Решение № 901 от 15.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 901 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И.а при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Теодора И.а Въззивно гражданско дело № 20221100501314 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца „Д.З.“ АД, чрез процесуалния му представител юрк. К. Р., срещу решение № 20215421 от 24.11.2021 г. по гр. д. № 52050/ 2019 г. на СРС, ГО, 68 състав, с което са отхвърлени предявените от „Д.З.“ АД против „З.А. Д.А. АД искове по чл. 411, изр. 2 КЗ – за присъждане на с у м а т а 10986,57 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № *******, собственост на „Д.“ ООД, настъпили при ПТП на 14.01.2019 г., на път № 2902, на разклона за с. Долище, по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“, към датата на събитието, е ответникът, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (10.09.2019 г.) до окончателното й изплащане, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 293 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата 10986,57 лв. за периода 25.05.2019 г. – 09.09.2019 г.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради неправилна преценка на събрания по делото доказателствен материал, както и поради незаконосъобразно неизслушване на свидетеля на ищеца и неизискване на материалите по ДП № 13/14.01.2019 г., което е довело до формиране от съда на погрешни фактически изводи. Твърди се, че са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за 1 уважаване на иска. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждане на направените разноски за разглеждане на делото пред двете инстанции, включително и юрисконсултски възнаграждения.

С отговора на въззивната жалба, подаден от „З.А. Д.А. АД, чрез юрк. В.А., се поддържа правилност на първоинстанционното решение и се иска неговото потвърждаване. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По съществото на спора настоящият състав намира следното:

За да бъде уважен предявеният от „Д.З.“ АД против „З.А. Д.А. АД иск с правно основание на чл. 411, изр. 2 КЗ, е необходимо да са налице следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищцовото дружество по имуществената застраховка „Каско“ на МПС; 2) наличие на вземане на увредения към делинквента, основано на чл. 45 ЗЗД – делинквентът, чрез своето виновно и противоправно поведение да е причинил процесните вреди на лицето, застраховано при ищцовото дружество; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

В случая са налице всички посочени предпоставки за уважаване на иска по чл.

411, изр. 2 КЗ за пълния претендиран размер от 10986,57 лв.

Видно от застрахователна полица № 0320181000017824/03.09.2018 г. и общите условия към нея, за автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № *******, е имало сключена между „Д.“ ООД и ищцовото дружество „Д.З.“ АД застраховка „Каско“ на МПС, с покрит риск „Пълно каско“ и срок на валидност от 08.09.2018 г. до 07.09.2019 г. включително.

В срока на застрахователния договор е възникнало застрахователно събитие, което е било сред покритите застрахователни рискове по застраховката „Пълно каско“ на МПС: на 14.01.2019 г., на кръстовището на републикански път IIІ-2902 и пътя за с. Долище, движещият се по път без предимство (гр. Варна – с. Долище) автомобил марка „Мерцедес“, модел „С-400“, с рег. № *******, не спира на пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство.”, отнема предимството и блъска движещия се от дясната му страна 2 по републикански път IIІ-2902 (с. Куманово – гр. Аксаково) автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № *******. Вследствие на удара на застрахованото при ищеца МПС са причинени множество щети, включително сериозни увреждания по ходовата част, поради което е било необходимо неговото репатриране. Тези обстоятелства се установяват от съвкупната преценка на данните, съдържащи се в констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 445000-77/14.01.2019 г., съставен от мл. автоконтрольор при РУАксаково при ОД на МВР Варна, в споразумение по чл. 375а, ал. 3, вр. чл. 381 НПК по НОХД 1958/2023 г. на РС-Варна, 45 състав, в ДП № 13/2019 г. на РУ-Аксаково при ОД на МВР Варна, от свидетелските показания на виновния водач Х. С. Д., от свидетелските показания на водача на увредения автомобил С. П. Д., от заключението по приетата автотехническа експертиза, както и от данните, съдържащи се в искане за оценка на вреди по щета № 210442912 от 15.01.2019 г. и описи -заключения за вреди на МПС по щета № 210442912 от 15.01.2019 г.

Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. В случая тази презумпция не е оборена, напротив, със споразумение по чл. 375а, ал. 3, вр. чл. 381 НПК по НОХД 1958/2023 г. на РС-Варна, 45 състав, Х. С. Д. (водачът, застрахован при ответника) е признат за виновен за това, че на 14.01.2019 г., на кръстовището на път № 2902 и пътя за с. Долище, управлявайки автомобил марка „Мерцедес“, модел „С-400“, с рег. № *******, нарушава правилата на чл. 6, т. 1 и чл.

50, ал. 1 ЗДвП и чл. 46, ал. 2 ППЗДвП и по непредпазливост причинява средна телесна повреда на повече от едно лице – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 343а, ал. 1, б. „в“ НК, като същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.

Неоснователно е възражението на ответника, направено с отговора на исковата молба, за съпричиняване от страна на застрахования при ищцовото дружество водач, тъй като е управлявал МПС с несъобразена скорост. По делото няма данни скоростта, с която се е движил увреденият автомобил да е била неразрешена или несъобразена.

Според заключението на изготвената автотехническа експертиза, от техническа гледна точка, причинените вреди на автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № *******, са вследствие на реализираното ПТП, като стойността за възстановяването, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 19074,58 лв., стойността на извършеното репатриране е 167,40 лв., а ликвидационните разноски са в размер на 15 лв.

Тези обстоятелства се установяват и от калкулации- ремонти по щета № 210442912 от 28.01.2019 г.

Ищцовото дружество „Д.З.“ АД е заплатило на „Д.“ ООД сумата 10804,17 лв. застрахователно обезщетение по щета № 210442912 на автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № *******, а на СБА, Национална служба „Пътна помощ“ – сумата 167,40 лв. за извършеното репатриране на автомобила. Тези обстоятелства се установяват от ликвидационен акт № 875042/06.03.2019 г., преводно нареждане от 25.03.2019 г., фактура № 4700008178/28.05.2019 г., ликвидационен акт № 894170/25.06.2019 г., преводно нареждане 3 от 26.06.2019 г., както и от заключението на съдебносчетоводната експертиза.

Ответникът не оспорва, а и видно от представената справка от Гаранционен фонд, към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП), е било налице действително застрахователно правоотношение между делинквента (водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С-400“, с рег. № *******) и ответното дружество „З.А. Д.А. АД по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Предвид изложеното предявеният от „Д.З.“ АД против „З.А. Д.А. АД иск с правно основание на чл. 411, изр. 2 КЗ, следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 10986,57 лв., включващ застрахователно обезщетение в размер на 10804,17 лв., разходи за репатриране на автомобил на стойност 167,40 лв. и ликвидационни разноски на стойност 15 лв.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 293 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата 10986,57 за периода 25.05.2019 г. – 09.09.2019 г.:

Искът е основателен. Налице са всички предпоставки за уважаването му: наличие на парично вземане на ищеца към ответника, неизпълнение на задължението на ответника за плащане на дължимата парична сума и изпадането му в забава, доказан размер на обезщетението. Ответникът е изпаднал в забава на 25.05.2019 г., с изтичането на срока по чл. 412, ал. 3 КЗ (видно от регресна покана, отправена от ищеца към ответника и от разписка за доставянето й). Размерът на обезщетението по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на сумата 10986,57 за периода 25.05.2019 г. – 09.09.2019 г. възлиза на 329,58 лв., поради което искът подлежи на уважаване за пълния предявен размер от 293 лв.

Поради несъвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете бъдат уважени изцяло.

При този изход на делото ответникът „З.А. Д.А. АД следва да понесе отговорността за разноските, направени от ищеца „Д.З.“ АД за разглеждане на делото пред двете инстанции. Поради това и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 954,19 лв., включваща платени държавни такси, възнаграждения за вещи лица и депозит за разпит на свидетел, както и сумата 300 лв. юрисконсултски възнаграждения за процесуално представителство на дружеството пред двете инстанции (по 150 лв. на инстанция), определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ решение № 20215421 от 24.11.2021 г. по гр. д. № 52050/ 2019 г. на СРС, ГО, 68 състав, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА З.А. Д.А. АД, ЕИК *******, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 411, изр. 2 КЗ – сумата 10986,57 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № *******, собственост на „Д.“ ООД, настъпили при ПТП на 14.01.2019 г., на кръстовището на републикански път IIІ-2902 и пътя за с. Долище, по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“, към датата на събитието, е ответникът, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (10.09.2019 г.) до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 293 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата 10986,57 лв. за периода 25.05.2019 г. – 09.09.2019 г.

ОСЪЖДА З.А. Д.А. АД, ЕИК *******,, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК *******, сумата 1254,19 разноски за разглеждане на делото пред двете инстанции и юрисконсултски възнаграждения за процесуално представителство на дружеството пред двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5