Решение № 1364 от 04.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1364 гр. Пловдив, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330202923 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 23-1030000798/15.03.2023г. на ВПД Началник Група към ОДМВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив, с което на Е. Д. Ч., ЕГН ********** на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/лева за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят Е. Д. Ч., в жалбата оспорва по същество вмененото му нарушение и прави искане за отмяна на НП като незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН. Претендира направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение за оказана му безплатна правна защита и съдействие. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалния му представител.

Административнонаказващият орган редовно призован, не изпраща представител. В молба-становище излага доводи за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на НП. При условията на 1 евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна и моли за намаляването му до размера на минимално определения такъв.

Пловдивският районен съд - VІI н.с., като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 15.02.2023 г. от актосъставителя С. С. Д. е съставен АУАН серия GA, бланков №865333/15.02.2023 г. против жалбоподателя Е. Ч., за това, че на 15.02.2023 около 17:13ч. в гр.Пловдив, бул.“Освобождение“ до № 159 управлявал лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег.№ ****, собственост на Р.Ч., като извършва следното нарушение: 1. При преминаване от дясна в средна пътна лента, не пропуска движещия се по нея автобус с ВДЛ с рег.№ **** и като се удря със задната част с него отскача напред и блъска автобус „Темса“ с рег.№ ****, движещ се в дясната лента. Настъпва ПТП с пострадали деца.

Актосъставителят квалифицирал нарушение на чл.25, ал.2, пр.1 от ЗДвП. деянието като административно

Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят С. Д. поддържа съставения от него акт и констатациите в него, а именно, че жалбоподателят се е движил в дясна лента зад автобуса, като решава да го изпревари и се мушва между два автобуса. При опита си да премине, бива ударен в задната лява част от автобуса в средната лента, след което се завърта и забива в почти спрелия автобус в дясна лента. По спомен на свидетеля пострадалото лице от причиненото ПТП е внучката на нарушителя. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, непротиворечиви и съответстващи на приложените по делото писмени доказателства

Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че двата акта на администрацията отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от така представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, а тази на актосъставителя следва от 2 разпоредбата на чл. 189, ал.1, от ЗДвП. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че с поведението си жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 25, ал.2 от ЗДвП, тъй като на процесните дата и място при управление на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег.№ ****, не се е съобразил с правилото на горепосочената разпоредба и при извършване на маневра, свързана с навлизане в съседна пътна лента /в случая от дясна в средна пътна лента/не е пропуснал ППС, което се е движило по нея.

Поведението му е довело до настъпване на ПТП с пострадало лице. Следва да се посочи, че от страна на санкционираното лице не се ангажираха никакви доказателства, които да опровергаят или поне да внесат съмнение в достоверността на събраните по делото гласни и писмени доказателства, така че да разколебаят съда в убеждението му за наличието на процесното административно нарушение. Твърденията му за несъобразена скорост и неправомерно поведение от страна на останалите участници в ПТП, съдът приема за защитна теза, която остана необоснована и недоказана. Не се установи по делото такава линия на поведение от останалите участници в ПТП, която да е била в разрез с установените правила за движение по пътната мрежа, отворена за обществено ползване и която да е допринесла за настъпването на ПТП. Съставеният в случая Констативен протокол за ПТП с пострадали лица съдържа описание на участниците в произшествието, схема на ПТП, обстоятелства, нарушението, причини и условия за ПТП, както и описание на причинените материални вреди и пострадалото лице и диагнозата му. Описаните обстоятелства и причини за ПТП в горепосочения 3 протокол съответстват на изложената в акта и НП фактическа обстановка и схемата на ПТП. В тази връзка следва да се подчертае безпротиворечивото разбиране в практиката, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР, в кръга на правомощията му, в установената форма и по предвидения за това ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, както и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.

Следва да се отбележи, че на твърденията на жалбоподателя, се противопоставя съставения АУАН, който съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има материална доказателствена сила, която не е оборена от санкционираното лице. Още повече, констатациите по акта са категорично потвърдени в показанията на актосъставителя, от които се установява, че актът е бил съставен след като са разпитани участниците в ПТП. Поради това и следва да се приемат посочените в АУАН обстоятелства. Ето защо съдът приема за категорично и безспорно доказано нарушение, за което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Ч..

Правилно и законосъобразно за така извършеното нарушение е приложена санкционната норма на чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП и на жалбоподателя е наложена административно наказание глоба в размер на 200 лв. В случая законодателят е предвидил санкция във фиксиран размер, който не подлежи на ревизиране от страна на наказващия орган или съда, като същият сам по себе си се явява съобразен с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, степента на обществената опасност на нарушението и нарушителя.

Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид. В случая е отчетено и обстоятелството, че жалбоподателят е бил санкциониран и за други нарушения на правилата на ЗДП, видно от приложената в преписката справка за нарушител/водач.

Предвид горното, обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН въззиваемата страна има право на разноски, но доколкото такива не са 4 поискани, не следва да бъдат присъждани. Претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна, предвид потвърждаването на обжалваното НП.

Мотивиран от гореизложеното Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 23-1030000798/15.03.2023г. на ВПД Началник Група към ОДМВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив, с което на Е. Д. Ч., ЕГН ********** на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/лева за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5