380-1/16.10.2012г., по силата на което ищцата е заемала длъжността „Организатор" в звено Административно-стопански блок към МБАЛ „НКБ" ЕАД с код по НКПД 3343 3007.

Установено е, че със заповед № 390/12.10.2020г. на изп. директор на МБАЛ „НКБ" ЕАД - Р.П.в на ищцата М. К. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение", за нарушение на чл.190, т.3 от КТ, а именно за „системни нарушения на трудовата дисциплина", съставляващи липса на отразени регистрации от ищеца в началото и края на работния ден на конкретно посочени в заповедта за уволнение дати през м. септември 2020 г., което било нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл.187, ал.1, т.1, пр.3 от КТ или „неявяване на работа" в посочените работни дни 02.09.2020 г.; 03.09.2020 г.; 08.09.2020 г.; 09.09.2020 г.; 10.09.2020 г.; 11.09.2020 г.;

14.09.2020 г.; 15.09.2020 г.; 16.09.2020 г.; 18.09.2020 г.; 24.09.2020 г.; 25.09.2020 г.;

28.09.2020 г. и 30.09.2020 г., т.е. за общо 14 работни дни.

В производството е установено и страните не спорят, че на една от посочените в заповедта за уволнение дати - 24.09.2020 г. ищцата действително не е била на работа, тъй като се наложило да съпровожда болен родител, нуждаещ се от придружител, на медицински преглед.

Във връзка с това е установено, че ищцата е подала молба за отпуск за посочения ден, но едва на следващия работен ден - 25.09.2020 г., като изпълнителния директор на МБАЛ „НКБ" ЕАД не е разрешил ползване на платен годишен отпуск за този ден.

Установява се, че със заповед № 379/01.10.2020 г. изпълнителния директор на 3

МБАЛ „НКБ" ЕАД е поискал обяснения от ищцата – в срок до 14.00 часа на същия ден – 01.10.2020 г. „защо в присъствената книга отразяваща регистрациите в електронната система за отчитане присъствието на работещите в МБАЛ „НКБ" ЕАД, за периода от 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г. няма отразена нейна регистрация в началото и в края на работния ден“.

В дадените обяснения ищцата К. е посочила, че не е успяла да пусне молба за отпуск от предния ден за 24.09.2020 г., поради което е депозирала такава едва на следващия отсъствието си ден - 25.09.2020 г. По отношение на останалите дни е посочила, че своевременно се е чекирала /регистрирала/ и в началото и в края на всеки от посочените работни дни.

В представена пред първата инстанция справка от инж.П. Н., в качеството му на експерт по безопасност и здраве на труда и координатор на сигурността /отговарящ и за електронната система за достъп до сградата/ в МБАЛ „НКБ" ЕАД е посочено, че в системата за регистрация за отчитане присъствието на работещите в НКБ в периода от 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г М. К. няма регистрации, както следва: в началото и края на работния ден на следните дати: 01.09.2020г.; 02.09.2020 г.; 03.09.2020 г.; 08.09.2020 г.; 09.09.2020 г.; 10.09.2020 г.; 11.09.2020 г.; 14.09.2020 г.; 15.09.2020 г.; 16.09.2020 г.;

18.09.2020 г.; 24.09.2020 г.; 25.09.2020 г.; 28.09.2020 г. и 30.09.2020 г., т.е. за общо 15 работни дни.

В представената пред първата инстанция длъжностна характеристика за длъжността „Организатор" в звено Административно-стопански блок към МБАЛ „НКБ" ЕАД подписана от ищцата К. не е включено задължение за регистрация в присъствената книга отразяваща регистрациите в електронната система за отчитане присъствието на работещите в МБАЛ „НКБ" ЕАД.

Установява се, чрез представената заповед № 374/20.09.2019 г. /в сила от 23.09.2019г./, издадена от изп. директор на болницата- ответник, че за всички служители е въведено отчитане на присъствието на работното място, чрез регистрация в електронната система за отчитане, чрез използване на индивидуален чип за регистрация, като в случай на невъзможност за регистрация /поради забравен, изгубен чип или технически проблем/ присъствието следвало да се заведе в Присъствена книга, водена от експерт ЗБУТ – в случая - инж. П. Н.. С т.5 от заповедта е въведено задължение за служителите от отдел „Човешки ресурси и ТРЗ" ежемесечно, в срок до 15-о число на месеца, следващ отчетния на база присъствена книга и данни от електронната система за отчитане на присъствието на работещите в НКБ, да уведомяват изпълнителния директор за служители, които не са регистрирали коректно присъствието си на работното място, в т.ч. конкретните дати и нарушения, служителите, които не спазват общата продължителност на работния ден, евентуалните несъответствия между данните, съдържащи се в доклада за положения 4 през предходния месец извънреден труд и данните съдържащи се в информацията от електронната система за отчитане присъствието на работещите в НКБ.

Установява се, че със заповед № 136/08.04.2013 г. на изп. директор на болницата –ответник е указано кои медицински документи подлежат на подпечатване с „печат № 5" съхраняван от ищцата М. К.. Чрез събраните пред първата инстанция доказателства и от констатациите на приетата пред първата инстанция СТЕ, която се възприема от настоящия състав по реда на чл.202 ГПК се установява, че печат № 5 се е намирал в работното помещение, в което се е помещавало работното място на ищцата, в което освен нея са работили още три - четири служителки. Установено е, че печат № 5 не е бил на съхранение при особен режим, а се е намирал на достъпно място, на бюрото на ищцата, като при необходимост и други служители са се ползвали от него и са подпечатвали медицинските направления.

Чрез показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели се установява следното:

Чрез показанията на свидетеляП. Н. се установява, че по разпореждане на адм. директор била извършена справка за м. септември 2020 г. за цялата администрация от присъствената форма като било установено, М. не се е чекирала. Свидетелят сочи, че не може да заяви дали в тези дни е виждал ищцата на работа. Заявява, че на база на справката от системата, тя или не се е чекирала, или не е идвала на работа в тези дни.

Установява се чрез показанията му, че към датата на разпита му електронната система в болницата била сменена с нова, като „не се съхранява информация от старата, тъй като фирмата /"А." ЕООД/ прекратила дейността си. Според св. Н., системата била остаряла, резервните части които се ползвали нямало откъде да се закупят и нямало кой да я поддържа, затова се сключил договор за нова система. От показанията му се установява още, че служителите нямат задължение, когато излизат през работно време също да се чекират. Свидетелят потвърждава, че не е пускал ежемесечни справки по всички звена, тъй като ТРЗ имали достъп до електронната система, необходим им при отчитане на присъствията и изплащането на възнаграждения. Свидетелят заявява, че не му е влизало в задълженията да проверява в този период от време дали има регистрирани вътрешни движения на М. К., въпреки, че с чипа с който всеки се регистрирал на входа, се извършвал достъпа и до останалите помещения/отделения в болницата, като системата позволявала и такава проверка, но никой не му е изисквал такава.