Решение № 1628 от 18.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1628 гр. София, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100511896 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „СОФИЯ ТЕХ ПАРК“АД срещу решение № 9760/01.09.2022г. постановено по гр.д. № 72341/2021г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 145 състав в частта, с което:

- са уважени предявените срещу него от „ИВЕСТА“ ЕООД искове чл. 266 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79 ал. 1 предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ал. 1 ЗЗД за сумата от 3790.08 лв. – незаплатена част от главница по договор за изработка от 25.05.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и 379.00 лв. – неустойка за забавено плащане по чл. 20 от договора;

-са отхвърлени предявените срещу „ИВЕСТА“ ЕООД насрещни искове с правно основание чл.79 вр. чл.82 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за сумата от 7580.16 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от пълно неизпълнение на договор за изработка от 25.05.2021г. и 758.01 лв. – неустойка за неизпълнение по чл. 19 от договора за периода от 07.06.2021 г. до 17.12.2021г.

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционният съд е постановено при нарушение на материалния закон при преценка на доказателствата, като изводите на съда не кореспондират със събрания доказателствен материал, тълкуван превратно и с погрешни правни изводи. Въззивникът счита, че по делото е несъмнено установено некачественото 1 изпълнение на възложената работа, за което възложителят е направил своевременни възражения за недостатъци на изработеното, като въпреки усилията и опитите на изпълнителя да поправи недостатъците неколкократно – с постанявене на алуминиеви лайсни, с допълнителен слой блинд, с поставяне на нова настилка в частите с нарушена цялост, непосредствено след поставянето на настилката, същата продължава да бъде негодна за нормалната употреба и според качеството, което се очаква да притежава. Поради горното, въззивникът счита, че липсва приемане на работата без забележки по смисъла на чл.266 ал.1 от ЗЗД и в съответствие с чл.17 от договора между страните, поради което и не е възникнало задължението му за заплащане на остатъка от договорената цена на работата, напротив – налице е основание възложителят да претендира вреди от пълното неизпълнение в размер на стойността на договора, както и неустойка за неизпълнение, изрично уговорена в чл.19 от договора. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и предявените искове от първоначалния ищец „ИВЕСТА“ ЕООД да бъдат отхвърлени, а предявените насрещни искове – уважени в предявения им размер. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ИВЕСТА“ ЕООД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение за несъстоятелни, като счита, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и правилно приложил съответния материален закон. Счита, че правото на изпълнителя да получи плащане на пълния договорен размер на цената по договора за изработка между страните, е установено по несъмнен начин, доколкото е налице изпълнение на работата, предаването й на възложителя, който макар и да не е съставил приемо-предавателен протокол конклудентно е приел работата, ползвал изработеното и до настоящия момент, поради което и следва да заплати остатъка от цената и по отношения на която сума е в забава, за което дължи уговорената между страните неустойка за забава по чл.20 от договора. Счита, че дори и да се приеме, че изработеното е имало недостатъци, то те са отстранени, а отделно от горното – наличие на недостатъци не освобождава възложителя от задължението за плащане на възнаграждението за предадената работа. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че работата е била изпълнена качествено, в срок и не са настъпили вреди за възложителя в претендирания размер и за които да отговаря изпълнителя, нито е налице фактическият състав по чл.19 от договора и възникнало право на неустойка за неизпълнение за възложителя. Моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение настоящият състав счита следното:

2

Първоинстанционния съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции предявени от „ИВЕСТА“ ЕООД срещу „СОФИЯ ТЕХ ПАРК“АД с правно основание чл.286 от ТЗ вр. чл.266 ал.1 от ЗЗД и чл.92 ал.1 от ЗЗД за заплащане на неплатена част от възнаграждение по договор за изработка - договор за доставка и полагане на разливна тартанова настилка 20 мм от 25.05.2021 г. и Оферта №54/20.05.2021 г., неразделна част от договора и неустойка за забава и насрещни искови претенции – осъдителни искове с правно основание чл.79 вр. чл.82 от ЗЗД и чл.92 ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди, поради пълно неизпълнение на договор за доставка и полагане на разливна тартанова настилка 20 мм от 25.05.2021 г. и Оферта №54/20.05.2021 г., неразделна част от договора /в хипотезата, когато изпълнение е негодно според обичайното предназначение и се приравнява на пълно такова/ и за неустойка за неизпълнение на задълженията на изпълнителя.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорните въпроси между страните са: налице ли е качествено изпълнение на работата от страна на изпълнителя; има ли и какви недостатъци изработеното; възложителят направил ли е своевременно възражение за недостатъците; погасено ли е правото му да претендира обезщетение за причинени вреди от недостатъците; възложителят приел ли е работата на изпълнителя и кога; налице ли е забава за изплащане на възнаграждението; налице ли са допълнително възложени и извършени от изпълнителя дейности, извън обхвата на сключения между страните договор за изработка; изработеното годно ли е според обичайното и договореното предназначение за използване; налице ли е гаранционна отговорност на изпълнителя или същата е отпаднала, поради неправилно и несъответно използване на изработеното.

При отговора на постановените спорни въпроси, настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Във връзка с конкретните оплаквания във въззивната жалба следва да се добави следното:

Договорът за изработка е неформална сделка.

В тежест на ищеца е да установи възникването на търговско правоотношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него е извършил качествено и в срок работата, която е приета от ответника. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на уговорената цена или наличието на недостатъци на работата, при което е упражнено надлежно право по чл.265 ал.1 предл.3 от ЗЗД и в срокове по чл.265 ал.3 от ЗЗД.

Не е предмет на оспорване пред въззивната инстанция фактическата обстановка по делото, установена от първоинстанционния съд , а именно: между страните „СОФИЯ ТЕХ ПАРК“АД – в качеството на възложител и „ИВЕСТА“ ЕООД - в качеството на изпълнител е сключен договор за доставка и полагане на разливна тартанова настилка 20 мм на обект, находящ се в „София Тех Парк“ АД, със съдържание обективирано в двустранно подписания между законните представители на двете дружества писмен договор - договор за доставка и полагане на разливна тартанова настилка 20 мм от 25.05.2021г., както и че е заплатено дължимото възнаграждение от възложителя на изпълнителя по първата вноска в размер от 3790.08 лв. с ДДС (50% аванс) по фактура № 0000000179/28.05.2021г., а остатъка от възнаграждението предмет на фактура № 181/09.07.2021г. – не е платено от възложителя 3 и до настоящия момент, както и тези по фактура № 183/10.07.2021г 1620,00 лв. – цена на допълнително изработени дейности; в изпълнение на договора за изработка, изпълнителят на 05.06.2021г. /събота/ извършва полагане на тартановата настилка на обекта, като по негова молба е осигурена от възложителя охрана на обекта до 09.00ч. на следващия ден – 06.06.2021г.; полагане от изпълнителя допълнително на 11.06.2021г. на две алуминиеви завършващи лайсни, които същия е закупил; поставяне от изпълнителя на надписите върху тартановата площдка осигурени – доставени и платени от възложителя; на 15.-16.06.2021г. изпълнителят извършва поправка на нарушена повърхност на поставената настилка, а на 29.06.2021г. – втора поправка на нарушена повърхност на настилката, когато поставя и нов запечатващ слой върху цялата настилка; за периода от 07.06.2021г. до 29.06.2021г. включително фитнес площадката, където е поставена тартановата настилка е със свободен достъп и ползвана, включително и за спортни мероприятия и е извършено официално откриване на фитнес площадката; отказ от страна на възложителя да заплати остатъка от неплатената и договорена цена по договора за изработка, като не е осчетоводил в редовно воденото си счетоводство фактура № 181/09.07.2021г. и фактура № 183/10.07.2021г.

В случая логически е необходимо първо да се формира становище по предявените насрещни искове – относно възражението на възложителя, че е налице негодно изпълнение, което се приравнява на пълно такова и ако същото бъде установено, то несъмнено в правната сфера на изпълнителя не е възникнало притезателното право за получаване на пълния уговорен размер на остатъка от възнаграждението, а евентуално – по чл.267 ал.2 от ЗЗД или чл.269 ал.2 от ЗЗД.

Т.е. необходимо е установяване дали работата е качествено извършена и годна ли е за обичайното употребление, съответно упражнени ли са правата по чл.265 ал.2 от ЗЗД от възложителя.

По делото е представена от двете страни разменена по електронен път кореспонденция между тях.

За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги- ЗЕДЕУУ, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата относно които са направени. Електронното изявление се приема за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕУУ и се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13 ал. 3 ЗЕДЕУУ/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13 ал. 4 ЗЕДЕУУ /.

Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава- чл. 180 ГПК .

Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184 ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание в. т.см. решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК.,а ако изявлението съдържа признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената му стойност.