Решение № 260046 от 17.08.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V - 174

17.08.2020г.

В И М Е Т

О НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра

Камбурова

ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева

Мл.с. Александър Муртев при секретаря Тодорка Стоянова, разгледа докладваното от младши съдия Александър Муртев в. гр. д. № 1372 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С Решение № 790 от 02.03.2020 г. по гр. д.

№ 8516 по описа за 2019 г. на Районен съд – Бургас, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР на РБ, със седалище гр. София, ул.

„Пиротска“ № 171А, е осъдена да заплати на А.Т. С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от общо 1574.79 лв., представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 225.23 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него, като “Водач на специализиран автомобил” в РС “ПБЗН” – гр. Несебър към РД “ПБЗН” – Бургас, за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., 1575 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.10.2019г. до окончателното изплащане; сумата 214.09 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 30.12.2016г. до 02.10.2019г., както и сумата 350 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

С решението Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, е осъдена да заплати по сметка на РС - Бургас сумите за разноски в размер от 200 лева за възнаграждение на вещо лице и държавна такса в размер на 112.99 лева.

Постъпила е въззивна жалба от Главна Дирекция

„Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, с която се обжалва Решение № 790 от 02.03.2020 г. по гр. д. № 8516 по описа за

2019 г. на Районен съд – Бургас. Иска се отмяна и постановяване на ново решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В депозираната жалба се сочи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалноправния закон и необосновано Сочи се, че е неправилен изводът на съда за приложението на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0,143. Навеждат се доводи, че същата е загубила действието си с влизане в сила на Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС, постановено по адм. дело № 5450/2016г. На второ място се излагат съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която е преизчислил положения нощен труд с коефициент 1,143. Изложени са и теоретични постановки относно юридическия характер на възнаграждението за извънреден труд, като се твърди, че редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е регламентиран в ЗМВР, като не е налице препращане към КТ. Твърди се, че спрямо правилата, действащи в системата на МВР сътношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд са равни на 8 часа дневен труд).

Цитирана е практика на Районен съд-Ловеч,

Окръжен съд- Ловеч и Окръжен съд- Ловеч, както и Решение №55/07.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №5169/2014 г. в смисъла, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не е приложима по отношение на служителите на МВР. Посочено е че с писмо рег. №8121р-17549/04.10.2019 г. на директора на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ е предоставена писмена консултация от проф. Васил Мръчков относно прилагането на чл. 187,ал. 1, във вр. ал. 3 от ЗМВР и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., като същото становище е приложено към въззивната жалба.

Твърди се, че дори и да се допусне преизчисление на часовете нощен труд с коефициент 1.143, то това не може да служи за генериране на извънреден труд, доколкото от ищеца се претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства.

Оспорват се изводите на назначената от първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, като се излагат съображения че неправилно съдът е кредитирал нейните изводи, при наличието на разминаване между предмета на същата и исковата претенция. Сочи се, че още в отговора на исковата молба, въззиваемата страна е възразила срещу основанието за извършване на експертиза, както и срещу третия поставен към нея въпрос, с оглед неправилното му формулиране като е акцентирала върху обстоятелството, че при евентуалното преизчисляване на часовете положен нощен труд в дневни не се формират часове извънреден труд. Навеждат се твърдения, освен това, че вещото лице не е отговорило на втория въпрос, включен в предмета на експертизата по начина, по който е бил формулиран, тъй като същата е посочила общия брой часове положен от въззивника нощен труд, без да държи сметка, че той е по-голям от този положен по графици за дежурства.

При условията на евентуалност се иска от въззивната инстанция, ако съдът не възприеме така изложените доводи и не отхвърли иска изцяло, да вземе предвид, че през периода 01.01.2018г. – 17.07.2018г. трудът на работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е отчитан без превръщане на нощните часове в дневни съгласно редакцията на чл.9г през този период от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

С въззивната жалба е направено искане за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до произнасянето с решение на ГО на ВКС по тълкувателно дело № 1/2020г., което е оставено без уважение с определение на БОС от 08.07.2020г.

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна по жалбата А.Т. С., с който се оспорва изцяло въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР и се иска същата да бъде оставена без уважение, а решението на Бургаския районен съд да бъде потвърдено като правилно за законосъобразно.

Твърди се, че липсата на изрична норма в

Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за преобразуването на часовете нощен труд в дневен не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това. Излагат се съображения за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Сочи се, че трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга – задължава работодателите за преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. В подкрепа на тези аргументи се цитира Решение № 311/08.01.2019г. по гр. д. № 1144/2018г. на ВКС, IV ГО.

Не са заявени доказателствени искания.

Претендират се разноски.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за валидно и допустимо.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намира следното:

Районният съд е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба, подадена от А.Т.С., чрез пълномощника адв. Станкова, срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР гр. София, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1400,00 лв. представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 240 часа за целия процесен период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получени след преизчисляване с коеф. 1,143 на положения от него нощен труд, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението и сумата в размер на 200 лева, представляващо сбора на мораторните лихви върху стойността на неизплатения месечен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен като извънреден за процесния период, от момента на настъпване на падежа на всяко едно плащане – 30-то число на съответния месец до датата на депозиране на исковата молба в съда.. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е полагал труд при 24 часови дежурства, предварително определени с график за всеки месец като “Водач на специализиран автомобил” в РС “ПБЗН” гр. Несебър към РД “ПБЗН” Бургас, която е на структурно подчинение към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР София, като се посочва, че същата е със статут на държавен служител.

Посочва се, че за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е положил общо 1680 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 води до 1920 часа дневен труд или 240 часа извънреден труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. Посочен и е размерът на задължението – 1400,00 лв.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Твърди се, че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях има изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период. Излагат се съображения, че положения от ищеца нощен труд е належно изчислен в съответни протоколи и му е платен по действащите правила, уреждащи по специфичен начен заплащането на нощния труд на служителите на МВР. Претендира се отхвърляне на исковете. Ангажирани са доказателства. Претендират се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, проведено пред първата инстанция на 19.02.2020г., ищецът е изменил претенцията си на 1574,79 лв. за положен извънреден труд от 225,23 часа и 214,09 лв. за мораторна лихва.

Безспорно е между страните обстоятелството, а и се установява от доказателствата по делото, че през процесния период са били в служебно правоотношение, по време на което въззиваемия е заемал длъжността “Водач на специализиран автомобил” в РС “ПБЗН” гр. Несебър към РД “ПБЗН” Бургас, ГД “ПБЗН” - МВР и е имал статута на държавен служител.

Безспорно е и полагането на нощен труд от негова страна на 24 – часови смени през процесния период, т.е. и през нощта, за които му е била изплатена сума в размер на 393,75 лв. - по 0,25 лв. на час, съобразно заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл.179, ал.2 от ЗМВР.

Пред първата инстанция е изготвена и приета съдебно-икономическа експертиза, от неоспореното заключение, на която се установява, че за процесния период, ищецът е положил 1575 часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд от 1466 часа става на 1800,23 часа.

Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен труд е 225,23 часа, а общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд от 225,23 часа възлиза на 1574,79 лв.

Разликата в часовете между преизчисления с коефициент 1,143 и отчетения по протоколи нощен труд, не е отчетена и не е заплатена от работодателя като извънреден труд.

При така установената фактическа обстановка районният съд е уважил иска за заплащане на сумата от 1574,79 лева, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 225,23 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от него, като “Водач на специализиран автомобил” в РС “ПБЗН” – гр. Несебър към РД “ПБЗН” – Бургас, за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., 1575 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.10.2019г. до окончателното плащане; сумата от 214,09 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 30.12.2016г. до 02.10.2019г.